13
юни, вторник
Третият ден от нашата обиколка на България започва от
центъра на
Силѝстра е пристанищен
град на р.
Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на
едноименните община Силистра и област Силистра. През него минава Европейският
транспортен коридор № 7.
Римската
империя основава aнтичния Дуросторум през 1
в.сл.Хр.,
когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е
настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион.
Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 г.
императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски
град – муниципиум. Между ІІ и VІ в. Дуросторум е
главният форпост на империята срещу варварите. Тук е роден “спасителят на Рим”,
наричан още “последният римлянин” Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 г.
постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на
християнството в българските земи.
През
епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден
Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 – 897 г.
се установява самият цар Симеон Велики. През 927 г.
градът става резиденция на първия български патриарх Дамян. Между ХІ и ХІІ в.
Дръстър е столица на северните български земи – Подунавие, а през Второто
българско царство – митрополитска резиденция и столица на Теодор Светослав и
Иванко Тертер.
След
турското завоевание
(1388 г.) градът е силно укрепен. През 1877 г. той е обсаден от руснаците и
отстъпен на България.
След
неуспешната за България Междусъюзническа война Силистра е отстъпена на Румъния
съгласно Санкт-Петербургския договор през 1913 г.
През
1940 г. Силистра е върната отново на България.
Основни забележителности на града са:
·
Регионален
исторически музей, Силистра. Намира се в централната част на града, като
разполага с небогата, но добре подредена изложба на древни антични експонати от
региона. В рамките на 30-40 минути може да се потопите в историята на региона,
да се запознаете с културата
на римските, славянски и български обитатели на Силистра;
·
Художествена
галерия. Помещава се в една от най-красивите сгради в Силистра – бившето
Педагогическо училище, строено в периода 1890 – 1891 г. Архитектурният стил е „Късен Сецесион”. През
1920 – 1940 г. по време на
румънското управление е Административна палата на Силистра. Галерията има
интересна експозиция от най-вече местни художници;
·
Народно
читалище „Доростол”. Създадено на 1 септември 1870 г.
от видния просветен деец Сава Доброплодни. През 1894 г.
е основан смесен хор „Седянка”, чиито първи диригент е чешкият музикален
педагог Карел Махан. На 22 юни 1908 г. е създадено
музикалното дружество „Седянка”, а две години по-късно е и първото издание „Събор
на хоровете от крайдунавските градове”. През 1948 г.
се изнася първият
оперетен спектакъл, под диригентството на Пенчо Пеев, а в 1959 г.
е положено началото на музикалното обучение в гр. Силистра – създава се
Детската музикална школа при Читалище „Доростол”. През 1960 г.
НЧ ”Доростол” е обявено за образцово читалище и получава висока държавна
награда – Орден” Кирил и Методий” – I степен. Пет години по-късно е основан
детският хор „Дунавски славеи” с диригент Стоян Чешмеджиев, който за кратък
период от време става един от водещите състави на Читалището. През 1966 г.
е създаден Ансамбъл за народни песни и танци ”Силистра”, чиито първи
ръководители са Станю Бенев и Стоил Енчев, а за да има приемственост малко
по-късно е основан и Детски танцов ансамбъл „Добруджанче”;
·
Регионална
библиотека "Партений Павлович". Създадена е през 1959 г. с
библиотечен фонд от 26 095 библиотечни единици, които днес вече са 298 347. На
26 май 1981 г. - в чест на 1300-годишнината от
основаването на Българската
държава, на библиотеката тържествено е дадено името на първия възрожденски
светски писател, родом от Силистра, Партений Павлович. На 31 май 1984 г. по
случай 25-тата ѝ годишнина библиотеката е наградена с орден "Кирил и
Методий" I степен.
Силистра
е един от най-старите български градове, с много богата и древна история.
Създаден е преди около 1900 години като
римска крепост Дуросторум.
В
областта има много римски останки. Тук се намира една от най-ценните в Европа
късноантична гробница с древни стенописи от 4 в.
Днес следите от древното минало са експонирани в самия център на града в
архитектурно–археологическия резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра” с
разкритата наскоро “Патриаршеска базилика” на патриарх Дамян — първият
български патриарх. Базиликата е първата патриаршеска църква в българската държава
и втора по големина в страната. За пръв път името Дуросторум (в
превод "яка, силна крепост") се споменава от римския историк Дион
Касий във връзка с преместването на седалището на XI Клавдиев легион от Панония
в Дуросторум през 105 г. сл.Хр. от император Траян. Това става след края на
войните, които Траян води срещу даките в периода 101-102 г. сл.Хр.
Римският
град Дуросторум е основан през 29 г.
и става важно градче на Мизия (Moesia, някогашна римска провинция). Възниква
като военен лагер върху по-старо тракийско селище.
През 5 в. запада след нашествия на племена като готи, хуни, авари, славяни и
прабългари. През Средновековието
носи името Дръстър. Неговотo значение продължава при византийската
и българската власт.
Римска
вила от II-IV в. Недалеч
от
центъра на античния Дуросторум, през II в. е построена
голяма градска вила - villa urbana, обитавана от заможна римска аристократична
фамилия. През
III-IV в. е разширявана и достроявана. При готските
нашествия в края на III в. или в средата на IV в. вилата, както и Дуросторум,
са разрушени и опожарени.
С
възстановяването на града към края на IV в. върху руините ѝ е издигната
внушителна масивна обществена сграда (17х20 м)
с официална зала, допълнена с абсида и странични помещения. Планът
на тази обществена постройка следва архитектурните и
строителни принципи на резиденциите на градските управители и епископи.
„Дунавска градина“ е
първият обществен дунавски парк в страната. Той е прекрасно място за отдих с
чудесна гледка към р. Дунав и
множество места за игра на малките деца. В него можете да намерите някои
дървесни видове, които са уникални по рода си и са защитени. Те са отбелязани с
табелки, за да се различават от останалите растения в градината.
В града има множество паметници, посветени на:
·
Васил
Левски;
·
Паисий
Хилендарски;
·
Дочо
Михайлов;
·
Климент
Охридски;
·
Цар
Борис III;
·
Георги
Мамарчев;
·
Стефан
Караджа;
·
Гено
Чолаков;
·
Сава
Доброплодни;
·
Георги
Калчев;
·
Пеньо
Пенев;
·
Лев
Толстой;
·
31
полк;
·
Първи
събор на хоровете от крайдунавските градове;
·
25
години от 9.IX.1944 г.;
·
1800
години Силистра.
Видяхме Художествената галерия и издигнатия пред нея
паметник на Дочо Михайлов (революционер и политически деец, член на Вътрешната
Добруджанска революционна организация; член на БКП). После видяхме руините на
Дуросторум/Дръстър и се разходихме из Дунавската градина. Дунавският бряг при
Силистра много ми хареса. След това се качихме в автобуса и отидохме до
следващата ни цел на ок. 2 км от града.
На
един от най–красивите хълмове южно от Силистра е издигната “Меджиди Табия” – добре запазена турска отбранителна крепост, датираща от
1847 г. Уникалното при нея са подземните тунели, които стигат от хълма до
ключови места в другия край на града.
До
1989 г.
в крепоста е съществувала музейна експозиция към Регионалния исторически музей.
След дълги години на разруха крепостта е дадена за стопанисване на ЕТ
"Валентин Петков", който с лични средства възстановява музейната част
на крепостта и разполага в нея неговата лична сбирка от снимки, карти, униформи,
хладни и огнестрелни оръжия. В сбирката има
материали от 7 поредни войни в рамките на почти цял век - от Кримската война
(1850-те години) до Втората световна война (1940-те години).
Крепостта
е построена през периода 1841 - 1853 г. по планове на немския военен инженер
Хелмут фон Молтке (по-късно става началник-щаб
на немската армия), посетил Силистра през 1837 г. Във връзка с това той пише:
"Въпреки че местността е неблагоприятна във фортификационно отношение,
стратегическото значение на Силистра е толкова по-важно... Силистра
може да се превърне в добро укрепление, когато се създадат четири самостоятелни
укрепления..." И наистина, Меджиди Tабия
представлява част от укрепения четириъгълник Силистра - Русе - Шумен - Варна. Тя
е една от седемте крепости-фортове, разположени в полукръг около централната
турска крепост,
отбранявали Силистра по време на Кримската война.
Нейното
построяване е наложено от необходимостта за допълнително укрепяване на
крайдунавските градове, когато реката се утвърждава като естествена граница на
Османската империя
През
1847 г. е посетена от султан Абдул Меджид, на чието име е наречена — Меджиди
табия.
За
строежа ú
били събрани принудително около 300 българи - майстори,
които след това са заточени в Анадола, за да не издадaт тайната на крепостта.
Със същата цел в Цариград е бил обесен комендантът на строежа Али паша, повикан
там "за да получи своята награда". Главните майстори били наети от
Дряновско, а каменоделците били от района. Интересен факт е, че по време на
строителството на форта са изградени и първите монолитни възрожденски храмове в
Силистренско — в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847 г.).
През
1854 г.,
по време на Кримската война, крепостта издържа едномесечна руска обсада.
Турският
форт "Абдул Меджиди" има формата на
шестоъгълник и достига до 8 м височина.
Намиращият се непосредствено до нея ров е служил за препятствие и маскировка.
Много добре е запазена крепостта; страшно ми хареса. След
обстойното разглеждане на крепостта отново сме на път, още 79 км до тракийската
гробница при с. Свещари, но за наш лош късмет, тя бе затворена за реставрация,
затова отидохме до близо разположеното (4 км)
Демир баба теке е алианско тюрбе, което се намира в близост до с.
Свещари, община
Исперих, област
Разград, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват
Сборяново.
В
тюрбето се намира гробът на алианския светец от 16 в.
Демир баба. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие,
изградени от двулицева суха квадрова зидария от местен пясъчник. Покрито е с
полусферичен купол с височина 11 m над нивото на терена. Гробът на Демир баба е
разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на
югозапад и има дължина 3,74 m. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна
част. Той
е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алиански поклонници.
Предполага
се, че тюрбето е построено в средата на 16 в.,
вероятно върху тракийско светилище от 4 в.пр.н.е. Около
него се оформя култов комплекс (теке), важно място в което заема свещеният
извор. През 1976 г.
е разрушен имаретът, дървена конструкция, която по това време е в лошо
състояние. Сред сградите от комплекса е и джамия, която се споменава в края на
18 и средата на 19 в., след което е
разрушена по неизвестни причини. Днес тюрбето, изворът и една запазена битова
сграда са оградени с ниска каменна ограда.
През
1970 г.
Демир баба теке е обявено за паметник на културата от местно значение. През
1991-1994 г.
са реставрирани и консервирани декоративните елементи на сградата, включително
стенописите от края на 19 в., покриващи
стените и купола във вътрешността на сградата. През 1994 г.
изгнилият дървен под е подменен с нов.
Демир
Баба теке е култов паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До
1927 г. на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански
полумесец. На празника 2 август по традиция се връзват парцалчета по решетките
на прозорците, палят се свещи и се прави курбан.
Демир
баба теке е сред популярните алиански светилища,
използвани и в наши дни. Преплитането на алиански, християнски и
езически традиции намира израз и в съществуващите до днес ритуали, които се
извършват на това място: преспиването върху околните скали с цел изцерение и
добиване на сила, връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, курбан от
благодарност.
Легенда
разказва за незапомнена суша в района. Дебир Баба чул молитвите на хората и
бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на
сътвореното чудо изворът днес е наречен „Беш пармак“ (на турски: beş, пет и
parmak, пръст, в превод: Петте пръста)
Според
легендите и преданията при текето Демир Баба е имало древно тракийско селище,
българско оброчище и манастир "Св. Георги".
Сегашната постройка е разположена върху стара гробница, което се вижда от
останалите следи от
предишен строеж, издигнат над голяма скала, вградена в една от стените на
сградата на текето Демир Баба. Алианите считат, че
храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба, а християните го
приемат за свой светец.
Разгледахме комплекса, извършихме някои от ритуалите като
„вадене очите на вещицата”, „тест за
греховност”, „отнемане отрицателната енергия от тялото”. След това потеглихме
отново на път за още 72 км.
Шу̀мен е
град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните
община Шумен и област Шумен.
Шумен
е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно
намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280-300 м над
морското ниво, а крайните източни — на 180-200 м. Градът се намира в подножието
на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа.
Неговото било се извисява на 500 м н.в. Превишението
му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката р.
Поройна. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се
намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в
които протичат целогодишно поточета.
Първи
сведения за Шумен има от ранножелязната епоха — XII в.пр.н.е. Проведените
археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 г.
установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на
твърдината, известна ни от средновековните надписи,
намерени тук,
за гр.
Шумен.
От
XII в.пр.н.е. е първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината.
То е с дебелина на стените около 2 м, изградено от
необработени ломени камъни. През V в.пр.н.е. е
построена втора стена пред първата. През 2 в.
римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление.
Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над
портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна
кула на запад и полукръгла от юг. През 4 - 5 в.
целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад
старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. През 8 - 10 в.
укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена
и кули, към които от север-североизток е
построена нова стена с две кули — затваряща се,
малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози
е фактът, че на 600 м западно от средновековния град е
съществувало, макар и за кратък период (7 - 8 в.),
землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на
света на площ от около 20 дка.
Надпис
на кирилица от Цар Иван Шишман, доказващ
отвоюването на крепостта след първото ú завладяване от османците:
„...поставленный
богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал
в город Шумен по царскому благоволению во имя царя небесного Христа, и я, Срацо
написал, внук великого эпикерния Срацимира, эти слова.“
Старобългарското
укрепление от 7 - 10 в. се развива във
феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по
които могат да се преброят 28 кули и бастиони, 3
порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (12 — 14 в.).
Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.
За
първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 г.
от арабския пътешественик Идриси, като някои смятат (Константин Иречек и Георги
Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През 12 - 14 в.
Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори
старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта. Градът пада под
турска власт след дълга и продължителна обсада, окончателно престава да
съществува след похода на Владислав III Ягело (Варненчик) през 1444 г.
В
средновековния град Шумен основната религия е православното християнство,
доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем
църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение
на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както
и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове
и жилища. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от
османските турци през XV в.
След
Средновековието
турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и
джамии, Безистена (1529 г.), Часовниковата
кула и Томбул джамия (1774 г.). През 17 - 18 в.
Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта;
в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни
имена като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на
робството - Шумен. По времето на Турското робство (18 и особено 19 в.)
градът се развива като крупен занаятчийски център.
На
11 май 1813 г.
в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и
Методий, както и първото театрално представление. През 1828 г.
е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 г.
първото Девическо класно училище и читалище. През 1846 г.
са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 г.
е основан първият български симфоничен оркестър.
След
Освобождението на България първоначално градът запада поради загубата на пазари
за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и
висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно
се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център.
При
избухването на Балканската война през 1912 г.
35 души от Шумен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В
периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 г.
градът е носил името Коларовград.
През
есента на 1951 г. Софийското военно училище се пребазира в гр. Шумен. С Указ на
Президиума на Народното събрание № 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме
на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по
"Радиолокация", училището става висше и подготвя инженерни кадри за
зенитно-ракетни и радиотехнически войски. През 1969 г. към Висшето народно
военно артилерийско училище е създадено Средно сержантско военно артилерийско
училище,
а през 1972 г. се разкрива нова специалност - "Изчислителна техника и
автоматизирани системи за управление на войските". Създаденият през 1919
г. Педагогически институт за прогимназиални учители става през 1964 г.
Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се
открива Висш педагогически институт.
В
природен парк "Шуменско плато" през 1981 г.
се изгражда един от най-големите монументални паметници в България -
"Създатели на българската държава". През 80-те години се разгръща
мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус,
но промените в края на 80-те спират процеса.
Мнозинството
от населението на гр. Шумен са
християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите.
Мнозинството от християните изповядват православие; другите християнски
общности са методисти, петдесятници, адвентисти и др.
Православните храмове в града са: „Св. Три Светители“ (в центъра), „Св.
Възнесение Господне“. Мюсюлманският храм е Томбул джамия (1744 г.),
една от най-големите на Балканския полуостров.
Основни културни институти:
·
На
23 ноември 1942 г. в читалище “Добри Войников” с диригент Владимир Василев е
проведен първият
концерт на Шуменския симфоничен оркестър;
·
Регионална
библиотека "Стилиян Чилингиров";
·
Къща-музей
"Лайош Кошут";
·
Къща-музей
"Панайот Волов";
·
Къща-музей
"Панчо Владигеров";
·
Къща-музей
"Добри Войников".
Първите
опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През
1848 – 1849 г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен. През 1850 г.
под ръководството на един от тях, Михай Шафран, те създават свой оркестър. Една
година по-късно със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов
Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът
съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен.
Първият
модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на 1941 г. под
ръководството на Владимир Василев – преподавател по музика в Учителския
институт. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен
институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от Васил
Стефанов, а солист е Панчо Владигеров.
Държавна
филхармония — Шумен поддържа богат репертоар от различни стилове и жанрове,
oсъществила e гастроли в Германия, Австрия, Италия, Испания, Швейцария, Монако,
Беларус, Гърция и Република Корея.
В
Шумен има и два изключително популярни хорови състава - детския "Бодра
песен" и смесения "Родни Звуци". Половин век ръководител и
главен диригент и на двата състава е проф. Венета Вичева.
Шуменският
драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има
актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в
България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални
празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на
драматургични произведения от български автори.
Паметници
и археологически забележителности:
·
Паметник на
Свободата („Разперко”)
·
В
Шумен се намира паметникът „Създатели на българската държава“, представящ
най-важните моменти от историята на България от VII до Х в.
Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано
с 21 скулптури и 540 м2 мозайки. Това е единственият по рода си
паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава
историята на държавата. Друг интересен факт за него е, че това е паметникът с
най-голямо количество използван бетон в Европа. От него се разкрива панорамна
гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското
плато.
„Създатели
на българската държава“ е архитектурен комплекс, посветен на 1300-годишнината
от създаването на българската държава. Монументът е разположен в най-високата
част на Дунавската равнина - Шуменското плато - на 500 м
н.в. и се извисява над гр. Шумен.
С
разпореждане № 23 от 14 март 1977 г. на бюрото на Министерския съвет е взето
решение за изграждане на паметник, посветен на предстоящата 1300-годишнина от
образуването на Първата българска държава. За целта през май 1978 г. се
обявяват идейното задание, наградите и съставът на журито, което да определи
кое от кандидатстващите сдружения да изгради планирания монумент. Конкурсът
преминава на два етапа. В първия вземат участие 15 колектива. 17-членното жури,
председателствано от зам.-председателя на Комитета за култура проф. арх. Пейо
Бербенлиев отсява проектите и до втория етап се допускат пет от тях.
Премираният
проект във втория тур е дело на колектив, в който участват скулпторите Крум
Дамянов и Иван Славов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, художниците
Владислав Паскалев, Симеон Венов, конструктор е инж. Преслав Хаджов. В процеса
на работа този проект претърпява няколко изменения. През студените есенно-зимни
дни на 1979-1980 г. се правят 1000 сондажа за взривяване на скалните маси. При
един от тях, на 31 януари 1979 г., там, където сега се извисява Симеоновата
композиция, е вградена капсула със завет към идните поколения. Тържеството по
този повод започва с камбанен звън. Текстът на завета е прочетен от Богомил
Симеонов.
„Създатели
на българската държава” пресъздава важни моменти от
българската история от VII до Х в. Изграден е от 8 бетонни тела, оформящи две
полузали. В композицията се намират фигури на българските владетели Аспарух,
Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I. В залата „Златният век“ освен
фигурата на Симеон са и тези на Климент, Наум и Ангеларий, боляри и войни.
Мозайката-триптих срещу композицията на Симеон е дело на Симеон Венов и
Владислав Паскалев. Всяко от телата, на които са монтирани мозайките, е под
различен ъгъл - 45º, 60 º и 90º. Композицията трябва да представя идеята за
постъпателното развитие на държавата.
Мозайките
са изпълнени от два равностойни елемента: фигурите са съчетани в горната си
част с доминираща над тях шрифтова композиция. В първото пано е представена
руническата писменост, „чертите и резките“, използвани от прабългарите, сред
които се отличава знакът на Тангра. При второто пано е изобразена глаголицата,
а на третото пано кирилицата.
Войните
в първото пано, „Победителите“, с акламации приветстват хана, облечен в пурпурна
ризница.
Лицата
на фигурите,
изобразени във второто пано, имат нерадостно
изражение. Така се демонстрира, че приемането на християнството не е минало без
съпротива.
Третото
пано пресъздава братята Кирил и Методий, техните ученици Наум, Климент,
Ангеларий, Сава и Горазд, както и книжовниците и строителите на Симеоновия
„Златен век“.
Мозайките
са изпълнени от 12 художници в София. Техниката на изработване е следната:
камъчетата са поставяни в тави с леярска пръст. Фигурите са изпълнени в позитив,
залети са с лепило и върху него е поставен плат. След транспортирането им до
Домостроителен комбинат в Шумен са обърнати и залети с бял цимент и армиран
бетон. Преди започване на монтирането им на бетонните тела платът е свален.
Монтирането и изливането на телата се извършва паралелно.
Преобладават
естествени камъни съчетани с изкуствен смалт - златен, сребърен, червен и
черен.
Увенчаващият
композицията знак на лъва е разположен на 52 м височина. Тежи 1000 тона и е
изпълнен от 2000 елемента по-тъмен гранит. Зад опашката му има стилизирана
пеперуда. В азиатската култура тя е символ на дълголетието. Замисълът е, че
както тя преминава през различни метаморфози, така и в развитието си България
преживява възходи и падения през съществуването си.
Връзката
между гр.
Шумен и монумента се извършва по 1300 стъпала, осветени през нощта от високи
спираловидни тела. На различни по дължина разстояния са оформени тринадесет
площадки. Алеята,
започваща от сградата на Драматичен театър „Васил Друмев“ с четири грифона,
изпълнени от Иван Радев, е разделена на три части. Първата се състои от
тринадесет водни каскади, дело на арх. Борис Камиларов и завършва в подножието
на платото. Втората част, по-тясна и
по-стръмна от първата, има осем отклонения с места за отдих и зелени площи.
Третата част, която е най-къса, започва от кафе „Панорама“ и завършва до
фигурата на Аспарух. По средата ѝ се извисява мраморна колона от
старопрестолния Велики Преслав.
При
лошо време и през зимния период посетителите могат да получат информация в залата
на информационния
център към мемориала. От 2008 г. там е разположена експозиция „Монументалното
българско изкуство през последните десетилетия на ХХ в.“, в която могат да се
видят архивни снимки от конкурса, строителството на паметника и други паметници
от този период. Интерактивно устройство възпроизвежда момента на полагане на
капсулата със „Завета към поколенията“ в основите на паметника.
На
платото е разположена и средновековната Шуменска
крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично
възстановена.
Пристигнахме в центъра на града, видяхме „Разперко” и от
ниското долу „Създатели на българската държава”, разгледахме центъра и
обядвахме в парка. После с автобуса продължихме към другата ни цел – крепостта.
Първо разгледахме музея, а след него – и крепостта.
Крепостта
се намира на 2 км западно от
Шумен. В района се намира важен кръстопът на маршрути, свързващи дунавския бряг
(при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното черноморско
крайбрежие със западните български земи.
Мястото
е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат,
че местността е била обитавана още през 12 в.пр.н.е.
Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е.
те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този
начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VIIb
пласт на Троя). Предполага се, че около V в.пр.н.е.
е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
През
15 г. от н.е. римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина и
Шуменската крепост става римско владение. Възможно е името на крепостта по това
време да е било Даусдава, но това предположение засега остава недоказано.
Римляните построяват нова стена, вече със спойка от хоросан и с кули —
правоъгълна и U-образна. Около 250 г. готите разрушават твърдината, но скоро тя
е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни
функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките Марцианопол (Девня)
и Абритус (Разград).
През
395 г.
Римската империя е разделена на Западна и Източна (Византия), като всички
български земи остават към Византия. Византийците изграждат нова стена, вече с
петоъгълни кули,
за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския
период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и
търговски център, монетните находки (158 ранновизантийски монети) свидетелстват
за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята.
Варварските нашествия в периода от втората половина на V до средата на VII в.
допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на
Аспаруховите българи през 680-681 г. районът на крепостта влязъл в границите на
Първата българска държава.
През
VIII в.
сред развалините на късноантичната крепост се появяват жилища от типа на
землянките, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през
ІХ-Х в.
Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите,
които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно
средище и е построена цитаделата, където резидират управителите на града.
Вероятно през този период се появява и името на града - Шумен. Поради близостта
си до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна
военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е
отстъпвала по икономическо значение.
През
1001 г. Шуменската крепост е завладяна от византийците, а през 30-те или 40-те години
на XI в.
е била разрушена при печенежките нашествия, но по-късно отново е възстановена.
В
края на 12 в.,
след освободителното въстание на Асеневци, започва периодът на Втората
българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в
Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието,
грънчарството (особено производството на сграфито-керамика), каменоделството,
металообработването.
При
управлението на Иван Александър тук е имало монетарница, което показва високото
развитие и на търговията. Цар Иван Шишман е посетил крепостта — свидетелство за
нейното важно значение.
През
1388 г.
по време на похода на великия везир Али паша срещу Североизточна
България, тя е превзета от османските войски. При археологическите разкопки не
са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга
плътно върху този от Втората българска държава, поради което се предполага, че
крепостта е минала в османски ръце без съпротива.
Краят
на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 г.
По време на последния кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал
Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на
неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване,
след което била изоставена завинаги.
Към
историко-археологическия
резерват „Шуменска крепост“ функционира и музей. Крепостта е
сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. Разкопките
са проведени в периода 1957-1987 г. (най-активни
през 1974-1981 г.)
под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей - гр. Шумен
(днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени - римска,
ранновизантийска (използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората
българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от
ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т.
нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно
място), цитадела.
Сред
находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман,
където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е
изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би
прабългарски шаман - въпросът остава неизяснен); надписът на "Остро...
богоин" (според Вера Антонова, това е първият надпис на кирилица в
България); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (доказателство за
това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации;
златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди.
Общата
площ на крепостта е ок. 32 дка,но
значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
Крепостта
дава богата информация за военния, културния и стопанския живот в
своето време.
След това слязохме отново в града като минахме край
пивоварната на Шуменско. В града посетихме Томбул джамия.
Шериф Халил паша джамия, известна повече
като Томбул джамия, е мюсюлмански храм, който в миналото е бил разположен в
централна част на гр. Шумен. Впоследствие, с изместването на централната
градска част, джамията остава в югозападната част на града. Името на сградата
“томбул” идва от формата на купола (на турски: tombul означава събран, струпан,
дебел, надут, топчест). Строежът ѝ започва през 1740 г. и приключва през 1744
г.
Комплексът на джамията се състои от основна сграда
(молитвена зала), двор и пристройка, състояща се от дванадесет стаи (пансион
към медресето). В основната си част молитвената зала представлява квадрат, в
средната част е осмоъгълник, преминаващ в кръг, който завършва със сфера
(кубе). Върхът на кубето е на височина 25 м от земята. Молитвената зала е
изпъстрена с растителни и геометрични фигури и много надписи на арабски език,
които са сури от Корана. Дворът на джамията е известен като “аркаден”, заради
формата на сводовете пред дванадесетте стаи, които го обграждат. Минарето на
джамията е с височина 40 м.
Томбул джамия е най-голямата джамия на територията на
България. В нея като подпорни колони са използвани колоните от двореца на
първите български ханове в Плиска. Този факт кара някои учени да предполагат,
че голяма част от руините на двореца в Плиска са били запазени и видими по
времето, когато е строена джамията и че руините са унищожени и разграбени след
това.
След като видяхме и този обект тръгнахме отново на път. Следващата
ни спирка трябваше да е Мадарският конник, но с нашия късмет и той бе в
реставрация, и достъпът до него бе възпрепятстван. Затова потеглихме към последната
спирка за деня; от нея ни деляха 75 км. Във Варна пристигнахме по тъмно,
настанихме се, излязохме да си потърсим място за вечеря и хапнахме. После пихме
кафе близо до военноморското училище със съквартирантката ми и нейна приятелка
от морската столица. Когато си тръгнахме заваля някакъв порой и ни пра, чак
докато стигнахме базата си за през нощта. Стигнахме като мокри гъски; взехме си
горещ душ като профилактика на евентуална настинка и си легнахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар