блогът на Марина: Между ад и рай. Глава 4.

Бил реши, че на следващия ден може да посети жената в болницата, за да се запознаят. Щеше да е полезно да го е виждала вече, когато утре отиде да я вземе и я откара в дома си. Така щеше да се чувства по-спокойна и уверена; това щеше да улесни комуникацията помежду им. Отиде като не забрави да купи букет цветя за дамата.

- Добър ден! Как се чувствате? Аз се казвам Уилям Уотсън. Приятно ми е да се видим най-накрая.

- Здравейте! И на мен ми е приятно. Тук ме нарекоха Джейн Доу, но истината е, че нямам никаква представа коя съм. – тя погледна тъжно към пода.

- Не се безпокойте за нищо. Сигурен съм, че е само временна амнезия; скоро ще се отърсите от преживения кошмар и ще си върнете спомените. Всичко ще си дойде на мястото. Убеден съм в това. – той се усмихна към нея, докато го разглеждаше изучаващо.

- Когато преди малко казахте „приятно ми е да се видим най-накрая“ какво имахте предвид с това? В смисъл защо най-накрая? Не разбирам... – гледаше го недоумяващо.

- Имам предвид, че сте настанена тук от известно време; аз идвах всеки ден да питам за състоянието Ви; затова казвам, че ми е приятно най-сетне да се видим лично.

- Но Вие защо сте...? Имам предвид... какво общо имате с мен? Познаваме ли се, от преди ... катастрофата? Може би сме се срещали, но сега да не Ви помня? – надяваше се той да каже „да“. Можеше той да е ключа към миналото й.

- И сам не зная. Историята с този самолет ме разтърси напълно. Чувствах се длъжен да сторя нещо за хората в него. Но постепенно никой не остана. Само 3 души. Двамата младежи бяха добре и днес си тръгват към САЩ. Останахте само Вие. Всички други са ... Простете, не трябва да се говори за това.

- Не, защо? Нещата са такива, каквито са; не такива, каквито ги искаме да бъдат. Много хора загинаха през онзи ден, заслужават поне да се говори за тях. Що се отнася до мен, недейте да се чувствате задължен за каквото и да било. Аз ще се оправя някак.

- Не, моля Ви! Доставете ми това удоволствие. Нека Ви помогна, поне да си стъпите на краката, буквално. Аз съм Вашият човек за целта - намигна й заговорнически.

- Не ми говорете на Вие. Наричайте ме просто ... Джейн – тя се почувства неловко и се изчерви.

- Дадено, аз пък съм просто Бил. – каза и се усмихна широко. – Утре ще Ви ... ще те, изпишат и аз ще дойда да те взема. Ще те откарам у нас, вече съм ти приготвил стая на първия етаж. Там ще се чувстваш удобно, всичко ти е близо; ако имаш нужда от нещо, само ми кажи...

- Защо ти... защо го правиш? Трябва да има някаква причина. Това е супер странно. Извинявай, но даже е малко ... плашещо. – гледаше към него с нескрито подозрение.

- Не се страхувай, моля те! Както казах, сам не зная какво провокира у мен тази загриженост, но ти няма защо да се тревожиш. Напротив, питай когото искаш; тук всички познават Бил Уотсън; те ще потвърдят думите ми. Аз не съм лош човек. Цял живот съм се стремял да помагам на другите. Питайте!

- Да бе, да! Сякаш е възможно всички да те познават! Стига глупости... това да не е...

- Това е малък остров, в края на краищата. Живея тук от над 30 години. Наистина всички ме познават.

- Чакай малко... Какъв остров? Къде съм попаднала? От толкова дни в тази болница не се намери някой да ми каже къде съм всъщност. Не е ли малко странно? – въпроси се четяха и в погледа й.

- С всичко, което се случи... катастрофата... загинаха толкова хора. Сигурно просто им е излетяло от ума. А и в началото не са знаели, че не помниш нищо. Когато са осъзнали този факт е станало много по-важно да разберат коя си, отколкото да ти кажат къде си.

- Ха, странното е, че има логика в думите ти... Вероятно така е станало. – тя се загледа навън към прозореца. Чувстваше се изморена. Каза му:

- Може ли да си вървиш сега? Уморена съм и искам да поспя малко. Утре кога да бъда готова? А, и как се казва твоят остров? – запита по-скоро от неудобство, отколкото от любопитство.

- Казва се Муреа. Сега си почини. Утре към 10 ч. ще те взема у нас и ще имаме време да си говорим. За каквото ти душа желае. Довиждане! – махна и тръгна към вратата.

- Да... До утре! Всичко най-добро! – извика и се обърна с гръб към вратата. Скоро заспа.

На следващия ден Бил отиде в болницата преди обяд, уреди всичко документално за изписването на Джейн и се запъти към нейната стая. Тя бе настанена в чисто нова инвалидна количка и го очакваше. Забута я към паркинга. Нея пренесе на ръце в колата, а количката сгъна и прибра в багажника. Тръгна към дома си. Щом пристигнаха свали първо количката, после Джейн и я сложи да седне в нея. Заключи колата и я забута навътре. Показа й дневната, санитарния възел, кухнята и нейната стая.

- Благодаря ти! Стаята изглежда много добре. Ще ми бъде приятно тук. А и цветята от вазата са разкошни! – каза и си пое дълбоко дъх, за да усети аромата им.

- Радвам се, че ти харесва! Ако се сетиш за нещо, което ти липсва тук, само ми кажи. Не се притеснявай от нищо. Тук си у дома си. – каза с усмивка. - Искаш ли нещо или да те оставя да си починеш, може би?

- Не искам нищо. Само ... кой е мъжът от снимките по стената? Приличате си малко. – каза замислено.

- О, не се тревожи за него. Той не идва тук. Иначе е неговата стая. Това е племенникът ми, Франсоа. Не сме се виждали от 5-6 години.

- Ами, ако реши да дойде... тогава какво?

- Спокойно, има свободни стаи на горния етаж. Ти остави всички притеснения на мен. – допълни и излезе.

Тя се огледа из стаята. Погледът й попадна на бюрото, на което виждаше лаптоп, телевизор и книга. Приближи се. Книгата се оказа пътеводител за острова. Разтвори я и зачете.

„Френска Полинезия (на френски Polynésie française) е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи с обща площ 3 936 км²:

Тубуай (Австралски острови) – площ 174 км², население 6310 жители (2007 г.), 6 острова и 1 атол;

Туамоту – площ 810 км², население 18 229 жители (2007 г.), 5 острова и 73 атола;

Дружествени острови – площ 1 647 км², население 227 912 жители (2007 г.), 7 острова и 7 атола;

Маркизки острови – площ 1 274 км², население 8 632 жители (2007 г.), 12 острова и множество малки островчета и скали;

Гамбе (Мангарева) – площ 31 км², население 1 337 жители (2007 г.), 4 по-големи и 25 малки островчета.

Административен център – Папеете на остров Таити (26 хил. жители, агломерация 107 хил. жители)

Държавно устройство: Автономна територия на Франция. Управлява се от Върховен комисар. Законодателен орган – Териториална асамблея от 41 депутати, избирани от населението за срок от 5 години. Изпълнителна власт – правителство, начело с председател. Френска Полинезия е представена в парламента на Франция от двама депутати и един сенатор.

География: Островите са с вулканичен произход (високи над 1000 м) – най-висок връх – Орохена (2 241 м) (о. Таити) и коралови, с височина няколко метра. Климат – тропичен, на север субекваториален, влажен, със средногодишна температура 27°С и валежи 2 500 - 3000 мм.

Население: През 2007 г. населението възлиза на 262 420 жители. Гъстота – 67,7 жители/км². Естествен прираст - 22. Етнически състав - таитяни 55,8%, туамотуанци 7,8%, тубуайци 7,1%, маркизци 6,8%, мангареванци 0,7%, френско-полинезийски метиси 8,1%, французи 4,4%, китайци 8,9%, други 0,4%. Официални езици - френски и таитянски. Използват се и други полинезийски езици. Азбука - латиница. Неграмотни - 9%. Конфесионален състав - християни 92,2% (протестанти 64,7%, католици 35,3%), будисти 3,2%, конфуцианци 4,1%, други 0,5%. Разпределение на населението - Дружествени о-ви - 87,8%, Туамоту и Гамбе - 6,5%, Тубуай - 2,4%, Маркизки о-ви - 3,3%. По-големи градове - Ваитапе (5 хил. ж.), Утуроа (4 хил. ж.), Паопао (4 хил. ж.), Хаапити (4 хил. ж.), Аверо (3 хил. ж.).

Административно деление: Френска Полинезия се дели на 5 окръга – Таити и Зависими острови (Наветрени острови), Подветрени острови, Туамоту-Гамбе, Тубуай и Маркизки острови. Окръзите се делят на 48 комуни (общини). Някои от тях обединяват по няколко т.нар. асоциирани (съединени) комуни – общо 99.

История: Островите са заселени с полинезийци през I в. сл.Хр. Полинезийците били не само смели мореплаватели и автори на едни от най-старите карти, плетени от сушени влакна и палмови листа. На определени места в плетената решетка те поставяли черупки от миди. Възлите означавали местата на постоянни морски течения и дори давали информация за ветровете. Черупките сочели местата с атоли и рифове. Тези карти били секретен документ, в който създателят шифровал целия свой опит и знания. Тайната на плетените карти е все още неразгадана и колкото и да ги съпоставяме с днешните карти на Тихия океан, не можем да разберем коя черупка е атол, коя - остров и за кое морско течение ни говори този или онзи възел.

През 1521 г., по време на първото околосветско плаване Фернандо Магелан вижда два атола от архипелага Туамоту, а през 1595 г. испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра открива Маркизките острови. През XVIII и XIX в. Франция постепенно установява протекторат над островите. През 1897 г. всички острови са обединени в една колония – френски владения в Океания, а през 1958 г. стават задморска територия на Франция – Френска Полинезия.

Стопанство: Основната стопанска дейност е обслужване на чуждестранни туристи, добив и износ на бисери. Открити са големи залежи на фосфати и кобалт. Основни селскостопански продукти – кокосова палма и тропически плодове. Силно развит риболов – около 6,5 хил. т годишно. Промишлеността е представена от малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция. 800 км пътища, от които половината са асфалтирани. Основно пристанище – Папеете. Международни летища – Папеете и Утуроа (на остров Раиатеа, разположен на 110 км северно от о-в Муреа). На атола Моруроа е изграден френски изпитателен ракетно-ядрен център. Общо обществено производство – 18 000 $. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 5:18:77. Парична единица – евро. Посещава се от 212 хил. туристи.

Муреа (фр. Moorea) (полинез. жълт гущер) е един от Наветрените острови (фр. Îles du Vent) на архипелага Дружествени острови в Тихия океан, разположен на 17 км северозападно от Таити.

Муреа представлява атол, състоящ се от централен остров, заобиколен от риф (образува 12 прохода). Островът има триъгълна форма, с два големи залива (Опуноху и Кук) от север и един малък (Ваиаре) от изток. Площта на острова е 133,50 км².

Планини на о. Муреа

Име	Височина (м)
Тохиеа	1207
Ротуи	899
Моуароа	880
Моуапута	830
Теараи	770
Тауеуапае	769
Фаирурани	741
Матотеа	714

Административно деление: Островите Муреа и Маиао образуват комуната Муреа-Маиао, която влиза в състава на Наветрените острови.

Население: По данни от 2007 г., населението на острова е 16 191 д. Средна гъстота на населението — 121,28 д./км². Населението на острова основно е разпределено между селищата Теаваро, Махарепе, Паопао, Папетоа, Аапити и Афаретю ет Вайар.

Стопанство: Островната икономика се основава практически изцяло на туризма. Около 1/3 от всички туристи във Френска Полинезиа се намират на Муреа, поради което Муреа, заедно с Бора Бора и Таити, се смята за туристически център на региона. На почиващите се предлагат основно водни развлечения като гмуркане с акваланг, наблюдение на подводния свят, хранене на акули и др. Сушевата развлекателна програма се ограничава основно до разходки сред градините и планински походи.

Земеделието се изразява в отглеждане на ананаси и производство на копра[3]. До Втората Световна война основните земеделски продукти били ванилия и кафе.

Транспорт: Островът е заобиколен от асфалтирано шосе (дължина около 60 км), по което преминава обществен транспорт (камиони, преоборудвани в автобуси). В северо-източния край на острова има летище, от което се извършват полети до Таити (продължителността на полета е около 7 мин.). Заливите на острова се използват за корабоплаване и между Муреа и Таити има редовни морски връзки (моторните лодки изминават разстоянието между островите за 30 мин.).“

Такова бе мястото, където по трагично стечение на обстоятелствата, се намираше анонимната Джейн Доу. Тя разгледа обстойно приложените карти; имаше на Френска Полинезия, на о. Муреа и на Тихия океан. Върху последната тя начерта маршрута на своя полет такъв, какъвто е трябвало да бъде (в болницата й бяха казали от къде и за къде е летяла), както и точката на падането му в океана. Изтръпна, когато прецени колко много се е отклонила от пътя си. Нямаше идея как да се върне на него; поне засега трябваше да забрави за всички опити да открие семейството, към което може би принадлежеше.

[3] Ядката на кокосовия орех

назад напред