Между ад и рай. Глава 7.

Трябваха й няколко минути да дойде на себе си. Огледа се наоколо. В дневната пред нея застана мъж. Най-чаровният мъж, когото бе срещала. Помисли си, че всъщност това важи за тези, които помнеше, а те бяха само от острова, след инцидента. Усети, че се изчервява и извърна глава встрани. Кой беше този? Какво търсеше в дневната на Бил? Защо й бе помогнал? Тези въпроси я тормозеха в момента, когато неловкото мълчание бе нарушено:

-          Здравей! Казвам се Франсоа. Много ми е приятно да се запознаем, госпожице...?

-          А ... извинявай, не се получи. Ще започна отначало. – смънка тя в смущението си.

-          Здравей, аз съм Джейн Доу. Така поне съм известна на този остров, а иначе ...

-          Значи и аз ще те наричам Джейн. Няма нужда от никакви обяснения.

-          А ти си ...? Извини ме, но е малко странно присъствието тук на някого...

-          Вуйчо не ти ли е говорил за мен? Много странно. Обади ми се тези дни...

-          Чакай малко. Ти си онзи Франсоа, така ли? Племенникът на Бил? – гледаше го изучаващо.

-          Точно така. Аз съм същият онзи. И не е чак толкова странно, че съм тук. Имам си ключ и дори стая ...  Сега ще измисля къде ще спя, т.к. вуйчо ми каза, че те е настанил при мен, а в смисъл ... в стаята ми ... бившата ми стая ... както и да е.

-          Божичко! Стаята ти! Аз веднага ще ти я освободя, няма проблем. Ей сега отивам. – и тя се насочи натам.

-          Не, не! Дума да не става. Аз ще си намеря място, ти си я ползвай, тя е ... хубава стая и мисля, че ще ти е най-удобно в нея. Не се тревожи къде ще спя аз. Ако вуйчо разбере, че си я напуснала заради мен е по-вероятно да спя на верандата, така че ... – той се засмя и се разкриха два реда чудно хубави зъби. Джейн поруменя и се обърна, „да не си гледа срама“. Той я доближи и каза тихо:

-          Моля те, не се притеснявай от мен, за мен и изобщо ... не се притеснявай. За нищо. Не бих си простил, ако се чувстваш неудобно заради мен. – той я гледаше в очите, говорейки, и тя си помисли, че има нещо особено в тях.

-          Аз ... много съм изморена. Бих искала да си легна, ако нямаш нищо против.

-          Не, не, разбира се. Както желаеш. Няма проблем. Аз ... ще ти помогна. – и той мина зад нея.

-          Не, благодаря ти, аз – сама. Искам да свикна да се справям без чужда помощ. Не искам завинаги да тежа на когото и да било ... – каза и заби поглед в пода.

-          Моля те, не ми тежи, нито пък на вуйчо. Недей да мислиш така... – започна той. Тя го спря:

-          Не е така. Вуйчо ти си има други грижи сега. Предстои да се задомява и ...

-          Чакай малко. Какво? Вуйчо ще ... – той не проумяваше за какво иде реч.

-          Явно не си в течение на последните събития, скъпи племеннико. – каза му.

-          Нямам сили за повече разговори. На закуска ще ти обясня, става ли? – реторичен въпрос; не очакваше и не искаше никакъв отговор. Мъжът срещу нея стоеше безмълвен и неподвижен.

-          Лека нощ! До утре! – изстреля му и се насочи към стаята. Той сякаш се пробуди и хукна след нея; отвори й вратата и пожела „сладки сънища“.

Тя се преоблече за сън и се прехвърли не без усилие на леглото. Около час не успя да мигне; мислеше за последния ден: Бил и Жаки, тяхното бъдещо съжителство; своето усещане за пренаселеност в дома и за това, че се смяташе излишна; самотата си; и откъде се появи този Франсоа... Дяволски чаровен племенник, излъчващ едновременно момчешка неувереност и мачовски сексапил... След това заспа. И засънува. Видя самолет, чу гръм, усети бръснещ вятър и вълчи студ; после дойде водата... Откъде се взе тази вода? А, да ... Самолетът беше паднал в океана. Много е студено! И мокро. Усети как нещо я хвана за гърлото и започна да я дърпа надолу, към дъното... Искаше да му се изплъзне, но не би... Душеше я. Още миг и щеше да е труп. Както онези 175 души на борда, които нямаха нейния късмет. Разбра, че това е страхът; той я стискаше за гърлото и я дърпаше към дъното. Отчаяно се опитваше да се измъкне от здравите му клещи, но бе адски трудно. Стискаха ли, стискаха... Последен напън да се откопчи ... Не успя. Извика. Крещеше така, сякаш животът й зависеше от това дали ще я чуе някой. Франсоа бе легнал на дивана, както му нареди вуйчо му, затова веднага я чу и се втурна в стаята при нея. Започна да й говори, опита се да я събуди, но този сън бе много странен – като че ли не искаше да я пусне от прегръдките си. Тя викаше, мяташе се, бълнуваше нещо...

Изведнъж видя мъж. Седеше до нея. Говореше й ласкаво и се усмихваше неспирно. Какво е това? Нима получаваше дежа-вю? Беше го срещала някъде, някога ... Не можеше да си спомни подробности, но беше сигурна, че го е виждала. Най-сетне се пробуди напълно. Огледа се несигурно около себе си, видя седящия до нея Франсоа, смути се и поруменя силно.

-          Хей, как си? По-добре ли си? Това беше само кошмар, вече свърши. Чуваш ли? Няма го.

-          Ти как така...? А, сигурно съм крещяла, нали? Събудила съм те. Извинявай ... – смотолеви.

-          Няма нищо. И не се извинявай. Това, което си преживяла е същински ад, така че най-малкото може да се очаква да имаш известно време кошмари нощем, нали? – усмихна се.

-          Мен не ме мисли. Само ти трябва да се успокоиш, за да можеш все пак да се наспиш и утре да ми разказваш разни неща. – гласът му й действаше успокоително и тя замижа, както седеше в леглото.

Франсоа се протегна леко и я обгърна с ръка така, че главата й падна леко на рамото му. Тя промърмори нещо в просъница; той каза „шшшт, заспивай“ и след минути изтощението й взе връх; тя заспа на рамото му. Поседя така няколко минути, след което леко я дръпна от себе си, намести главата й върху възглавницата, зави я, стана да си върви, но се поколеба. Обърна се към нея, прошепна „лека нощ, принцесо“ и я целуна по челото; обърна се и излезе. Тя спеше толкова дълбоко, че не усети нищо.

На сутринта Джейн Доу се събуди свежа и отпочинала. Седна в леглото, взе си дрехите и се облече; прехвърли се на количката и се насочи към вратата. Не убягна от вниманието й, че тази сутрин се справи доста по-бързо и по-лесно от досега. Зарадва се много и отиде в дневната. Гледката, която завари там, бе, меко казано, смущаваща. Явно, спейки, бе забравила, че Франсоа спи в дневната. Когато тя влезе там, той тъкмо бе станал и още не се бе облякъл. Посрещна я по боксери, което извика руменина и при двамата.

-          Извинявай! – дойде едновременно от две страни.

-          Не знаех, че ... – също бе повторено като ехо.

Засмяха се от сърце на случката, след което тя отиде в кухнята, за да помисли за закуска, а той се зае с обличане. Като не успя да измисли нищо подходящо, което бе в състояние да приготви сама, взе телефонната слушалка и поръча палачинки за всички с шоколад – бял и черен, конфитюр - горски и тропически плодове, кленов сироп, мед. Тя самата се зае да направи кафе и чай. В кухнята влезе Бил.

-          Добро утро! Как е моето момиче? – попита засмян и погледна Джейн; опитваше се да отгатне по лицето й как приема Франсоа. Не успя.

-          Добро утро! Аз съм добре, а как е влюбеният ни гълъб? – закачи го тя.

-          О, много съм добре! Даже отлично. С Жаклин скоро ще се съберем тук и ще станем едно голямо семейство. – каза доволно той. Джейн не сподели ентусиазма му. Знаеше какво означава това – трябваше да си потърси ново място. Стана й жал – тук много й допадаше, но няма как – решението вече бе взето. Няма връщане назад, помисли си тя.

-          Здравейте, семейство! – влезе и поздрави Франсоа. Имаше много по-хубав вид преди малко, каза си на ум Джейн. Почувства, че се изчервява.

-          Вуйчо, какви са плановете за днес? – поинтересува се той. Междувременно поръчаната закуска дойде и Джейн се насочи към входната врата, за да я вземе.

-          Ние с Джейн ще правим упражнения. Казах ти, че се опитвам да я вдигна на крака. – обясни Бил на племенника си. Той го погледна учудено:

-          Смяташ ли, че е възможно? – попита го с надежда в гласа. Бил се наведе към него и прошепна:

-          Почти убеден съм. Тя няма реални травми по тялото си. Толкова време вече наблюдавам тялото й, масажирам го всеки ден и съм сигурен, че не е инвалид наистина. Просто ...

-          Да не би да намекваш, че се преструва? Би било толкова долно ... – ядоса се Франсоа.

-          Нищо подобно не съм казал. Твърдя, че нейната парализа вероятно се дължи на преживения шок. Всичко е резултат на страха. Щом се сети за ходене, се сеща за катастрофата и краката й отказват. Но това не се дължи на проблем с краката, а е в главата й. Просто й трябва време да се успокои и да забрави проклетия инцидент. Тогава ще може да се движи отново. Затова те извиках. Ти трябва да й помогнеш, тук аз съм безсилен. Мислех, че ще й бъда от полза като кинезитерапевт, но когато открих това, разбрах, че има нужда не от професионалист, а от внимание и разбиране. Понеже Жаклин ще дойде да живее при мен, а Джейн се притеснява, че ще ни се пречка, тя поиска да се премести. Затова и ти си тук.

-          Не разбирам... ти можеш да я заведеш във вилата на другия бряг. Така всички ще са доволни. За какво съм ти аз? – той наистина нищичко не бе разбрал от хитроумния план на вуйчо си.

-          Там е доста отдалечено. Тя все още не знае коя е. Ще й бъде трудно сама ... Сега разбираш ли най-сетне? – започна да губи търпение Бил. А си мислех, че аз съм недосетлив, помисли си той.

-          Разбрах. Искал си аз да се погрижа за нея, докато вие с Жаки се радвате на втория шанс! Нали? – малко неуверено попита младежът.

-          Точно това е! Искам да й помогнеш да преодолее травмата и да проходи отново. Знам, че може. Просто й трябва още време. И внимание, разбира се. – допълни той.

-          Вуйчо, ами ако ... – той не знаеше как да изрази обзелото го съмнение.

-          Какво те безпокои, момчето ми? – загрижено се вторачи в него Бил.

-          Ами, ако между нас се случи нещо ...? – той поруменя.

-          Разчитам на това. – намигна му вуйчото.

-          Ами тогава, ако не се получи ...? – той продължаваше да упорства.

-          Тогава ние с Жаклин ще я осиновим или както там се оформя по законен път ... а теб ще изпратя обратно в САЩ. Така всички ще бъдат доволни.

-          Ами, ако тя си спомни за живота си, коя е и прочее, тогава какво ще правиш? Тя може да поиска да се върне към стария си живот. Не можеш да я спреш. Би било твърде егоистично.

-          Ако си спомни, дай Боже да стане, тя ще има избор: да остане с нас или да се върне. Решението ще е само нейно. Може да се върне, за да види какво я чака там и после да реши, че тук й харесва повече. Честно казано, надявам се да стане точно така. Но няма да й натрапвам желанията си; тя е свободна да решава. – каза сериозно Бил.

-          Вуйчо, ти си самата добродетел! Не познавам по-добър човек, наистина.

-          Не чух целия разговор, но с последното съм съгласна. – каза Джейн и целуна седящия на дивана Бил по бузата.

-          – Хайде всички на закуска! – подкани ги тя. Щом седнаха около масата, Бил каза:

-          Мили деца, трябва да ви съобщя нещо важно. От утре Жаклин се нанася при мен. – Джейн погледна унило в краката си. Значи е време, помисли си. Франсоа прие новината със смесени чувства. Знаейки за плана на вуйчо си, хем се радваше, хем се боеше от бъдещия развой на събитията.

-          Мила Джейн, ти пожела да се изнесеш от дома ми, когато дойде Жаклин. Още ли държиш на решението си? – Бил я гледаше в очите, докато я питаше.

-          Абсолютно. Още днес ще се огледам за местенце. Надали ще отнеме много време.

-          Не е нужно, мила. Аз имам нещо подходящо за теб. От другата страна на острова имам вила. Там е по-усамотено, природата е по-девствена, има по-малко удобства от тук, но е в пъти по-спокойно. Ти сега се нуждаеш най-много от спокойствие и тишина, за да забравиш. Смятам, че там ще ти хареса. – тя отвори уста, за да му благодари, но той я прекъсна:

-          А, за да не ти е скучно съвсем сама, Франсоа ще ти прави компания. Ще се грижи нищо да не ти липсва. Онзи бряг е доста отдалечен и ще трябва някой да ходи в града, за да те снабдява с продукти. Ти не си в състояние да шофираш, така че ти трябва един вид придружител. Франсоа ще ти бъде шофьор, асистент, охранител, компаньон и изобщо всичко, от което се нуждаеш. – доволен от себе си, завърши Бил.

-          Но, Бил ... Аз не ... Не, не мога да приема. – каза тя, първоначално колебливо, после – категорично. – Не искам да съм в тежест на никого. Ще се справя сама. Благодаря ти за подслона, но не ми дължиш нищо; още по-малко пък Франсоа.

-          Моля те, за мен ще бъде удоволствие. – започна той. – Аз много харесвам вилата. За мен тя е изпълнена с детски спомени ... хубави спомени – каза той. – Уверявам те, че няма да си ми в тежест. Освен това вуйчо казва, че се възстановяваш от ден на ден, така че скоро ще ходиш сама и няма да имаш нужда от асистент. – усмихна се накрая младежът.

-          Моля те, мила. Така ще бъда много по-спокоен; да знам, че си в сигурни ръце, а не съвсем сама в затънтен край на острова. – додаде Бил.

-          Добре, Бил. Ще го направя заради твоето спокойствие. За теб бих направила всичко! – усмихна му се широко.

И без друго нямаше да се чувства „на място“ под един покрив с Жаки и Бил. А и наистина се нуждаеше от усамотение. Освен това се чувстваше безсилна да спори с двамата мъже. В крайна сметка съзнаваше, че и двамата й мислеха доброто. Отиде да си приготви нещата; в една чанта събра всичко. Помоли Бил да й заеме някои книги, с които да си уплътнява времето. Той, разбира се, на мига се съгласи и дори й препоръча няколко. Докато тя бе заета с приготовленията, Бил се обади на Жаклин. Помоли я след работа да напазарува някои неща за Джейн: тоалетни принадлежности, бельо, дрехи, обувки... Там, където я водеше Франсоа, беше див, пустинен бряг; нямаше магазини наоколо. Жаклин с радост изпълни молбата му, даже си тръгна от работа по-рано.

Вечерта излязоха четиримата и вечеряха навън. Беше нещо като ритуал за сбогом. Макар да не бяха твърде далеч едни от други; щяха да се виждат, разбира се. Но „младите“ пожелаха да дадат време на „влюбените гълъбчета“ да се радват на себе си и нямаше да се видят скоро. Най-трогателно бе сбогуването на Джейн с Бижу. След вечерята Бил помогна на Джейн да седне в джипа на Франсоа, а той пък натовари отзад количката; багажът бе оставен в джипа, така че младите се отправиха към срещуположния бряг на острова.

назад  напред