Между ад и рай. Глава 9.

Затвори телефона. Беше потресен. Как можеше да й каже сега какво бе открил? Нима имаше правото след като й върне миналото и живота, да я съкруши с новината, че единствената й роднина е умряла от скръб по нея? Дали този нов удар на съдбата нямаше да я смачка окончателно? Дали щеше да успее да се съвземе? Каква щеше да е неговата роля, ако реши да се върне в САЩ? Но всъщност какво я чакаше там? Никой и нищо. Тя имаше живот тук и сега. Вярно, под фалшиво име, но бе подкрепяна и закриляна. Бе обичана. Обичаше ли я той? Зададе си този въпрос и се чудеше как да го установи реално. Представи си как й казва истината; как я изпраща на летището за полет до САЩ; как не е в състояние да пусне ръцете й на сбогуване; как цялото му същество отвътре крещи „не си отивай“ и как усеща парещи капки върху страните си; така си отговори на въпроса.

Трябваше да поговори с някого, иначе щеше да се побърка. Реши да каже на Бил; това бе твърде сериозно, за да го пази в тайна от него. Двамата щяха да се споразумеят кога, какво и как да й кажат. Подкара колата към града с бясна скорост. В лицето му не бе останала кръв. Когато наближи, спря внезапно. Ами ако …? Бил му бе казал пределно ясно, че тя има право на избор: да си тръгне или да остане. Той би й казал на всяка цена, дори, ако това означаваше тя да остави сам влюбения Франсоа. Но той самият нямаше да го допусне. Обърна колата и се върна към вилата. Никой никога нямаше да научи коя е Джейн Доу!

Когато се върна от разходка, Джейн не намери младежа в къщата. Сигурно е още в града, помисли си тя, и отиде в стаята си. Зарови из багажа си и с благодарност към Жаки извади купения от нея и оставен в багажа на Джейн, бански костюм. Имаше две части в пастелни тонове и блед принт  на цветя. Облече го, върза едно парео около кръста си, грабна една хавлия и тръгна боса към плажа. Постла хавлията и влезе във водата; не умееше да плува, но това не значеше, че не може да се забавлява в плитчините. И тя го правеше; бе като малко дете; радваше се на всяка вълна, камъче по дъното, мидичка …

Франсоа я видя от далеч. Махна към нея, но тя беше с гръб и не реагира. Приближи се в нейна посока. Застана до опънатата хавлия и се загледа към Джейн-Зоуи. Представи си как се сбогуват и погледът му помътня; сърцето му заби лудо в гърдите; дланите му се овлажниха … Почувства непозната досега болка и необясним с нищо копнеж, толкова силен, че го изтръгна от вцепенението и тръгна към нея. Не вървеше, а бягаше. Когато застана до нея затаи дъх, протегна ръце и тя протегна своите; сплетоха пръсти; гледаха се в очите безмълвно …  Беше нереално усещане! Дръпна я към себе си малко грубо, но я прегърна и целуна толкова нежно и страстно, че всичко друго на мига изгуби смисъл. Взе я на ръце и забърза към брега; слънцето клонеше към заник.

Стигайки хавлията внимателно я положи върху нея. Легна до нея и се загледа в зелените й, ласкави очи. Искаше да обгърне с поглед всеки сантиметър от тялото й. Развърза пареото и го метна встрани. Плъзна длан по всяка педя от кожата й. Тя лежеше примряла до него и се питаше този странен, нов блясък в очите му, трябва да я тревожи или да я радва. Реши, че няма повод за притеснение и се отпусна напълно. Ръцете му продължаваха да я изучават. Езикът му палаво облиза солта по лицето и корема й, образувала ултра тънка коричка, след като морската вода по нея се бе изпарила. Шептеше в ухото й нежни думи; изпиваше я с жаден поглед. Всеки допир на телата им предизвикваше електричество, което заплашваше да ги изпепели. Франсоа не бързаше; искаше да й даде време. Ако иска той да спре, да стане, докато е още възможно. Но освен това той се наслаждаваше на всяко докосване; всеки трепет по тялото й; всяка гънка по кожата… Когато си даде сметка, че повече няма да издържи, чисто и просто разкъса банския й. Тя извика леко; как щеше да се прибере, но страстната му целувка заглуши всякакъв здрав разум. Просто се пусна по течението; остави инстинктите си да я водят. В един момент реши да поеме инициатива. Претърколи се и седна върху му; целуваше красивото лице, изваяните гърди, покрития с плочки корем, а тялото му неволно потръпваше при всеки допир на нежните устни до голата му кожа … А когато го пое в себе си, всичко загуби форма, съдържание, цвят, смисъл… Важното бе само тя и той, тук и сега …

Скоро се отпусна до нея с въздишка. Бяха прималяли, телата им – влажни, а душите – жадни за още такива емоции … Имаше приятен на глед контраст между нейната бледа кожа и неговия тъмен тен. Полежаха десетина минути; тогава Франсоа стана и започна да се облича. Жената се надигна на лакът, огледа скъсания си бански и цъкна с език.

-          Добре си ти, а аз какво да облека, за да се прибера до вилата? – погледна го с укор.

-          Трябваше ли да го късаш? Можех просто да го сваля … - измънка и се изчерви.

-          Толкова си сладка, когато се изчервяваш. – каза с усмивка и й подаде пареото. Но то не бе в състояние да прикрие каквото и да било; беше тюлено.

-          Голяма дреха, няма що! – изсумтя недоволно тя, докато го връзваше на рамото си като сари.

-          Не се тревожи, няма кой да те види тук. – каза, но за всеки случай я взе в ръце и по този начин част от тялото й не се виждаше, притиснато о неговото.

Тръгна обратно към къщата. Щом влезе я остави върху собствените й крака и затвори вратата. Тя хукна да се облече, но Франсоа я изпревари и я дръпна леко за ръката.

-          Моля те, не бягай. – прошепна развълнувано той.

-          Но аз трябва да се облека. Не мога повече да седя така. Връщам се до няколко минути. – усмихна му се и опита да се откопчи. Напразно. Здраво я държеше и разбра, че няма смисъл да се опитва повече. Затова се остави в ръцете му; той седна на дивана и я настани в скута си.

-          Закъде бързаш толкова? Вече няма смисъл да се криеш. – каза и я целуна по врата, отстрани. – проучил съм всеки сантиметър от това тяло, познавам всяка бемка и гънка ... Или вече забрави какво се случи?

-          Как бих могла? Просто не ми е удобно да седя ... така. – руменина изби отново по лицето й.

-          А на мен ми харесваш точно така. Толкова си хубава! Гола, но невинна по детски, чиста, открита и ... свенлива, което е толкова сладко, че ме докарва до лудост! – изръмжа той. После се опомни:

-          Извинявай, може би те изплаших. Не трябваше да съм толкова напорист, но просто страшно много ме привличаш. Върви да се облечеш; не искам да се чувстваш неудобно до мен. Съжалявам за ... всичко, което съм казал или направил не на място. Съжалявам! – и се затвори в стаята си.

Джейн не знаеше нито какво да каже, нито да направи. Просто отиде да се преоблече и влезе в кухнята. Беше много изгладняла и зарови из хладилника. Направи си принцеса, наля си сок и се прибра в стаята си, където пусна телевизора. Нямаше нищо интересно за гледане, затова включи музикалния канал; избра си ретро стила, който й бе любимият. Чувстваше се някак странно; след такъв прекрасен ден, изпълнен с толкова емоции, всичко завърши с извинения. Не знаеше какво да мисли. След около половин час на вратата й се почука.

-          Влез! – извика с пълна уста, макар че точно в момента не желаеше компания. – Вратата се открехна малко:

-          Искаш ли компания за вечерята? – попита с усмивка.

-          Не, благодаря! Предпочитам да си хапна сама. – сряза го тя.

-          Разбирам. Така е, сам съм си виновен. Като не умея да си държа нито ръцете – долу, нито езика зад зъбите. – каза той, ядно към себе си.

-          Чакай малко! Какво става сега? Да не се сърдиш нещо? – попита с раздразнение в гласа, което не можа да скрие.

-          Да, сърдя се, но само на себе си. – отвърна тъжно той и затвори вратата отвън.

Това трябва да се оправи, каза си тя и побърза да довърши принцесата си. После взе съдовете и излезе от стаята. Намери го в кухнята; ровеше в хладилника, както тя преди малко. Нищо не си хареса, затова извади от фризера замразена пица и я сложи в готварската печка.

-          Ти искаш ли пица? – попита я неуверено.

-          Благодаря, но не; вече хапнах. – отговори любезно и се насили да се усмихне.

Той не знаеше какво да прави, докато чака вечерята си, затова се насочи към спалнята си. Спря го.

-          Чакай малко! Трябва да поговорим. – каза сериозно. Той се върна.

-          Ще ми кажеш ли какво, по дяволите, става? – внезапно смени тона Джейн. Това сякаш го стресна и той седна на дивана и наведе глава. Имаше толкова нещастен и гузен вид, че й дожаля за него. Погали го по гарвановочерната коса и прошепна угрижено:

-          Моля те, кажи ми какво те тревожи? – като докосна с пръсти челото му, покрито с малки капчици.

Придърпа я да седне в скута му и я обгърна с две ръце. Тя не се възпротиви, напротив; даже се намести по-удобно и също обгърна врата му с тънките си ръце. Няколко минути не говореха, само се милваха един-друг. После тя повтори въпроса си по-категорично.

-          Съжалявам, аз просто ... не съм свикнал с ... Жени като теб са рядкост. Аз съм общувал с онзи тип, дето не им пука нито дали са голи, нито дали ги гледат. Изведнъж се появяваш ти: толкова деликатна, крехка, ранима, различна от всички други, че аз ... Губя си ума по теб, а дори не зная как да се държа правилно, за да не те отблъсна ... за да не те загубя, а това няма да го понеса. Толкова съжалявам! – той имаше вид сякаш всеки миг щеше да се разхълца. Това я покори. Прегърна го силно, целуна го и каза:

-          Точно това искам и очаквам от теб. Това е „правилното“ поведение, ако изобщо може да се говори за такова. – заобяснява тя.

-          Кое? Да се разплача като бебе ли? – опита да се шегува, но неудачно.

-          Не, не това. Имам предвид искреност, в отношението, думите, мислите и делата. Очаквам винаги да си искрен с мен; това е начинът нещата да се получават. – дари го с усмивка и целувка по челото. – Радвам се, че бе искрен и сподели с мен какво те тормози. Благодаря!

Той я прегърна и се замисли. Искреност, значи; това означава, че вече съм те загубил. Защото най-скъпата ми тайна в момента е точно от теб и засяга само теб.

Така си мислеше, когато от кухнята се разнесе миризма на изгоряло. Заедно се втурнаха натам; от пицата можеше да се отбере малко парче. Изпаднаха в смях. Помоли я да му прави компания; не му се хапваше сам. Изстъргаха от тавата колкото бе възможно и седнаха в дневната. Тя пусна телевизора, а той отвори два кена с бира. Потърси филм, подходящ за млади мъже; спря прехвърлянето на сателитните канали на някакъв екшън. Скоро той довърши вечерята си и предложи заедно да гледат нещо.

-          Добре, ще гледаме този ... филм. Не ти ли харесва? – попита тя тихо.

-          Искам да гледам с теб. Това значи нещо, което ще е интересно и за теб. А този екшън е на поне 30 години. Сигурно са го снимали преди да се родиш. – каза и се засмя.

-          Тогава не мисля, че ... ще намериш нещо. Аз няма проблем да гледам каквото и да е.

-          Ще гледаме заедно някой интересен и смислен филм. Би ли ми подала дистанционното?

-          Заповядай! Желая ти успех в търсенето! – каза тя с лека ирония.

-          Този гледала ли си? – бе намерил „В дивото“.

-          Много е добър! – въодушеви се тя и се разположи по-удобно на дивана.

-          Щом си го гледала, няма да ти е интересно. – заключи той и продължи да цъка.

-          Гледала съм го, но не и с теб. А и на теб би ти харесал. – отвърна тихо.

-          Добре, нека да е този. – съгласи се и върна филма.

Притегли я към себе си; тя се облегна на гърдите му; той я прегърна през кръста, и двамата се загледаха в екрана. След около половин час тя заспа, сгушена до силните му гърди. Той изгледа целия филм и му дожаля да я буди, затова се отпусна назад върху дивана, придърпа завивка върху двама им и също заспа дълбоко.

На сутринта тя първа разтвори очи и се протегна, забивайки малкото си юмруче в брадичката му; сънена, беше забравила къде и как е спала. Той се стресна от атаката и каза „добро утро, само не ме убивай“, при което и двамата изпаднаха в шумен смях. Целунаха се и всеки отиде в стаята си, за да се приготви за новия ден.

Този път Франсоа приготви закуска за двамата: палачинки с кленов сироп и ароматно лате. Джейн ги похвали като възхитителни. Докато хапваха, обсъждаха плановете си за деня. Джейн смяташе да си остане вкъщи и да почете, а той най-сетне щеше да върне количката в болницата; седеше в багажника вече от дни. Преди да излезе Джейн го попита може ли да ползва лаптопа му. Машинално отговори „разбира се“ и се запъти към джипа, а тя влезе в стаята му. Когато след минути запали двигателя мисъл като мълния проряза ума му. Върна се. Сега вече всичко свършва, помисли си. От къщата се чу вик. Побягна навътре.

назад  напред