„Аз все мисля, че моят роден край е уникален и
че хората не знаят за него,
че съм длъжен
чрез средствата на прозата да мога
да разкажа повече за този край.
За да могат
повече хора да научат за него.
Дълбоко в себе
си съм убеден, че когато
ние се обръщаме, когато записваме нещо на
книга,
по този начин
му даваме безсмъртие...“
Й. Радичков
Тези думи на писателя провокираха у мен сериозни размисли, а резултатът
е това описание. И така, Монтана е моят роден град... Реших се да направя този
опит да напиша нещо за него поради факта, че той винаги е бил пренебрегван и
някакси винаги остава встрани от вниманието на медии и общественост, встрани от
шума и динамиката на напрегнатото българско ежедневие. Но това има, разбира се,
и своите добри страни.
Бавно, постепенно градът се
променя, модернизира се. Като българска мома – с годините става все
по-хубава... Културните учреждения функционират въпреки затрудненията, пред
които са изправени. Хората са будни, жадни за знания за заобикалящия ги свят.
Изправен пред прага на приемането ни в ЕС, градът придобива все по-европейски
облик, хората – също. И всеки път, когато се прибирам в Монтана, откривам нещо
ново, още нещо, което ще допринесе за по-добрия му вид и по-високото
самочувствие на гражданите му. Всичко това – историята, природата наоколо,
хората и културата на града, има за резултат един неоспорим факт – че съм
щастлива и особено горда да се наричам жител на град Монтана.
Снимки – тук!
10.04.2006 г., София
Няма коментари:
Публикуване на коментар