Невъзможно... Нали?

 18.

Обратно в хотела, Дидо се зае с работа по статията си, а Мони легна да поспи – все пак хотелското легло беше на светлинни години пред болничното. Към 19 ч. той вдигна глава и усети глад. Почука на вратата на дамата:

-          Влизай! – чу отвътре и го изпълни.

-          Ехо, как спа? Почина ли си? – поинтересува се той.

-          Ммм... много беше приятно. Друго си е да лежиш в чисти чаршафи – каза, като се протягаше сладко-сладко.

-          Гладна ли си вече? Искаш ли да слезем в ресторанта? Или мога да поръчам румсървиз.

-          О, не. По-добре да излезем. Аз ще се залежа много, а ти ще се претовариш с работа. Между другото кое време е? – не можеше да се ориентира заради спуснатите щори.

-          19:05 – той погледна смарт часовника на китката си. – Ако ти е рано, няма проблем. Ще...

-          Не, не. Даже ми се струва късно. Обикновено вечерям по-рано от седем, а сега ще поръчаме и ще чакаме да го приготвят. Ще мине и осем часа. Дай ми 10 минутки, моля.

-          Имаш ги. Извикай ме, когато си готова, за да те изведа и заключа после, нали? – завърши и се върна в своята стая, като зарови из сака си за чисти дрехи. Май утре пак ще трябва да „пера“, помисли си с досада. След малко се чу:

-          Готова! – и тя се появи в рамката на вратата, преоблечена и ухаеща на момина сълза – любимият аромат на Моник. Дидо забута количката извън стаята си и завъртя ключа.

Слязоха в ресторанта, който бе полупразен. Мони се зарадва за тишината и спокойствието. Дидо хареса маса и я забута натам. Настаниха се и зачакаха келнер. Мъжът беше гладен, следователно изнервен. Допълнителното чакане на персонала в почти празния ресторант не улесняваше задачата на Мони да го разсейва от мислите за храна и да го успокоява. Реши да опита

-          Удобна ли ти е клавиатурата? Как се сработвате с моите машинки? – попита директно.

-          А, добре е. Не съм мислил, че ще го кажа, но това е супер – имам предвид таблета. Хем може да е навсякъде с теб, да ти улеснява живота, хем е лек и не заема много място, идеален е за пътуване. А с клавиатурата е още по-лесно. Много ти благодаря! – каза и се протегна през масата за ръката ѝ, като я погали нежно, поколеба се и я целуна. Тя се изчерви. Междувременно бяха поръчали вълчи сач за него и веган гюведже за нея. Донесоха им аперитивите – Сливенска перла за мъжа и малка водка с ябълков сок за дамата. Дидо предложи тост:

-          Да пием за... първо, за бързото ти оздравяване, след това за новия шанс... във всичко.

-          Аз ще пия за любовта, за твоите професионални успехи и... накрая... за теб самия.

Докато вечеряха, Мони отвори тема за сметката. Настоя, ако той плаща хотела, тя да поеме храната им; смяташе това за справедливо. Той се опита да спори, но не желаеше да навлиза в дълбоки полемики с нея, затова неохотно се съгласи.

След вечерята се върнаха по стаите си. Дидо отново взе таблета, а Мони си пусна телевизора и разбра, че по HBO излъчват любимата ѝ филмова екранизация на любимата ѝ приказка. Намали звука, така че да не разсейва Дидо, облегна се на стената и се загледа.

След 45-50 минути на вратата ѝ се почука.

-          Влизай смело! – извика му. Той пристъпи и погледна първо към нея. Видя колко е съсредоточена в екрана, после погледна към телевизора, но не позна картината.

-          Какво гледаме? – попита с любопитство. Изведнъж се сети, че има толкова много неща у тази жена, които не знаеше. Например нямаше идея каква музика слуша, какви филми харесва, какъв тип туризъм е „нейният“...

-          „Красавицата и Звяра“ на Дисни, live action movie от 2017 год. Как върви работата? – попита го.

-          Добре. Просто се уморих и реших да спра, преди да започна да пиша някакви глупости.

-          Много ясно. Сядай! – тя потупа леглото до себе си, в знак на покана към него.

-          Сега, ако имаше и пуканки за киното... – пошегува се мъжът.

-          Пуканки няма, обаче я надникни в минибара. Там обикновено за пиенето оставят някакви ядки – бадеми, фъстъци, т.н. – досети се Мони.

-          Браво бе! Хубаво се сети! Я виж – 2 пакета: бадеми и кашу. Какво да отворя? – попита.

-          Ти избери, за мен е все едно. – отговори тя.

Дидо разкъса пакета и отиде да седне до нея на леглото. Първо ѝ подаде тя да си вземе, той бръкна в пакета след нея. На втората „порция“ бадеми пръстите им се докоснаха и стреснато се дръпнаха назад. Помежду им припламна искра – толкова силно бе напрежението между тях. Изрекоха „извинявай“ в един глас, после се засмяха нервно, чувствайки се неловко. Така и не ядоха повече бадеми. Дидо остави пакета до телевизора и се върна на леглото. Както седяха, загледани в екрана, той потърси с длан пръстите ѝ. Когато ги откри, плахо ги докосна, като чакаше нейната реакция. Тя не се отдръпна; раздвижи ги леко под неговите, за да го окуражи. Тогава, събрал смелост, Дидо преплете пръстите си с тези на Мони, след което поднесе дланта ѝ до устните си.

Това щеше да е кулминацията в интимността между тях тази вечер, ако Мони не бе проявила смелост и положи глава на рамото му. След няколко-минутно колебание Дидо прокара ръката си над раменете ѝ и я притисна до тялото си. Тя замря, усещайки бесния пулс да отеква в ушите ѝ, а сърцето ѝ сякаш искаше да изскочи от гърдите и затанцува на свобода. За такъв миг на близост с този мъж само бе мечтала, без никога да повярва, че би могло да стане реалност някой ден...

А само, ако знаеше какви мисли се въртяха в неговата глава, от които получаваше световъртеж... Малка крачка = голяма победа. Да, ще я спечеля; ще те спечеля, мила моя...

назад  напред