15.
20 часа по-рано
- Да, моля! – отговори по телефона Дидо. – Кой се
обажда?
- Добър ден! Аз съм санитарка в болницата, където
в настанена Вашата приятелка...
-
Приятелка? Коя - Мони ли? – попита объркан.
- Жената от София с френското име... Как беше?...
– запъна се гласът.
- Моник, може би? Моник Стоянов? От стая 205 –
подсказа ѝ мъжът.
- А, да да... Точно тя е, да. Та, извинявайте, че
Ви безпокоя – започна жената.
- Не ми е приятелка. Колеги сме. Тя добре ли е?
Защо ме търсите? Какво става? – започна да се изнервя Дидо.
- Търся Ви, за да ѝ помогнете, ако можете, де. Тя
е много притеснена и отчаяна. Цял следобед плаче. Стана ми мъчно и реших да Ви
потърся...
- Защо е разстроена? Какво е станало? – притесни
се той.
- Докторът ѝ каза, че утре ще я изпише, но тя няма
къде да отиде, защото не я пуска да си ходи в София. Не ѝ позволява да ходи –
иска тя да ползва количка, но тя откъде да я вземе? Каза, че сигурно ще спи под
моста... – разказваше жената, а на Дидо му стана смешно от това за моста.
- Ами тя защо не ми се обади, да ме уведоми за
това? Защо звъните Вие? – попита я.
- Каза, че не иска да Ви натоварва; че си имате
достатъчно проблеми и без да се добавят нейните. Накрая каза, че мрази да се
чувства длъжница или нещо такова... – смотолеви жената.
- Не се тревожете за нея. Аз ще се погрижа за
всичко. – обеща той, благодари за обаждането и затвори телефона.
Отиде на рецепцията на хотела и попита за още една
единична стая, за да може да настани Моник за седмица. Има ли някоя свободна
близо до неговата? Колко би струвало? Отговориха му, че има стая през две от
неговата, но по-изгодно би било да наеме апартамент. Това са две свързани стаи
с междинна врата, която се заключва, ако трябва. Имаха свободен на добра цена
на ет.3. Дидо помоли да му покажат конкретния апартамент. Остана доволен от
видяното и поиска веднага да се почисти, за да се настанят с дамата на
следващия ден. После излезе да обядва. Когато се върна му докладваха, че стаите
са готови и му дадоха ключовете. Той се зае с преместване на своя и нейния
багаж. Искаше, когато отиде да я прибере от болницата, всичко да е готово, за
да се чувства добре.
На другата сутрин в болницата потърси лекуващия
лекар на Мони и попита как стои въпроса с ползването на количка за седмица-две.
Докторът му отговори, че може да вземат „под наем“; плаща се 10 лв на ден и се
подписва приемо-предавателен протокол. Дидо подаде личната си карта, за да
оформят документите и предплати 6 дни. Щом получи количката се насочи с нея към
205-а стая. Почука и зачака; никакъв отговор. Отвори вратата и влезе, отново
никаква реакция. След миг Мони сякаш го видя и заплака горчиво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар