Невъзможно... Нали?

 21.

Следващия ден Мони прекара в леглото, но все пак в съзнание и с буден ум, с жив поглед. Чете книга, гледа телевизия, докато Дидо работеше в стаята си. Ходилата я сърбяха, но нямаше какво да направи с всичкия бинт, с който бяха превързани. Само стискаше зъби. Хапваха в стаята на Мони, след като поръчваха румсървиз. Привечер Дидо я попита:

-          След станалото вчера ще подадеш ли оплакване срещу репортерите от...

-          Не. Категорично. Искам да забравят за мен и случая. Ако се оплача, ще ме тормозят с месеци. Не мога да го понеса. А и аз искам да забравя ... за всичко това...

-          Забравих да те попитам... Откъде знаеш толкова за хотела? Идвала ли си преди?

-          Много отдавна... В този хотел бе абитуриентският ми бал преди сума ти години.

Късно вечерта седнаха на леглото ѝ, за да гледат филм. Тя се облегна на рамото му, а той я бе прегърнал отгоре. Тя неусетно задряма и мъжът много внимателно я положи да легне, с глава на възглавницата. Погали челото ѝ и колебливо се наведе, за да я целуне, но не посмя и само я целуна по бузата, след което отиде да си легне в своята стая, но дълги часове сънят бягаше от клепките му, а въображението му рисуваше картини, коя от коя по-красиви и по-нереалистични. Заспа чак след два часá, а сънят му бе накъсан от кошмари, които белязваха и душата, и тялото му.

На следния ден жената се чувстваше доста по-добре, което обнадежди Дидо. Той се обади на доктора с новините. Хирургът се зарадва, разбира се, от добрия развой и допълни:

-          Ако следващите 2 денонощия тя е все по-добре, на третия ден елате в болницата, да я видя. Ако съм доволен от резултата, ще върнете количката и ще подпишем протокол за това. Аз ще издам новия болничен на Моник и ще ви дам разрешение за прибиране към София след Х дни. Ако не, тогава ще преценявам на момента какво и как да се прави, ок?

-          Ясно, докторе. Разбрахме се, ще се видим след 3 дни. Дано вече всичко е наред. Мерси!

Този ден, въпреки сърбежите в бинтованите ѝ крака, Мони поиска да излезе в градината, а също, като стане време за обяд, да отидат в ресторанта. Толкова ѝ бе доскучало в стаята. Седя на въздух цели два чáса и не можеше да се нарадва на природата край себе си – дърветата, цветята, насекомите, птичките, охлювите, дори зърна таралеж под оградата на градината.

Вечеряха рано в ресторанта на хотела и се прибраха по стаите си. Мони отчаяно искаше да се изкъпе. Утре трябваше да се махат превръзките и да започне прилагането на мехлема. Сега, преди лягане беше толкова подходящо, но... как да стигне до банята? Пак трябваше ТОЙ да я носи до там; после обратно. Но аз ще бъда гола, майко мила! Какво да правя?, питаше се и паника се прокрадваше в ума ѝ. Е, така или иначе, нямаше друг избор; трябваше да го преглътне, отново. Тя се провикна към Дидо през отворената врата:

-          Ъм... Дидо! – извика малко несигурно как да подходи най-добре.

-          Секунда! – и след миг той се материализира в рамката на вратата, леко усмихнат:

-          Какво мога да сторя за теб? – попита любезно, но без фалш.

-          Може ли... би ли... ми напълнил ваната, моля... – изрече и се изчерви.

-          Ами раните? Те не трябва ли да стоят сухи...– спря, защото не бе сигурен какво да каже.

-          Ще сложа водоустойчиви лепенки. Докторът ми даде няколко, за баня. – обясни му.

-          Ок, тогава се заемам. А, как предпочиташ водата? Топла или... – отново колебливо.

-          Много топла, почти гореща, но да не се сваря все пак – уточни усмихнато. Той се провикна от банята:

-          Няма пяна за ваната.

-          Няма проблем. Ще се справя с душ-гела. – твърдо отговори жената, която междувременно бе започнала да се разопакова. – Би ли ми донесъл голямата хавлия? – помоли го.

Той я подаде с поглед, насочен в краката си. Какво очаква? Да го посрещна гола ли? – помисли си за срамежливото му поведение. След 2 мин. му каза, че е готова. Беше увила хавлията около торса си, но отдолу бе по боксерки и сутиен. Щеше да ги махне в банята, когато останеше сама. Дидо влезе в стаята и Мони затаи дъх. Досега не бе го виждала гол. Познаваше хубавото му лице и едро тяло с очертани бицепси, но това беше едно друго ниво. Чиста физическа мъжка красота. Гърдите му не просто бяха широки, те имаха релеф, изглеждаха сякаш от желязо. А плочките на корема? На Мони ѝ се зави свят от тази хубост...

-          Извинявай за това, но ми хрумна, че ще си измокря тениската, затова я съблякох.

-          Няма проблем. Трябва да си пазим дрехите – и без друго са малко – отвърна му.

-          Утре ще ги занеса в пералнята на хотела – и на двама ни, да ги изперат – обеща ѝ.

-          Супер! Много ти благодаря! – каза и млъкна, защото мозъкът ѝ бе блокирал.

Приближи се до леглото, където дамата седеше и я подхвана внимателно в ръце. Вече не му тежеше – бе повтарял упражнението толкова пъти. Чудеше се дали тази нова лекота не се дължи на новите чувства към жената в ръцете му. Но все още не намираше отговора. А тя не издаде и звук, толкова се срамуваше, че я носи за пореден път. Отнесе я в банята и я сложи да седне на ръба на ваната, докато си развърже хавлията; преметна я на мивката. Тя измърка в ухото му едва чуто, но много чувствено „благодаря ти“ и той излезе, затваряйки след себе си. Свали бельото и се потопи на дъното на ваната. Горещата вода я отпусна като магия; отмиваше болка, тревога, нерви.

След половин час чу, че го вика от банята и отиде да я изведе; все още не си бе облякъл тениска. Сега тя бе още по-смутена, защото този път нямаше бельо под хавлията. Взе я от ръба на ваната и я понесе към стаята ѝ. Тялото ѝ излъчваше топлина – мека и ласкава, която го обгърна като мараня. От косата ѝ капеше вода, която се стече по рамото му. Дали от това или от съзнаването за голото ѝ тяло в ръцете му, почувства прилив на тестостерон. Обзе го желание – ярко като взрив на свръхнова и силно като земното ядро. Положи я на леглото ѝ, но не се отдръпна веднага – не можеше, сякаш бе залепнал към Мони. Просто стоеше приведен над нея, а лицето му бе на сантиметри от това на любимата жена. Или се махам сега, или няма да устоя, каза си и в мига, когато устните ѝ се доближиха до неговите, се отдръпна и излезе от стаята. Мони остана безмълвна и без звук се взираше в босите си крака. Какво стана, помисли си? Толкова ли не ме харесва, че дори избяга, за да не го целуна?

В този миг той се втурна в стаята ѝ и жадно впи устни в нейните. Тя замръзна в обятията му, а след още миг хавлията бе захвърлена на пода. Предаде се на силните му ръце и се остави да прави с нея каквото му хрумне...

Лежаха, задъхани и омаломощени, опитвайки се да нормализират дишането си. Мони се обърна с гръб към него, а Дидо я прегърна изотзад; така заспа. Но не и тя. Сълзи капеха по възглавницата, а тя стискаше зъби, за да не издаде звук. Беше толкова хубаво, а толкова кратко. И от утре всичко приключва, мислеше си с тъга.

назад  напред