блогът на Марина: Опознай Родината, за да я обикнеш! Ден 10

20 юни, вторник

Тръгваме рано сутринта към първата ни цел за днес. До там са 7 км.

Ягодинската пещера се намира в Родопите. Тя отстои на 20 км южно от гр. Девин и на 3 км югозападно от с. Ягодина. Разположена е на десния бряг на Буйновска река, която е оформила и най-дългото ждрело в България - Буйновското. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на яз. Тешел. Поради това, че пътят от Тешел до пещерата е еднолентов и над 35-местни автобуси не могат да се придвижат, се предлагат маршрутни превози. Пред пещерата има паркинг и ресторант.

Пещерата е кръстена на намиращото се в близост с. Ягодина.

Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м.

Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV хил.пр.Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92 %.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година. В същата зала се са състояли 200 сватби.

Поради огромната обща дължина на подземните галерии в Ягодинската пещера, тя е едно от важните места за опазването на популациите от прилепи в региона.

През различните сезони в пещерата са регистрирани общо 11 вида:

· Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum);

· Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros);

· Дългоух прилеп (Myotis bechsteinii);

· Трицветен нощник (Myotis emarginatus);

· Остроух нощник (Myotis blythii);

· Голям нощник (Myotis myotis);

· Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus);

· Воден нощник (Myotis daubentonii);

· Мустакат нощник (Myotis mystacinus);

· Кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus);

· Сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus).

Шест от срещащите се в района на Ягодинската пещера видове са сред приоритетните за опазване за цяла Европа – големият и малкият подковоноси, както и четири вида нощник: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. През летните месеци най-значим за прилепите е естественият вход на пещерата. В периода от 15 август до 30 септември пещерата се явява важно място за есенно струпване. По това време около входа всяка вечер се струпват множество мъжки и женски екземпляри от около 9-10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големия и малкия подковонос, рядко и други видове.

Пещерата работи целогодишно с работно време от 9 до 17 ч. Влизането става на всеки час, последното влизане е в 16:15 ч. През зимата древното жилище не работи.

В този район има над 200 пещери. 18 от тях са били открити през 2000 г. при традиционната експедиция на спелеолозите.

Тук аз лично много се смях на една колежка (врачанка), която никога не съм харесвала. След като преди тръгването ни съобщиха, че ще ходим в пещера и трябва да се облечем топло, защото вътре е студено и да си обуем удобни обувки, защото е неравно и хлъзгаво, коконата беше дошла по потник и къси панталонки, с чехли. Вътре умираше от студ и не спря да се оплаква. Един колега си свали блузата и ú я подаде.

След като разгледахме пещерата продължихме към следващата ни цел за деня, отстояща на 45 км.

Доспат е язовир в Западните Родопи. Разположен на 18,3 км² на 1200 м н.в. и е сред най-големите по площ и обем в България. Построен е на р. Доспатска. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.

Водноелектрическа каскада Доспат - Въча е най-големият хидроенергиен комплекс в България. Към момента на построяването си яз. Доспат е вторият по големина язовир в страната. Пускането му в действие и завиряването му става през 1967 г. Към яз. Доспат са насочени води от водосбора на Осинска река, благодарение на което в язовира годишно се вливат допълнително 10 млн. м³ вода, покачвайки производителността на всички ВЕЦ по-нататък по каскадата с 10 % или 10 ГВЧ годишно. Водата от яз. Доспат се пренасочва към ВЕЦ „Тешел“ и надолу по каскадата Доспат-Въча.

Наводнените от язовира територии преди са представлявали плодородна долина, в която се сеели житни култури. Жителите на селата от целия край са били наемани като жътвари, когато се прибирала реколтата. Построяването на язовира и наводняването на долината довело до евакуиране на селата Орлино (Божалан) и Бърдуче, разположени от западната страна на реката, както и на Арнудли, разположено от източната страна.

Язовирът е дълъг 19 км и широк около 1 км, разположен в посока северозапад - югоизток. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат.

Тук имахме кратка фотопауза на брега на язовира. Тук отново онази колежка (с бургаската авантюра) имаше приключение – падна в една картофена нива на брега на язовира и се търкаля надолу почти до водата. Този път ние с колегите дори от благоприличие не сдържахме гръмкия си смях! Беше адски забавно да я гледа човек как се търкаля по надолнището, без да може да се спре и изправи на крака! Целият автобус добре се посмя, заедно с преподавателите ни – водачи, и шофьора. След като друга колежка отиде да ú помогне да стане и дойдоха горе при нас, потеглихме отново. Очакваха ни още 48 км

Батак е шестият по големина язовир в България, разположен е в Западните Родопи, област Пазарджик. Язовирът отстои на 4 км от Батак. Изграден е на р. Мътница. Неговата площ е 22 км², а обемът му е 309 млн. м³. Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно.

На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк. А на другия бряг - летовище Дъното (община Пещера), което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк и съвсем близо до летовище Св. Константин.

Язовир „Батак“ захранва с вода основен електроизточник на територията на област Пазарджик, а именно ВЕЦ-Батак.

Тук дори нямахме фотопауза, а само минахме покрай него, но го снимахме през прозорците на автобуса. От последната цел за днес ни деляха 21 км.

Наред беше Велинград, но за него съм ви разказвала преди, затова няма да се повтарям. Разгледахме центъра и парк Клептуза. Тук една колежка от града си взе багажа от автобуса и се прибра у тях. След това тръгнахме обратно към София, от нея ни деляха 134 км.

Как най-добре да го опиша с две думи: невероятно преживяване! За хиляден път се уверих, че нашата родина е едно наистина прекрасно място. Тук на сравнително малка площ са разположени толкова много красоти – и природни, и културни обекти! Може свят да му се завие на човек. Неслучайно толкова чужденци всяка година ни посещават и се удивляват на разнообразието, с което разполагаме. Имаме си море, високи планини, минерални извори, пещери, защитени територии и др.; страшно много културно-исторически обекти: музеи, паметници, исторически местности, древни гробници и крепости, съкровища... Цялото това наследство е колкото богатство, толкова и отговорност. Длъжни сме да го пазим за идващите след нас! На това съм научена и на това искам да науча дъщеря си. Пътувала съм доста и навсякъде е красиво, но винаги ми е най-хубаво, когато се завръщам у дома! България е уникално място!

Снимки можете да разгледате в галерията. Имам още стотина, но са аналогови и не мога да ги споделя. Имам я няколко видеоклипа, които можете да погледнете:

· Устието на р. Камчия-1;

· Устието на р. Камчия-2;

· Устието на р. Камчия-3;

· Смолянски езера;

· Ягодинска пещера-1;

· Ягодинска пещера-2;

· Обобщаващ клип за цялото пътуване

В обобщен вид пътуването ни изглеждаше така:

дни	разстояние-км	време на път
ден 1	311	05:20:00 ч.
ден 2	292	04:52:00 ч.
ден 3	257	03:54:00 ч.
ден 4	195	03:11:00 ч.
ден 5	204	03:12:00 ч.
ден 6	245	03:35:00 ч.
ден 7	344	04:49:00 ч.
ден 8	150	03:03:00 ч.
ден 9	121	02:33:00 ч.
ден 10	256	03:49:00 ч.
общо	2375	38:18:00 ч.