По-хубаво от сън (по-лошо от кошмар)

Един ден, както Мери си ровеше из impulse.bg, видя 1 профил, който ú грабна вниманието веднага. Разгледа го; беше красив мъж, с прекрасни зелени очи и тъмна коса. Това, което си беше написал като настроение в профила, силно я впечатли и след като го провери в google, се получи стихотворението „Приказка“. Много красив и тъжен стих, който ú стана любим много скоро. Тя изпрати съобщение на пича, дали иска да си пишат, да се опознаят, че ú харесва профила му и т.н. все в този дух; дори не очакваше толкова красив мъж да ú обърне внимание. Но само след няколко минути получи отговор: любезен и отзивчив. Така известно време си пишеха, докато не им писна тромавата система за чат на сайта и тя му предложи да си разменят skype. Там беше по-удобно и приятно, и не ú се налагаше да блокира разни мухльовци, които ú пишеха колко е секси, иска ли да види как ще се изпразнят върху уеб камерата си, иска ли да им прави свирки и пр.простотии. Освободи се от тях и се съсредоточи върху пича. Той се казваше Крис и постепенно се оказа, че имат страшно много общи неща, например и двамата харесваха рок. Започнаха да си пращат музикални поздрави по vbox7.com и не усетиха кога е минал денят. Той каза, че като се прибере, щял да влезе от тях в скайп и да си продължат разговора. Така и стана. Продължиха така до късно през нощта и тя дори не вечеря тогава. По едно време той каза, че ще си ляга; все пак утре е на работа, но от там ще си продължат. Не ú се искаше, но няма как, легна си. Замисли се за нещата, които ú беше споделил през деня. Едно от тях беше неговата лична драма.

Като студент играел баскетбол; по време на 1 мач топката го ударила силно в главата, той паднал и си ударил главата в пода. Вследствие на това направил инсулт и след 40 дни в кома, борейки се със зъби и нокти за живота, който му се изплъзвал като пясък между пръстите; бил на прага на смъртта и лекарите не давали надежда; той се събудил, за най-голяма радост на майка си и за почуда на медиците. Направили му обстоен преглед, всякакви изследвания и резултатите били шокиращи. Щял да бъде инвалид за цял живот; центърът в мозъка му, който командвал лявата ръка, вследствие на инсулта, бил унищожен и тази ръка остава 100% неподвижна; засегнат е и център, отговорен за левия крак, но по-слабо. С левия крак куца, по-неразвит е от десния, но все пак върви. Но ръката... Леко засегнато е и зрението, но пък колко млади хора днес имат отлично зрение? Може би 10-15% от всички. Тя самата имаше висок диоптър, така че това най-малко я тревожеше. Не ú даваше мира, обаче, другото в състоянието му. Каза ú, че бил съвсем самостоятелен; живеел сам в столицата и работел, купил си кола с автоматична скоростна кутия и взел ш.книжка вече като инвалид. Беше поразена.

Та да се върнем на нощта от предходния абзац. Тя лежеше в леглото и мислеше върху всичко това. Не можеше да не се възхищава от неговата сила на духа, волята му, железния характер и, разбира се, прекрасните му зелени очи, които ú станаха любими. Беше споделила със съквартирантките си за него и те бяха изумени как се справя с всичко и сам. Даже помагаше финансово на семейството си в Ричмънд. Така продължиха няколко дни, по цял ден в скайп, през деня ú пишеше от офиса, вечер от къщи. Разменяха хиляди музикални поздрави в любимия им стил и не им омръзваше да си говорят за какво ли не; имаше чувството, че го познава от векове и са стари приятели, които всичко могат да си кажат. След няколко дни в този ритъм, той каза, че май е време да провери колко носи на бира Мери. Разбраха се да се чакат пред старото кино една вечер след работа. Размениха си телефоните за всеки случай. Беше първата им среща на живо. Тя се нагласи и отиде навреме. Не знаеше какво е очаквала да види, инвалиден стол ли, какво ли, но знаеше, че не очакваше това, което завари там, на пейката.  Беше облечен в зелена риза, която още повече подчертаваше зелените очи; и тя ú стана любимата риза, и дънки до коленете, черни маратонки с лепенки и раница на гърба за лаптопа му. Посрещна я с топла усмивка и вежливо поздрави, като стана от пейката и ú подаде ръка. Беше солидно ръкостискане, което говори за надежден човек със сериозни намерения. Тръгнаха, като той с куцането си вървеше по-бързо от нея. Заведе я в 1 заведение, нарече го „рок кръчма“, а се казваше „Сторко – градината на рока“. Това впоследствие се оказа любимата ú кръчма. Много неща ú станаха любими заради него. Седнаха в градината и си поръчаха; звучеше яко рок, което е логично спрямо името. Говориха за супер много неща. Изведнъж заваля; изсипа се отникъде, не беше имало никакви изгледи за дъжд преди това, но така бе през лятото. Предложи да влязат вътре, но тя отказа; беше ú много топло на 1 маса с него (вътре щеше да се изпоти) и не ú пукаше от капките, които я валяха. Това го впечатли: каза, че всяка друга на нейно място щяла да се притесни за грима си, и това го зарадва: отново констатираше, че тя не бе като другите. Стъмни се и трябваше да си тръгва, той я изпрати до светофара и като разбра, че не можеше да се оправи до автобусната спирка, я придружи до там. Обещаха си скоро пак да се видят. Каза ú като стигне вкъщи да му звънне, че всичко е ок. Това много приятно я изненада и с радост го изпълни. Междувременно всеки ден протичаше по този сценарий: четеше обявите за работа и пускаше CV-та и после си пишеха с Крис цял ден и цяла вечер.

След няколко дни пак се видяха, този път пиха бира в заведение до старото кино (там беше ходила с бившия си, Еди, преди; и случайно той беше там, пиеше бира с приятел; и после видя, че приятелят му я шпионира, затова реши да му даде повод). Хапваха пържени картофки със сирене, пийваха бира и дискутираха целия свят, както винаги. По едно време ú хрумна да предизвика съдбата и се премести да седне до Крис. Това беше искрата, която разпали пожара. Разговорът продължи още малко, когато я придърпа към себе си и я целуна. Усещаше се цяла в неговата власт и през ум не ú минаваше да се бори с това чувство; беше превъзходно. Тя, обикновеното момиче, без изпъкваща красота, секси фигура и високо самочувствие, беше ухажвана от толкова красив и сексапилен мъж, който ú беше мечта сам по себе си, че чак не ú беше лесно да повярва, че това се случва на нея. По някое време трябваше да се прибират, тръгна към спирката на автобуса и той я придружи. Щеше да изчака автобуса с нея, не искаше да я оставя сама; оказа се, че имало защо. Докато чакаха, стоеше облегната на него (идеалът ú за мъж беше толкова висок, че му достигаше едва брадичката, имаше и зелени очи, естествено, и тъмна коса – той олицетворяваше всичко това), беше ú много удобно; изведнъж отнякъде се появи 1 пияница и тръгна право към нея. Попита за часа, тя каза, че няма часовник; Крис беше на нокти. Тогава онзи посегна към нея и нейният герой се изпречи пред него и му каза да си върви по пътя, за да си нямат разправии; онзи замина. Тя благодари на „принца“ и му каза, че никой никога не е правил подобно нещо за нея. Той се усмихна, прегърна я и я целуна, и ú заръча като се прибере, да му звънне, да знае, че е добре. Обеща, качи се в автобуса и вкъщи тъкмо отключваше вратата и той ú звънна. Каза, че се забавила и се притеснил; наричаше я „миличко“. Беше красив, мил, внимателен, любезен, грижовен точно като Чаровния принц от приказките! Как да не го обича човек, а тя го обожаваша, а след още време направо го боготвореше. Продължаваха денем да си пишат в скайп, вечер отиваха да пият бира. Когато нощем си лягаха, първият пращаше sms за лека нощ на другия, после четеше отговора в леглото и заспиваше с мислите за любимия човек.

Един ден се бяха разбрали пак да се видят след работа; щеше да дойде да я вземе от блока с колата (бял нисан микра). Малко се притесни; още не я беше возил, а тя нямаше доверие на всеки шофьор, пък и той беше с 1 неподвижна ръка; честно казано, беше я страх. Когато стигна под блока, ú звънна да слиза. Като видя колата, много ú хареса. Влезе вътре и видя подарък: небесносин плюшен заек, който пее и ушите му танцуват, много сладък беше! Веднага го гушна и ú стана любимата плюшена играчка. Тръгна към тях; стигнаха, остави колата на паркинга и я попита ще се качи ли. Много се притесни, че нямаше да се получи хубав секс с нейния ужасен опит, а той заслужаваше само най-доброто; не му го каза, разбира се. Той видя, че е притеснена и постъпи като истински джентълмен. Не настоя, даже се зарадва, че отказва, че има свян. Намираше за трогателно, че се изчервяваше, когато заговаряха за секс изобщо. Но реши, че това, че се притесняваше още да се любят не означава, че не заслужаваше най-доброто. Беше облечена в малка лятна рокля. Той плъзна ръка по коляното ú и нагоре и ... Едва тогава отново започна да диша. После ú каза, че, за да има уважението на един мъж (вкл. и неговото) не трябва да дава най-безценното си дълго време, иначе мъжът губел интерес и си хващал пътя. После я откара у дома.

Един ден през уикенда се бяха уговорили да пият бира в парк Джеферсън. Тя беше в ефирна блузка, дънкова пола и сандали. Взеха си бира, цаца и картофи и хайде в парка. Седнаха на 1 пейка, тя  пусна музика от телефона си, хапваха и пийваха, и си говореха. Не усетиха кога се е стъмнило. Попита иска ли да се прибира; не още, му отговори. Естествено, че не искаше да се разделят. Тръгнаха да се разходят (вървяха прегърнати) и по някое време стигнаха пак до същата пейка; паркът беше почти безлюден. Седнаха и заговориха; по едно време ú каза да легне и да се отпусне. Послуша го; съветите му винаги бяха добри и ги изпълняваше без колебание; легна на пейката и сложи глава в скута му, полежа така известно време и тъкмо се канеше да става, чу приглушено „шшшт, стой мирно“ и една ръка я погали по бузата, ... отново каза „само най-доброто за моето момиче“. Полежа няколко минути, докато дойде на себе си, дишането ú да се оправи и тялото ú да спре да трепери, и си тръгнаха.

Веднъж я попита: „Ако имаш властта да промениш само 1 нещо в живота си или около себе си, какво би било то?“. Тя също го помоли да ú отговори на този въпрос. Неговият отговор беше, че щял да накара хората да бъдат по-добри, по-малко лицемерни, да не преценяват някого по външния му вид, без да му дадат шанс да докаже същността си и в този дух неща. Беше приятно озадачена от това му мнение, но не е чудно като се има предвид състоянието му. Горкичкият, какви ли неща е преживял в тази държава като се има предвид какво отношение имат хората в нея! Нейният отговор беше, че би върнала времето назад до малко преди неговата трагедия и би я предотвратила, при което се просълзи. Каза, че за разлика от него, тя е егоист и, ако имаше такава власт, не би я използвала алтруистично като него. А той отвърна, че тя не е и не би могла да бъде егоист – била твърде добра и деликатна; това не било съвместимо с егоизма. Каза, че не заслужава и една нейна сълза, както и всеки друг мъж. Сълзите ú били голяма ценност и не трябвало да ги пилее по някакви си мъже, вкл. и него. Каза ú също, че, ако не се било случило онова събитие, тя никога не би го погледнала даже, а не ли да се влюби в него. Като го попита защо смята така, отговори:

-         Не смятам, а съм сигурен. Бях поредният повърхностен тип: хубавец, спортист, самонадеян; край мен винаги се навъртаха, меко казано, готини момичета; живота беше купон без край; алкохол, трева, секс... Такива неща... Нали ти казвам, посредствен и повърхностен. И да се бяхме срещнали тогава, аз нямаше дори да те забележа, а ти щеше да ме заобикаляш отдалеч като чума и да ме ненавиждаш, уверен съм в това... И, ако е било писано да преживея онзи случай, само, за да те срещна и да се влюбим, знай, че си е струвало: всеки от 40-те дни в кома си е заслужавал, за да те имам тук и сега до себе си... Трябваше да ми се случи заради празния ми живот. Приемам го като божие наказание.

Е, какво да отговори човек на подобно признание? Тя беше като вцепенена няколко минути.

Един ден имаха среща в заведението до автобусната спирка. Както винаги, пиеха бира и ядяха цаца. Седяха и разговаряха за нещата от живота. По едно време той попита дали иска да опитат да живеят заедно. Щял да намери хубава квартира за тях и тя щяла да плаща толкова наем, колкото в момента в общежитието. Само да се съгласяла и той щял за всичко да се погрижи. Не се съмняваше в последното, винаги го правеше. Гърлото ú пресъхна и надигна халбата. Не знаеше какво да каже. От една страна цял живот мечтаеше мъж да ú зададе този въпрос (в частност, откакто го познаваше, мечтаеше той да е този мъж), от друга обаче, не се чувстваше готова за толкова сериозно обвързване. Опита се да му обясня гледната си точка, защо смята, че е рано още за такава стъпка. Той разбра като цяло, че не е готова и отмина въпроса с тъжна усмивка. По-нататък се опита отново да повдигне темата, но според него беше казала, каквото е имала да казва. Същата нощ си легна с мисълта, че това е било съдбоносно – неговият въпрос, нейният отговор, взетото решение. Питаше се дали не е прецакала сама щастието си с този свой страх от сериозна връзка (наистина изпитваше такъв страх: идеше реч за големи семейни отговорности; ами ако забременееше – не беше готова да бъде майка, не още, имаше още да учи, беше само на 24 год.), но вече беше късно за догадки. Стореното – сторено, връщане назад нямаше.

На 17.07. имаше празник. Тази година щеше да го отпразнува с Крис (само че щеше да е по-късно, т.к. на самия ден беше в Торнтън, на гости на братовчед си Изи и леля си Меги; като си легна, получи sms поздрав за празника от Крис – беше съчинил прекрасно любовно стихче; изобщо той често вечер ú пишеше такива и тя смяташе, че той има поетична дарба). След 2 дни обратно в Сидни - разбраха се да се чакат на автобусната спирка. Отиде по-рано и влезе в супермаркета да напазарува. Той дойде и каза, че също е напазарувал, взе торбите и тръгнаха към тях. Преди дни си беше ходил в Ричмънд и тя го бе помолила да ú донесе картичка от там. Подари ú червена роза, после ú подаде 1 торба. Вътре имаше 1 книжка за Ричмънд, няколко картички и 1 книга, която си беше купил и знаеше, че ще хареса и ú я донесе да я прочете. Но нейният подарък за празника още предстоеше. Подаде ú кутийка, вътре имаше сребърно колие със сърчице; беше прекрасно. Много ú хареса и му благодари горещо. После ядоха и пиха, слушаха музика. 1 песен я подсети за Диди  (приятелка от колежа, която беше загинала в автомобилен инцидент). Нали беше емоционална, разплака се силно и той я приласка до себе си да я утешава. После се оправи, пи водка и ú се дотанцува. Стана, заобиколи масата и започна с танци. Той тъкмо си беше купил полупрофесионален фотоапарат и сега го изпробваше като ú направи цяла фотосесия. Докато ровеше из vbox7.com той искаше да ú види профила, а тя не искаше. Беше му казала, че не слуша никаква друга музика, освен рок, а имаше 8 различни колекции. Мислеше, че ще се разочарова от нея и заради музиката, и защото го бе излъгала. Все пак той ги видя и се засмя; каза ú, че нищо, което направи не би могло да го разочарова. Отдъхна си. Накрая ú извика такси и излезе да я изпрати до тях. За съжаление, си забрави розата у тях. С таксито я придружи до блока и се върна. На другия ден Мери имаше ужасен махмурлук и отиде до магазина за отрезвително. Беше около 10 ч., приятно топло  и седна на пейката пред блока да си изпие коктейла, надявайки се да пребори тежкия махмурлук, когато телефона ú иззвъня. Крис. Попита „миличко, какво сме правили снощи? Тука е пълна мизерия, а в главата ми е 1 бяло петно, има някакви снимки... Какво е ставало, знаеш ли?“ Тя не получаваше амнезия, когато се напие и му каза, че са празнували нейния празник, че било приятно, че после ú извикал такси и с него дошъл чак до тях. Призна си, че ú стана малко кофти, задето нямаше спомени от нейния празник, но няма как. Посмяха се заедно с портиерката.

Една събота нейните приятелки от Сънсет я поканиха у тях на купон с преспиване. Вече не се виждаха особено често, само при поводи, така че веднага се съгласи. Звънна на Крис и го попита дали няма някакви планове за уикенда. Отговори отрицателно и му каза къде ще ходи; той беше ок, но не пожела да иде с нея – да отидела, да са се видели на спокойствие, да си поговорили; ако отидел щяло да им бъде неудобно, щели са да се съобразяват с него и т.н. Не че не беше вярно всичко това. И така – тя отиде. Пиха, танцуваха, накрая седнаха да поговорят и им разказа за него: бяха впечатлени, а като им показа снимката му в телефона си, Ирен онемя, а Пола изрази одобрение, Сила спеше, че беше на работа в неделя. Ирен и Сила спаха в спалнята, а Мери и Пола – в хола. Сутринта към 10 ч. Мери се събуди от телефона. Поглежда – Крис. Вдигна му сънено:

-         Ало!

-         Миличко, хайде днес да си бием чуковете някъде извън Сидни, само за днес, какво ще кажеш?. - Каза само:

-          Кога тръгваме?

-         Колко време ти трябва да се оправиш? - каза, че трябва да се прибере до общежитието, да си вземе душ и да сложи 2-3 неща в 1 чанта.

-         2 часа ми стигат.

-         Добре, след 2 часа съм долу с колата, ще ти звънна да слизаш. „ОК“ отговори, каза бързо на Пола, облече се и тръгна. Щом стигна веднага влезе под душа (освен всичко друго беше в цикъл), сложи няколко неща в 1 чанта (но без вещи за преспиване) и зачака телефона. Звънна, веднага хукна надолу и се качи в колата. Попита я къде ú се ходи. Тя попита дали от нея зависи, а той отвърна, че само и единствено от нейното желание. Не мисли дълго, много обичаше Торнтън, много е красиво и спокойно там, а и нали имаше роднини, които рядко виждаше – беше повод да се съберат. Той настрои gps-а, въпреки че му каза, че отлично знае пътя, и потеглиха. Слушаха радио, вървеше реклама на KitKat, която завършва с „искам почивка!“; това я подсети за нещо и на 1 светофар го погледна игриво и каза „искам целувка!“. Приведе се към нея, целуна я и отново тръгна. Беше ú много весело, толкова, че се събу и си вдигна краката върху жабката. Като стигнаха табелката с отклонение за Уилоу, той зави наляво вместо да кара направо, както му каза тя. Той се оправда, че  gps-а така го води и продължи още ½ час в тази посока, докато най-сетне се убеди, че gps-а греши. Навигираше ги към Лъдлоу вместо към Торнтън. Тогава се върна, изключи  gps-а и слушаше нейните указания. След час стигнаха. Още в Сидни се обади на Изи да го пита дали ще си е вкъщи, уговориха се да ги чака там и да не казва на леля ú за тях. Искаше да я изненадат. Първо отидоха в хотел Торнтън Плаза, защото Крис в града реши, че няма да успее да си почине, ако тръгнат обратно същия ден и вече искаше да спят там. Колкото и да го уговаряше да отидат у леля ú, беше непреклонен, не му беше удобно и толкова, затова се съгласи за хотела, пък той каза, че сам ще плаща, защото тя имала къде да спи и отивала на хотел заради него; опита да го разубеди и за това, и отново удари на камък. Регистрираха се в хотела, дадоха им стая и после отидоха на Вини Иймс  5, Изи ги чакаше на пейката. Леля ú и дядо Спик бяха в имението Бъроуз по земеделска работа; щяха да се приберат вечерта. Т.к. колата беше с 2 врати, тя трябваше да влезе отзад, а Изи се качи до шофьора. Запознаха се и Крис попита накъде да кара. С Изи бяха единодушни: Бродингтън! Това е местното название на прохода Торнтън-Кудроу, най-високият планински проход в района и от там се откриваше чудесна панорама на много километри разстояние, намира се на ок. 25 км от града, Изи беше навигатор. Стигнаха най-високото място, достъпно за кола и слязоха. Разходиха се, вятърът беше толкова силен, че я буташе наоколо. Тя се хвана за Крис, а Изи ги снима, но после тази снимка някъде се загуби. Мери така и не разбра как стана, много ú беше мъчно, защото това беше единствената им обща снимка. Постояха, погледаха и тръгнаха обратно надолу. Оставиха колата на паркинга на хотела и влязоха да се освежат. Докато тя беше под душа, помоли Крис да отиде до близкия магазин и да ú купи четка за коса. Той се върна освен с нея, също и с 2 четки и паста за зъби, бира и солети. Докато той беше под душа, тя лежеше на леглото и чувстваше как лети от щастие. Обади се на Тина (съквартирантката си) и й каза колко е щастлива, тя много се зарадва за нея. Когато Крис излезе от банята, излязоха по хавлии на терасата да посрещнат залеза: едно огромно червено слънце слизаше зад хребетите на Торнтън Маунтин и пръскаше наоколо меки червеникави отблясъци – гледката беше просто вълшебна. И беше сигурна, че ще я помни до сетния си ден. Полежаха, починаха си и излязоха да се видят с Изи като забиха в 1 кръчма. Поговориха си, после отидоха у леля ú, те точно се прибираха от Бъроуз. Запозна ги, леля ú ги покани на вечеря, после за нощувка, но Крис се чувстваше неудобно и отказа всичко. Сбогува се с всички, хвана го под ръка и тръгнаха да търсят място за вечеря, но минаваше 22 ч. и всичко затваряше. Ресторантът на хотела също затвори и те останаха с ½ пакет солети и ½ PVC бира за двамата. Посмяха се, изядоха и изпиха всичко, пуснаха телевизора и си легнаха гушнати. Той спря телевизора по едно време, мислейки, че тя спи и започна да я милва по главата, тялото, навсякъде. Целуваше косите, раменете ú, а тя се правеше, че спи, само за да го накара да заспи, защото сутринта ги чакаше ставане в 5 ч. и дълъг път към Сидни (а и нали беше в гаден цикъл, за което много я беше яд). По някое време се отказа, обърна се на другата страна и заспа. Тя не мигна цяла нощ, не мърдаше от страх да не го събуди и като звънна алармата беше като пребита. Станаха, минаха през банята, събраха нещата си и напуснаха хотела. По пътя му каза за предишната вечер: не, че не е искала, но била в цикъл, пък ú е било неудобно да му каже, а и е трябвало да спи, за да може да шофира спокойно на сутринта, пък после беше на работа. Той се усмихна и каза, че така даже било по-добре. Сега я обичал и желаел повече от всякога. Стигайки в Сидни, остави я в общежитието и отиде на работа като беше малко закъснял.

Това беше най-страхотният уикенд в целия ú живот. Съботата изкара с милите си приятелки, а неделята  - с любимия мъж, в любимия град, с любимите братовчед и леля, и най-великия залез, който очите ú бяха виждали. Но, както се казва, много добро не е на добро. Този страхотен уикенд беше началото на края на нейната любовна история с Чаровния принц. Той бе най-щастливият ден в живота ú и едновременно с това, може би, най-голямата ú грешка.

Леля ú се обади след няколко дни и настояваше да спре да се вижда с него, бил инвалид, не бил за нея; как щели да реагират родителите ú като разберат; баща ú щял да получи удар. Тя слушаше, кимаше и каза на леля си, че не се е заженила за него, за да ú говори тези неща; не искаше да я нарани, знаеше, че говореше от загриженост за нея. После беше Изи със същото. После леля ú се обадила на сестра ú Иви и й казала за него и да убеди Мери да го остави. Това минаваше всички граници! Сякаш живееше в някаква скапана сапунена опера! Сякаш всеки имаше правото да определя съдбата ú и да ú казва как да живее; всеки, освен нея, естествено. Реши да се прибере у тях и да говори сериозно с родителите си; да им каже за Крис и неговото състояние и да им обясни колко безумно го обича и че е способна на някоя лудост заради него и цялото щастие, което ú дарява. Ако не го направеше, рискуваше да си изгуби ума. Трябваше да вземе някакво решение. Съобщи му и замина.

Баща ú беше в ранчото и реши, че като за начало е по-добре така. Отиде първо да говори със сестра си. Разказа ú за тях; тя беше го виждала веднъж, докато беше на гости на Мери в Сидни, а и знаеше още неща от леля им. Каза на Мери, че няма да ú се меси в любовта, защото знаела какво е да обичаш някого и семейството ти да определя, че не бива да се виждате. Разбира я отлично, но тя си има глава на раменете и да си я ползва; естествено тя искаше най-доброто за Мери, но не е ли най-доброто да е с човека, когото обича? Това беше отговор, който искаше, но не очакваше да получи и много се зарадва, леко се обнадежди. Но тепърва предстоеше разговорът с майка ú, с нея щеще да е далеч по-трудно. След вечеря седнаха и Мери започна: излизам с едно момче, най-доброто от всички, които съм познавала някога; държи се прекрасно с мен, грижи се за мен, много е хубав (не, че това беше важно за майка ú, но не можа да се сдържи да го похвали), но има следния проблем: като студент вследствие на инсулт има неподвижна лява ръка и куца с левия крак. Иначе е напълно самостоятелен и т.н.

-         Миналата седмица ходихме до Торнтън, оттогава леля и Изи не спират да ме тормозят по телефона да го зарежа, говорели и на Иви същото. Какво мислиш? - Тя ú каза много добре да премисли ситуацията и последствията от своето решение; не бил последното момче на света, защо точно той? Мери й каза, че не смята да излиза с първия срещнат само, защото ще е физически здрав, а душата му може да гние отвътре. Не искаше това. Майка ú попита:

-         Ами, ако забременееш, това дете ще бъде ли здраво? Няма ли да има някои вродени аномалии? А той няма да е в състояние да ти помага, тогава какво ще правиш? Трябва сама да гледаш дете, дори да е здраво, трябва и него да гледаш; сега може да е самостоятелен, но това няма да продължи дълго. А готова ли си за това, което те чака после? Ще имаш ли сили да го гледаш как се мъчи, а ти да не можеш да му помогнеш с нищо и само ще се мъчиш заедно с него?. -  Изобщо това бяха много силни доводи, които знаеше, че ще изтъкне, без последния – той я разби. Наистина, щеше ли да има тази ужасна сила с нейната емоционалност? А дано, ама надали, както се казва. Когато Мери я попита смята ли, че баща ú ще получи удар като разбере, отвърна: твърде вероятно. Това отново я разби. Отговори й:

-         Ами, ако аз бях на негово място? Ти би ли искала никога да не бъда щастлива заради нещо, което ми се е случило без да имам вина и без да съм го искала? Да знаеш, че никой никога не би ми дал шанс да разкрия що за човек съм само, защото съм станала жертва на трагедия? Той не е виновен, разбираш ли, не го е искал, той е невинна жертва на нелепи обстоятелства! Кажи ми, ако аз бях вместо него?

-         Но не си. - беше лаконичният отговор.  - Един ден ще имаш дете и ще ме разбереш; човек иска само най-доброто за децата си. Друго не мога да ти кажа.

То нямаше и смисъл от повече; всичко беше ясно, каза ú да не споменава нищо на баща си, да му спести огорчението, че дъщеря му е влюбена в инвалид. Какво щеше да прави сега? Ако кажеше, че се чувства смазана, едва ли щеше да стане ясно колко ужасно ú беше; сякаш бе паднала от последния етаж и долу я беше прегазил валяк, но бе още жива и в съзнание, за да изпитва непоносимата болка; горе-долу нещо такова. Реши още на другия ден да се върне в Сидни. Имаше нужда да го види, ако щеше да му казва подобно нещо, имаше правото Мери да му го каже в очите, а не да се крие като мишка; а и, ако щяха да се разделят тя имаше право на последни прегръдка и целувка и щеше да си ги иска.

Видяха се още на следващия ден, бе съсипана. През сълзи на очи му каза всичко. Прие го нормално, стори ú се, мислеше, че не е очаквал друго. Искаше ú се да имаше неговия стоицизъм, но, уви. Плака страшно много; той седна до нея, прегърна я и се опитваше да я успокои; не, че успя. Пък нали си беше романтична душа и си падаше парче поет,  тя му бе посветила един стих, в който го молеше да остане с нея; даде му да го прочете; казваше се „Не те пускам“. А той ú говореше, че майка ú е права; тя само искала най-доброто за Мери:

-         За съжаление това най-добро не съм аз. Спокойно, миличко. Стига плака вече, не си струва.

-         Ти си струваш всяка болка, мъка, обида, сълза, които съм способна да понеса, че и повече.

-         Не е вярно. Това вече сме го обсъждали. Да не правим излишни драми. Каквото е писано, това ще стане. Писано било да пострадам, за да изкупя греховете си; писано било да те срещна, за да изпитам най-великото чувство, на каквото не съм си представял, че съм способен, а също така и аз да бъда обичан от някого; писано било също така да се разделим, за да имаш шанс да създадеш семейство с някой нормален мъж, който да те заслужава и да бъдеш много щастлива. Аз гледам на нещата от хубавата им страна.

-         Нима има хубава страна тази абсурдна ситуация? - питаше, хълцайки, Мери.

-         Винаги има  хубава страна. Аз се чувствам щастлив, че ще те пусна да търсиш щастието си с друг мъж и знам, че ще го намериш, затова съм спокоен и доволен.

-         Откъде пък си толкова сигурен? Аз не съм се чувствала по-зле през целия си скапан живот, ти ми говориш за щастие някога с някого. Моето щастие си ти и връзката ни, нищо друго няма значение.

-         Напротив. Има значение само ти да си спокойна и щастлива, другото е вятър.

-         Ами твоето щастие? - попита тя.

-         Мен вълци ме яли! Не ме мисли. Ако знам, че ти си добре и аз ще съм добре; на мен и това ми стига. Твоето щастие е мое щастие, само то има значение за мене, миличко. Хайде, успокой се вече, стига сълзи, че ми късаш сърцето като те гледам така. Искам да те запомня усмихната, усмивката ти е толкова чаровна и искрена, истинска, а смехът ти е заразителен направо. Това искам да си спомням от теб, не зачервените ти очи и да знам, че аз съм причината – не бих могъл да си го простя; просто с нищо не съм заслужил да плачеш толкова горчиво за мен. Аз съм само една тъжна спирка по пътя ти към щастието.

-         Не е вярно! Ти си всичко за мен; аз не знам дали и как мога да живея без тебе!

-         Шшшшт! Това повече да не съм го чул! - каза меко.

-         Значи, това беше, така ли? Всичко приключи?

-         Не може да бъде другояче, не ни е било писано явно. Но ти не се измъчвай, един ден ще ме преодолееш и забравиш, и аз ще бъда истински щастлив от този факт. - усмихна се тъжно. Тогава тя изстреля, не особено обмисленото:

-         Хрумна ми една щура идея; да видим какво ще кажеш за това? Искаш ли да продължим да се виждаме само като приятели; да пием по бира и да се интересуваме от живота на другия? Никакви разговори за чувства, за любов и т.н. А от време на време, когато имаме много силна нужда от физически контакт, ще правим секс – без ангажименти, без емоционално обвързване.

-         Един вид: приятели с екстри? Звучи интересно; мислиш ли, че ще се получи? Ами да опитаме, пък да видим как ще се развият нещата.

-         Тъкмо по този начин раздялата ще е по-плавна, като болката започне да отшумява, ще разредим срещите, докато потенциалът им се изчерпи съвсем. А междувременно всеки ще бъде свободен да си търси ново гадже и когато го намери, ще каже на другия и разбира се, екстрите спират. Така поне за мен ще е по-леко, постепенно да става...

-         Аз съм за. Да опитаме! А защо не още днес? И без друго емоциите ни дойдоха в повече.

Отидоха право у Крис. Само по пътя се отбиха до 1 аптека за кондоми. Като влязоха в стаята му, пусна музика и загаси лампите. Седнаха на леглото, трябваше да се предразположат малко; тя поне бе супер напрегната. Носеше лятна рокля. Той седна зад нея и я обгърна през кръстта... Беше сам, затова щеше да спи у тях. Той имаше единично легло, затова тя щеше да спи на него, а той – в кухнята на дивана. Оправиха леглото и тя си легна; той – оттатък.

Сутринта тя си тръгна, а той отиде на работа. По обяд получи sms от него, искаше да поговорят след работа. Видяха се в обичайното заведение до спирката. Започна:

-         Това, което се случи снощи беше грешка. Но може би е по-добре, че стана така.

-         Какво искаш да кажеш? Ще съжаляваш ли сега?

-         Не. Явно и двамата сме имали нужда от това, така че, по-хубаво, че стана. Но не бива да се повтаря.

-         Но защо? Не ме ли искаш вече? Насити ли ми се от един път?

-         Глупости, разбира се, че не е това. Желая те повече от всякога, но не е там работата.

-         Тогава? Не разбирам какъв е проблема.

-         Проблемът е, че няма как да съм интимен с някой, без да изпитвам емоции. Днес в офиса цял ден мисля за теб. Ако и с теб е така, никой няма да успее да забрави другия. Каквото било – било, но повече не трябва да се случва.

-         Аз наистина не зная как ще продължа напред без теб. Нужен си ми... Ще мисля за теб ден и нощ, докато накрая съвсем си изгубя ума... и направя някоя простотия...

-         Шшшшт! Това изобщо да не ти минава през ума, забранявам! Ще си позволя за първи и последен път да ти забраня нещо. А и нещо ще ти обещая.

-         Какво?

-         Че това е последният път, когато ме виждаш...

-         Не-е-е! Моля те! Не мога да... - не можеше да продължи, защото сълзите я задавяха.

-         ...и се надявам, че за последен път ти причинявам болка, че за последен път плачеш заради мен.

-         Моля те, недей! Не говори така, аз не мога без теб. Знаеш ли, реших! Майната им! Леля ми, братовчед ми, майка ми... всичките, да вървят по дяволите! Аз искам само да бъда с теб! Прости ми моята нерешителност; беше ме страх, но вече не! Искам те, да бъда твоя! Само това е от значение за мен. Не ме оставяй! Ще живеем заедно, както искаше. Ще си намеря работа, наема ще делим 50/50. Ще бъда само с теб и нищо друго няма да ме вълнува: само ти. Моля те да премислиш.

-         Не можеш да говориш така. Колкото и да си им сърдита в момента, те са твоето семейство и ги е грижа за теб. Не искам да заставам между вас. Виждам, че си готова да се изпокараш с всички заради мен, а не мога да го позволя. Знаеш ли, миличко, и любовта е до време; ще имаш много връзки с разни мъже, всяка ще приключва по различен начин, но това, което ще остане неизменно е обичта и подкрепата на близките ти. Затова няма да ти позволя да си развалиш отношенията с тях, дори и заради мен.

Много го умоляваше да размисли, още отсега ú се късаше сърцето, щом си помислеше за живот без него; какво остава за другото време, когато нямаше да е до нея... Извиняваше му се, какво ли не опита, но той беше непреклонен: трябваше да се разделят. Междувременно денят беше напреднал и се беше стъмнило. Тръгнаха към спирката на автобуса. На изпроводяк каза:

-         Имам една последна молба към теб. Ще я изпълниш ли? - тя кимна без сили да говори.

-         Когато се прибереш, звънни ми да знам, че си ОК, нали? Моля те.

Качи се в автобуса и ú притъмня. Не помнеше как е слязла от него, как е отишла до блока и влязла в стаята. Някаше никого и слава Богу! Полудя; хвърля, рита, пищя... Чу, че телефона ú звъни – погледна: Крис. Захвърли телефона на леглото и гушна заека; бе го нарекла Слънчо, както галено се обръщаше към НЕГО. Той звънеше много настоятелно и накрая вдигна.

-         Какво?

-         Прибра ли се?

-         Да.

-         Не ми звънна. Обеща, а не го направи. Това май е за пръв път...

-         Какво ти пука? Нали вече не сме гаджета? Няма нужда да се притесняваш за моята безопасност; освобождавам те от това бреме...

-         Притеснявал съм се, миличко, но сега виждам, че това е било грешка... Прощавай, няма да те притеснявам повече... Чао! Желая ти много щастие!

-         Чакай! Ало! Крис...?

Това беше. За пръв път, откакто се познаваха, се бяха скарали, и то по телефона... Но това вече нямаше значение, защото не бяха гаджета; вече. Каква ирония! От тук нататък целият ú живот тръгна с главата надолу. Денем го мислеше, нощем го сънуваше... Щом образът му прибягваше през паметта ú, гушваше Слънчо и ридаеше неудържимо. Измъчваше се и плачеше за него ден и нощ, седмица след седмица, месец след месец... Съквартирантките ú много се разтревожиха за нея; дори Тина предложи да ú запише час при психолог, ако ú обещаеше да отиде.

През август започна работа в Хамилтън Дейта Сървисиз, в района на Милитъри ремп. Мислеше, че това ще ú помогне да го забрави, но, уви, лъжеше се. Имаше добър резултат само първата седмица, докато се обучаваше: непрекъснато комуникираше с двете старши колежки, от които се учеше; в почивките си говореше с колегите и деня минаваше. Щом започна да работи самостоятелно, кошмарът я връхлетя отново. Всеки компютър беше снабден със слушалки и папка с музика. С нейния късмет папката ú беше с рок балади. Човек може да си представи как, работейки, слушаше някоя сърцераздирателна балада и, скрита в своя ъгъл от любопитни погледи и насмешки, тихичко си изплакваше душата. „Любимият“ ú момент беше, когато чуеше началните акорди на I wanna know what love is на Foreigner. Това е сигурно най-великата рок балада, писана някога, но по-лошото беше, че тя беше ТЯХНАТА ПЕСЕН. Дори до този миг да бе успяла да се въздържи, тази песен я довършваше. Не беше по-слаб и ефекта на November rain на Guns 'n' Roses, особено на 1 ноември, когато навън валеше проливен дъжд... След работа, вкъщи, нейният личен „ад на земята“ се разтваряше, за да я погълне отново, и отново... И така всеки божи ден. Не му се виждаше краят на нейното страдание. Никъде не излизаше, нямаше желание да вижда никого, дори си забравиха лицата с нейните приятелки в Сънсет; изобщо бе загубила желание за живот. Даже в най-тежките моменти я навестяваше мисълта за самоубийство. Отърсваше се от нея, защото винаги бе смятала, че това е най-лесния изход; че се прави от страхливци: хора, които ги е страх да поемат отговорността за постъпките си.

В края на август много мислеше и накрая реши да му прати по мейла един колаж от свои снимки с посвещение: Снимка се дава много пъти, сърцето – само веднъж, а аз ти дадох и двете наведнъж! Ето текста на писмото до него.

„Здравей! Навярно с това, което правя сега в твоите очи и в очите на целия свят ще изглеждам като кръгла глупачка предвид на променената ситуация помежду ни. Но аз съм готова да рискувам. Та дори и само, за да, както се пее в една песен "с миналото си да се простя". Аз имам нужда да направя това, а ако ти смяташ скромният ми, но искрен подарък, за ненужен, винаги можеш да кликнеш върху Delete и готово :). Тъй като 3 дни се опитвах, но така и не събрах кураж да ти пратя файла по skype, реших да използвам добрия стар e-mail :).
Искам да знаеш, че винаги ще имаш място в сърцето ми, винаги ще си спомням с много нежност за прекрасните мигове, които ти ми подари.
Благодаря ти - за тях и за това, че изобщо те познавам.
Желая ти от сърце всичко най-хубаво в този живот (ако има друг, там също) и дано някой ден намериш жена, която да заслужава прекрасен човек като теб, да те разбира, да те оцени, да те обича и да не се поддава на чуждо влияние (тук аз се провалих с гръм и трясък, за съжаление) и дано те направи неизказано щастлив!
Tова e от мен, поне засега
С най-добри чувства: Мери “

В отговор той само ú благодари за снимките.

Времето минаваше, болката – не. Чувстваше, че започва да губи разсъдък. Една вечер, когато беше сама в стаята, си пусна любимия си романтичен филм  „Как да разкараш гаджето за 10 дни”, там имаше 1 песен, която беше избрала за свой „сватбен обет”, ниписа го на лист с посвещение и го остави на видно място. После си пусна I wanna know what love is на безкрайно повторение и изпи една шепа хапчета;  легна на леглото и, за да не усеща нищо, удари на екс 100 гр. водка.

На другия ден съквартирантките ú я намериха лежаща на леглото, гушнала Слънчо, по-бледа от бялата дограма на прозореца, от компютъра ú звучеше I wanna know what love is, а на масата лежеше предсмъртното ú писмо – любовен обет, с отделна бележка, в която молеше момичетата да предадат писмото на Крис.