Когато Жаклин дойде на гости у Бил
всичко вече бе отдавна готово; масата бе подредена; не забравиха да изстудят и
бутилка бяло вино. Приготвиха и купичка с мляко за котето. Докато чакаха
ревнивата мадам, Бил набързо бе разказал на Джейн за нея. Тя проявяваше голям
интерес към всичко в живота на нейния благодетел.
Бил настани дамите около масата, наля
им по чашка вино и започна да сервира. Рибата със зеленчуци на пара ухаеше
вълшебно. Остави френските филийки за десерт като добави към тях конфитюр от
горски плодове и мед. Жаклин похвали вечерята, очаквайки, че е дело на Бил, но
той каза, че заслугата за тази вечеря е изцяло на Джейн, както и събирането на
трима им. Джейн почти не говореше, но много съсредоточено наблюдаваше и
изучаваше и двамата. Беше обещала нещо. Стояха до късно и изпиха цялата бутилка
с вино. Едва към края на вечерта Джейн размени няколко думи с Жаклин, за да не
изрази неуважение и така да злепостави Бил пред дамата. През останалото време,
докато Бил и Жаклин си „гукаха“ тя си играеше с котката. Така всеки бе получил
вниманието, от което се нуждаеше.
Късно вечерта Бил откара Жаклин и Бижу
у тях. Когато се върна, помогна на Джейн да се приготви за сън и я настани в леглото.
Каза й, че почивката спира; от утре започват сериозни упражнения. Искаше след
4-5 месеца да я види на крака. Пожела й „лека нощ“ и се оттегли; беше се
настанил на дивана в дневната, за да я чува, когато го вика.
Легна си и се замисли за изминалата вечер.
Жаклин го ревнуваше; това можеше да значи само едно – тя наистина го харесва. Въпреки
това Жаклин хареса Джейн – каза му това в колата, на път за дома й. Извини му
се за глупавото си държание по-рано и още веднъж го увери в одобрението си към
това, което правеше за младата жена без име и минало. На раздяла го целуна –
дълго и пламенно. Това бе първата им целувка и още пареше върху устните му.
Толкова много му хареса, че се изплаши. Беше ли това измяна от негова страна
спрямо Лара? Чудеше се какво ли би казала сега, ако можеше да го види? На
смъртния си одър го закле да не остава сам; ако получи шанс с някоя дама, да се
възползва от него. Така че вероятно не би го съдила. Но да си загуби ума така
на неговата възраст…? Замисли се за вероятната реакция на Лара. „Тя имаше
най-голямото сърце на света, сигурно щеше да ми изръкопляска“, помисли си и се
усмихна неволно. Да, такава бе неговата Лара, истински ангел от небето –
спомняше си за нея с толкова нежност, колкото може да изпитва само истински
обичан и обичащ човек. Тези сладко-тъжни мисли бяха грубо прекъснати от
най-сърцераздирателния вик, който можеше да си представи. Веднага се втурна към
стаята на Джейн.
-
Джейн, Джейн,
събуди се! Ти сънуваш. Това е кошмар, мила, просто кошмар. Събуди се и ще
свърши. – той седеше до нея на леглото и я галеше по косата в опит да я
успокои.
Тя се мяташе като обезумяла наляво-надясно; по
челото й избиха капки пот. Най-сетне се опомни и го „видя“ до себе си.
Въздъхна. Изражението й беше като на, казано на ловджийски жаргон, „стрелян
заек“; изглеждаше полудяла от страх. Дали среднощните кошмари от болницата се
завръщаха? Не беше ли ги преодоляла вече? Защо изживяваше отново онзи ужас?
Чувстваше силно блъскане; шок; всепроникващи студ и мокрота; безименен ужас;
адска болка и накрая, мрак. Той я поглъщаше без надежда за спасение. Неумението
й да плува допълваше усещането за безизходица. Беше като парализирана. Когато
Бил я върна към реалността, тя си даде сметка, че наистина е парализирана от
кръста надолу. Може всичко друго да бе досадно повтарящ се кошмар, но това си
беше суровата действителност. Това я разстрои много повече от страха, водата,
студа и болката, които изпитваше насън, но беше почти като на живо. Разплака
се, обзета от чувство на безпомощност. Бил й донесе чаша с вода и остана за
малко при нея. Не говореше, бе излишно. Просто искаше тя да усети, че не е
сама; че е с нея. Когато след малко се успокои, Бил я целуна по челото, пожела
й отново „лека нощ“ и отиде да си легне. Взе решение. Нещо, което му се въртеше
в ума напоследък, но все не оставаше време да го изпълни. Реши, че утре ще е
денят.
На сутринта приготви закуска за двама и
отиде да провери дали Джейн се е събудила вече. Почука.
-
Влез! – чу се
отвътре.
-
Добро утро!
Как си тази сутрин? Успя ли да поспиш снощи след…? – не намери думата.
-
Благодаря,
добре съм. Да, поспах си. – каза и се изчерви.
-
Бил, аз … за
снощи… Съжалявам, не исках да те плаша. В болницата казваха, че съм била така
всяка нощ… Дано да спират вече тези кошмари, че се побърквам. – изглеждаше тъжна.
-
Дано се
успокоиш скоро и да започнеш да се наслаждаваш на здравия сън, който ти е
нужен. Що се отнася до мен, не ме мисли. Аз съм си екстра. Както се казва, не
ми пречи. Искаш ли помощ за обличането? – попита съчувствено.
-
Не, благодаря
ти. Трябва да свиквам сама да се оправям. Иначе Жаклин ще има поводи за
безпокойство. – каза с усмивка и му намигна.
-
А, относно
Жаклин… - започна неуверено той.
-
Ще поговорим
на закуска. – отговори му и го помоли да я остави сама.
Той отиде да подготви масата за закуска в очакване
да го повика, за да я свали от леглото в количката. Това се оказа излишно
обаче. След 10 минути изскърца вратата на стаята й и тя се появи в рамката на
вратата.
-
Джейн, мила,
това е страхотно! Ти как успя? Не разбирам. Дори още не сме започнали с
упражненията, а ти дори вече сама сядаш в количката от леглото. Това е голям
успех. Браво на теб! – мъжът искрено се радваше за нея. Не сваляше поглед, беше
изумен и доволен.
-
Не знам как
стана. Аз просто се подпрях на ръце, напрегнах мишци и … успях да се повдигна
малко. После се извъртях към количката и просто се спуснах в нея, нещо такова.
– не можеше да го обясни, но бе доволна от себе си.
Отсега нататък Бил нямаше да я слага в леглото
като малко, безпомощно дете. Щеше да се справя сама. Този факт бе достатъчен,
за да предизвика гордост и самочувствие у нея. Седнаха около масата и Бил й
подаде димящата чашка с кафе; вече знаеше как Джейн обича да пие кафето си.
-
Ммм… какъв
аромат! – вдъхна дълбоко тя. – Какви са задачите за днес? Чувствам се толкова
енергична, че … сякаш мога всичко. – похвали се тя.
-
След това,
което видях преди малко, смятам, че работата, която ни чака, не е чак толкова
много. – той бе сериозно обнадежден. Изрази визията си:
-
Ще започна с
един масаж, за да отпуснем мускулните групи максимално, а и така ще проверя
степента ти на чувствителност. Колкото е по-висока, толкова ще ни е по-лесно да
те оправим. А и ще проверя за някакви „възли“, които може да са причина за
твоето обездвижване. И така постепенно, всеки ден по малко, ще се борим с тях.
– той й се усмихна.
-
Звучи
страхотно. – тя се замечта да може да ходи. – Кажи ми нещо? Защо аз? Нямаше ли
на кого другиго да помогнеш? Защо избра точно мен? – този въпрос все още я
глождеше.
-
Казах ти, че
не зная. Това е истината. По-скоро си мисля, че по някакъв особен начин ти си
избрала мен, а не – обратното.
-
Аз? Но как?
Това е нелепо. – тя поклати невярващо глава.
-
Нямам предвид
умишлен, съзнателен избор. Аз вярвам в съдбата. Мисля, че точно тя е наредила
нещата така, че да се срещнем. Аз нямам деца, но срещнах теб и сега осъзнавам,
че бих искал да имам дъщеря като теб. Щях да съм много щастлив, ако бях твой
баща. – каза това със сериозно изражение и отиде до нея, за да я целуне по
челото. – Твоят баща трябва страшно много да се гордее с теб. – каза накрая.
-
Благодаря ти!
– промълви едва тя с глас, притихнал от вълнение; в очите й блесна влага и не
можа да продължи. След като отрони няколко сълзи, се овладя.
-
Приключихме
със закуската. Да се захващаме за работа! – нареди тя и се отблъсна от масата.
Отидоха в дневната; той опита да й
помогне да се настани на дивана, но тя бе категорична: сама. И се справи, макар
и по-бавно; това бе добър знак. Обърна я по корем и започна с масажа отгоре
надолу. Раменете, ръцете, врата реагираха добре; навярно проблема не бе в тях.
Слезе по-ниско. Гърбът беше малко стегнат, схванат; наложи се да му отдели
повече време, след което също реагираше добре. Кръстът й беше проблемен;
оплакваше се от болки; по време на масажа изохкваше леко. Тук също съсредоточи
време и усилия. След като приключи с него тя вече можеше да се извива назад и
встрани. Това беше вече голям напредък. Стигна до краката, но ръцете вече го
боляха: и длани, и лакти, и рамене. Помоли я да продължат утре. Тя се съгласи с
неохота; все пак не искаше да измори до смърт своя благодетел.
Седнаха в дневната и Бил пусна
телевизора. Искаше да видят в новините дали има нови разкрития около
катастрофата. Не научиха нищо ново. Заговориха:
-
Щяхме да си
говорим за Жаклин. – започна младата жена.
-
Вярно! Та
какво мислиш? – колебливо поде Бил.
-
Влюбен си до
уши в нея. Това е повече от очевидно. Освен това е супер! Аз много се радвам за
вас. – тя потри доволно ръце, сякаш предвкусваше нещо сладко.
-
Нас? Какво
имаш предвид? Нали за мен… - той наистина не разбира от сърдечни дела, помисли
си Джейн, но ще се научи.
-
Наистина не
разбираш, нали? – тя се усмихна снизходително и поясни:
-
Нима не си
видял блясъка в очите й, когато те гледа; когато й говориш… То всъщност как ще
го видиш, когато си заслепен от блясъка в собствените си очи? – попита шеговито
и се засмя тихичко.
-
Смехът ти е
много чаровен. Трябва по-често да се смееш. – каза й Бил.
-
Вие двамата
ми се струвате създадени един за друг. Не виждам какво ви спира да споделите
открито чувствата си и да се пуснете по течението. Уловете мига!
-
Може би ще го
направя. Сега, когато имам доверен човек, ще е по-лесно – намигна й.
-
Радвам се. А
сега да помислим за вечерята. Защо не поканиш Жаклин? – предизвика го.
-
С най-голямо
удоволствие! Но какво ще вечеряме? Стана късно за готвене, а и, честно да си
кажа, леко ме домързява да готвя сега… - започна да се оправдава Бил.
-
Аз мога да
приготвя нещо бързо. – предложи Джейн колебливо.
-
Дума да не
става. Ти си изморена вече, а и е доста късно… Само ми кажи какво ти се…
-
Пица. Бих
изяла една пица, хавайски тип, с ананас и морски дарове. И една студена бира. –
като си помисли за бира устата й се напълни със слюнка. Преглътна.
-
Дадено.
Отивам да поръчам 3 пици, ще взема Жаклин от тях и на връщане ще прибера
пиците, става ли така? – попита.
-
Само при 1
условие. – отвърна му рязко. Той не очакваше и леко се стъписа.
-
Какво?
-
Докарай и
Бижу; вземи и за нея нещо за хапване, моля теееее! – тя се направи на „малката
глезла на татко“ и имаше ефект.
-
Щом
„принцесата на татко“ го желае, как мога да откажа? – приближи и я целуна по
челото.
-
До после,
принцесо! - извика от вратата и излезе.
Той отиде до пицарията, поръча 3 пици,
от тях 1 „тропикана“ и 3 бири, и отиде да вземе Жаклин и малката Бижу. Когато
дойдоха, пиците още бяха топли, а бирите – студени. Седнаха около масата и
заговориха; този път всички говореха, при това – открито. След като довърши
вечерята си, Джейн взе Бижу в скута си и започна да я гали, а пък котето
мъркаше успокоително. Скоро след това Бил ги откара у дома. Когато се прибра
Джейн вече си бе легнала. Той седна до телефона в дневната.
-
Крайно време
е да го направя. – каза на себе си и набра някакъв номер.
-
Ало! Здравей,
момчето ми! Как са нещата около теб? – попита.
-
Така ли?
Много се радвам. Аз тук имам нужда от услуга…
След края на разговора той си легна и
отново се замисли за Жаклин. Хубавата французойка не му излизаше от ума;
веселият й глас, чаровната усмивка… Но сега повече от всякога той имаше защо да
мисли все за нея… Когато след вечерята я закара у тях, останаха известно време
насаме. Можа да й каже какво се въртеше в ума му цяла вечер. Притвори очи, за
да извика спомена като видение пред себе си. Той бе взел дланите й, целуна ги
десетина пъти, както и всяко пръстче поотделно; погледна в големите й
изразителни очи и й предложи да се пренесе при него. Каза, че никога не бил
срещал такава чаровница и че би желал да остарее в нейната компания. Тя го
погледна изумена; изчерви се няколко пъти; просълзи се и накрая каза „ДА“. Това
беше! Той щеше отново да се задомява. Всичко това дължеше на Джейн. Тя му бе
осигурила нова жена, нова надежда, нова кауза… Нямаше търпение на сутринта да я
прегърне, да й се похвали и да й каже „благодаря“ за пореден път...
На сутринта, когато Бил тъкмо ставаше,
Джейн вече се бе облякла и излизаше от стаята си. Поздравиха се с „добро утро“
и тя се запъти към кухнята; искаше да приготви някаква закуска. Бил не й
позволи. Влезе и каза, че щял лично да се погрижи, а тя да си почива. Не го
послуша, а остана с него, за да си говорят.
-
Тази сутрин
си особено свеж. – каза му. – На какво ли се дължи това? А и очите ти така
блестят...
-
Ами аз ...
какво да ти кажа? Щастлив съм. И вината за това е твоя. – отвърна.
-
Моя? Какво
общо пък имам аз? – засмя се тя.
-
Всичко. Ох,
добре... не ме бива в пазене на тайни... ще ти кажа сега. Исках да го направя
малко по-... тържествено, знам ли...? Но не мога да мълча. Така че ... ето:
нощес предложих на Жаклин да се пренесе при мен и тя прие; без условия, без
капризи... Просто всичко стана като по учебник и заслугата да изпитвам това
щастие в момента, е изцяло твоя. – той й се усмихна широко.
-
Бил, това е
... невероятно. Страхотна новина! Много се радвам за теб ... за вас. – върна му
усмивката.
-
Разбира се,
ще вземе с нея и Бижу. Така всеки ден ще можеш да си играеш с нея. – допълни
безгрижно щастливецът.
-
Относно това
... Бил, мисля, че вие двамата ще имате нужда от пространство сега ... и от
повече време един за друг. Не смятам, че ще бъде удобно да съм наоколо. Ще си
намеря местенце...
-
Чакай малко.
Какво? – той сякаш излезе от моментно вцепенение. – За какво говориш?
-
Ами, след
като тя дойде в дома ти, аз само ще ви се пречкам. Не искам това. Ценя и двама
ви прекалено много, за да го правя. Просто ще си взема нещата и ще...
-
Дума да не
става! Ти да не би да си помисли, че ти казвам всичко това, с цел да те изгоня?
Не! Аз само исках да ти се похваля и да ти благодаря за шанса да имам отново
жена до себе си. Без теб никога не бих проявил смелостта за подобна стъпка. Ти
ми даде криле! Исках само да споделя радостта си с теб. А ти си помислила, че
искам да си идеш. Изключено! Оставаш тук с нас! Не пречиш на никого. То и няма
къде да ходиш.
-
Но вие ще ...
– опита се да протестира, но бе прекъсната.
-
Ние – нищо.
Виж, не знам какво мислиш, че Жаклин мисли за теб, но от мен запомни едно – тя
те харесва. Доста. Каза ми го. Даже си даде сметка, че, ако не беше ти, аз
нямаше да й призная чувствата си. Тя също ти е благодарна! И двамата искаме да
останеш тук, с нас и Бижу. – той й се усмихна обезоръжаващо и не й остана
избор, освен да приеме.
-
При едно
условие обаче. – тя реши да се пазари докрай, пък да става каквото ще.
-
Слушам те. –
той насочи цялото си внимание към думите й.
-
Ако усетя, че
изпитвате неудобство заради мен, веднага се изнасям. Смятам, че бързо ще си
намеря местенце.
-
Ами ... добре.
Дадено! – съгласи се Бил. Той можеше да й помогне за това, но реши още да не й
казва нищо. Щеше веднага да хукне от къщата, а той не желаеше да се лишава от
присъствието й все още.
По-късно през деня Бил и Джейн се заеха
с упражненията: трябваше да я раздвижат. Бил се съсредоточи върху краката този
път. Струваха му се напрегнати и схванати; някак тежки. Когато мина няколко
пъти по цялата дължина на двата й крака, почувства адска умора в ръцете и
спряха за деня. Остатъкът от деня жената прекара в четене на верандата.
Вечерта тримата излязоха на официална
вечеря, за да отбележат щастливия повод. Жаклин бе неотразима в новия си
тоалет, взет специално за случая. Като ги гледаше толкова щастливи и влюбени,
Джейн се радваше за тях, но и малко се натъжи; искаше й се и тя да изпитва
подобни чувства към някой специален мъж, който да я гледа с обожанието, което
се четеше в погледа на Бил към Жаки, както Джейн бе започнала да я нарича. Уви,
това беше само мечта ... Как би могла да се осъществи, когато, дори да срещнеше
най-прекрасния мъж на света, дори не би могла да се запознае с него подобаващо.
Не си знаеше дори името; щеше да каже: „здравей, казвам се Джейн Доу“ – ама че
тъпо. А и кой нормален мъж на света би обърнал внимание на инвалид? Такива
безрадостни мисли я измъчваха в края на вечерта, но нямаше да се оплаква, за да
не провали срещата на влюбените гълъбчета.
Обаче Бил усети какво я гнети и каза,
че ще откара Джейн у дома, а после ще се върне при Жаки. Тя нямаше нищо против;
щеше да си прави компания с малкото Бижу. Тръгнаха към дома на Бил. Помогна й
със слизането от колата, настани я в количката, попита я има ли ключ и когато
му отговори положително, той се качи в колата и се върна в ресторанта. „Започва
се“, каза си на ум тя. „Още не ме вкарал вътре, а вече ме забрави и хукна при
Жаки. Ще трябва да свиквам май. Но не трябва да оставям нещата да продължават
така за дълго.“ Реши да се изнесе максимално скоро, след като Жаклин дойдеше в
дома на Бил за постоянно. Насочи количката към входната врата и отключи; това
бе лесната част. Сега обаче предстоеше трудното: как да прехвърли прага на
вратата, който бе доста висок, с нейната количка. Огледа се, замисли се и тъкмо
се накани да се наклони назад, за да успее да я прехвърли, някой изотзад я
прекара през прага като по учебник. Тя онемя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар