Наследството на Сиси и Моцарт

През лятото на 2010 г. ходих на няколко екскурзии. За първата вече разказах (вж. тук). Сега искам да разкажа за следващата. Това беше страната на Сиси и Моцарт и неслучайно избрах това заглавие за разказа си. Пропътувахме из Австрия 567 км.

Границата между Словения и Австрия пресякохме през нощта, като тя минаваше през дълъг тунел под Алпите; в средата на тунела имаше червена линия, която го опасваше целия и стрелки от двете ú страни: едната сочеше посоката, от която идвахме и пишеше Slovenia, другата сочеше посоката, в която отивахме и пишеше Austria. За пръв път в живота си виждах такава граница. Продължавахме да се движим по магистралата за Залцбург.

Първата ни спирка в Австрия беше една крайпътна тропс къща на име Landzeit Markt – там обядвахме. Собствениците имат обичай да правят подаръци на клиентите си. Всеки, който си поръча прочутия виенски меланж, получава подарък чашка (от тези, в които се сервира напитката). Още пазя своята като скъп спомен от Австрия.

Следващата спирка по пътя към целта беше замъкът-крепост Хоенверфен. Той е разположен на 155 м над долината на р. Залцах, на 40 км от Залцбург.

Землището на Залцбург е разположено в центъра на голяма долина. От юг е оградено от две масивни планини, които създават естествена бариера за всеки завоевател. Единствената възможност за преминаване през планините е проходът „Lueg”, който бил стратегическо място за отбрана землището на Залцбург през вековете.

През 1077 г. князът-архиепископ Гебхард Залцбургски за защита на прохода построил редом с г. Верфен замък. През XV в. архиепископ Еберхард III преустройва замъка, отчитайки развитието на артилерията.

В 1524-1525 г. избухналата селска война в Германия засегнала и земите около Залцбург. Селяни и миньори - мародери от юг обсаждали града в 1525 и 1526 г. Въстаниците успели да превземат Хоенверфен и да го разрушат из основи. Въпреки това успехът им не продължил дълго и всички били заловени. На местните селяни било наложено като наказание да участвуват в работите по възстановяване на Хоенверфен. В съвременния си вид Хоенверфен бил построен в XVI-XVII в.

В 1623 г. по заповед на княза-архиепископ Парис Лодрон е построена кула, в която щяла да се разположи батарея от топове. Построени са още няколко кули и цистерна за вода. След това в архитектурата на Хоенверфен не били правени значителни изменения чак до наши дни.

В началото на XIX в. замъкът е запуснат, след това бил възстановен в 1824-1833 г. по заповед на австрийските власти. В 1931 г. целият интериор на замъка бил практически напълно унищожен от пожар.

До 1987 г. замъкът е използван като тренировъчен лагер за местната полиция, а  после  е превърнат в музей и открит за посещения.

Следващата спирка по маршрута ни е Залцбург.

Залцбург е град в Западна Австрия и център на провинция Залцбург. Разположен е на река Залцах, в подножието на Алпите, между Бавария и Тирол, от двете страни на река Залцах (солената река). За баща и патрон на града се смята монах на име Рупорт, който през VIII в. основава в стръмните скали манастира "Свети Петър" и християнизира населението. През 798 г. градът получава статут на архиепископство и става един от десетте главни градове на Европа. Името на града означава Замък от сол. Залцбург се слави с едни от най-живописните средновековни улички и с великолепните си дворци. Градът е наричан и градът на Моцарт, защото тук е роден великият композитор Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756 г. — 5 май 1791 г.) Гениалният композитор е емблемата на Залцбург. През 1890 г. Паул Фьорстер сътворява бонбоните „Моцарткугелн“ с лика на Моцарт.

Залцбург е най-старият град в територията на днешна Австрия. Градът е известен със своята барокова архитектура, с наситената си история и като врата към Алпите.

В началото на 17 в. архиепископът Волф Дитрих Райтенау оформя Залцбург като идеален и представителен град, което дава характерен облик на сегашния „Стар град“. За новото строителство на Катедралата в Залцбург, която в 1598 г. е горяла за осми път, е извикан архитектът Винченцо Скамози. Спорове с Бавария за сол и данъци довели до свалянето на Волф Дитрих, който е сменен с Маркус Ситикус. След това за архитект е упълномощен Сантино Солари за довършване на катедралата. Последователят на Маркус Ситикус, Парис фон Лодрон, успява чрез благоразумна и внимателна неутрална политика да не намесва Залцбург в 30-годишната война.

Старият град на Залцбург е организиран около няколко исторически площада. Това са Капителплац, който е изходен пункт за крепостта и за целия Стар град; той е най-обширен и има пазар за сувенири. През него се продължава към Домплац, малък площад, доминиран от Катедралата. От него се преминава в по-големия Резиденцплац, който приютява Кметството на Залцбург. Следва малкият Моцартплац, сред който се издига бронзова статуя на гениялния композитор, както и туристическият информационен център. Последен е „Старият пазар”, който е запазил пазарните си функции, основно за сувенири за многобройните туристи. В средата му се извисява паметник на Покровителя на пожарникарите.

Да разгледаме по-подробно основните обекти.

Хоензалцбург е една от най-големите средновековни крепости в Европа. Разположена е на върха на хълма Фестунг до Залцбург на височина 120 м. Крепостта на Залцбург е една от най-големите изцяло запазени средновековни крепости в Европа. Площта на крепостта е над 30 хил. м² (до 250 м дължина и 150 м ширина). До нея може да се стигне или с фуникуляра от Стария град, или пеша.

В 1077 г. от архиепископа на Залцбург Гебхард I бил построен замък в романски стил, от който днес се е запазил само фундамента. По-късно замъкът няколко пъти е преустрояван и укрепяван, постепенно превръщайки се в мощна укрепена крепост. Своят днешен вид Хоензалцбург в общи линии придобива в XVI в. Около 1500 г. в замъка бил построен първият в света фуникуляр, Райсцуг, предназначен за доставка на стоки.

Хоензалцбург само веднъж е обсаждан, когато група миньори, селяни и граждани в 1525 г. опитали да свалят княз Матеус Ланг, въпреки че не могла да проникне в замъка; скрилите се зад стените му издържали 61-дневна обсада.

По време на Наполеоновите войни крепостта се предала без бой.

В XIX в. замъкът се използвал като казарми, складове и затвор, преди отново да стане военен форпост в 1861 г.

В началото на XX в. Хоензалцбург отново бил затвор, в който били държани италианските военнопленници и нацистите (до Аншлуса с Германия).

Днес замъкът е една от основните туристически забележителности на Залцбург. От центъра на града до Хоензалцбург води  зъбчата железница. В крепостния музей са представени експонати от историята на града, крепостта, военната история на Австрия. Има голяма оръжейна колекция от различни епохи. Пази се също посмъртната маска на фелдмаршал Радецки.

Дворецът „Мирабел“е построен около 1606 г. извън средновековните стени на Залцбург по италиански и френски модел, по заповед на княза - архиепископ Волф Дитрих Райтенау като резиденция за любовницата му Саломе Алт. Когато Райтенау бил свален и арестуван през 1612 г., Алт и нейното семейство били изгонени и дворецът получил сегашното си име от италиански: Mirabile, Bella: "невероятно", "прекрасно"​​. Той е възстановен в пищен бароков стил в 1710 г., в съответствие с плановете, разработени от Йохан Лукас фон Хилдебранд. На 1 юни 1815 г.  Ото I е роден тук, по-късно крал на Гърция, докато баща му, престолонаследникът на Вителсбах, Лудвиг I от Бавария, е бил курфюрст (нещо като губернатор) в района на Залцбург (Курфюрство Залцбург). Днешният неокласически вид датира от около 1818 г., когато мястото е възстановено след пожар.

В дворцовите геометрично аранжирани градини има статуи, тематично свързани с митологията, датиращи от 1730 г. и четири скулптурни групи (Еней, Херкулес, Парис и Плутон) от италианския скулптор Отавио Мосто, от 1690 г. Той е известен със своите чемширени оформления.

Известни са също Фонтанът на Пегас, Алеята на гномите, Лъвската врата. Фонтанът на Пегас първоначално е украсявал Капителплац, но, създавайки Мирабел, Волф Дитрих Райтенау заповядва да преместят този фонтан в градините на двореца. Неговото място на Капителплац е заето от новия Фонтан на Нептун.

Дворецът Мирабел е също и популярно място за извършване на бракосъчетания.

В дома на Гетрайдегасе 9 семейството на Леополд Моцарт живяло от 1747 до 1773 г. На 27 януари 1756 г. тук се родил Волфганг Амадеус Моцарт.  Днес в апартамента на сем. Моцарт има музей. Сред известните музейни експонати може да се видят детската цигулка, концертната цигулка и други музикални инструменти на Моцарт, портрети и писма на семейството му. 

На Макартплац 8 живял Моцарт от 1773 до 1780 г. Музейните експонати са за живота на сем. Моцарт и историята на дома. 
В 1773 г. сем. Моцарт се преместило на нов адрес на площад Ханибал (днес Макартплац) 8. Просторното жилище разполагало с достатъчно място за срещи с приятели и музиканти. Чест гост тук бил Емануел Шиканедер, актьор, директор на театъра и либретист на "Вълшебната флейта". 

Заслужава си също така да посетите:

·         Най-старият тунел в Австрия — Зигмундстор, който свързва Стария град с градската част Риденбург и има дължина от 131 м.

·         Най-старият средновековен напоителен канал в Централна Европа - Алмканал, който е изкуствен разклонен водоизточник, служил за снабдяване на града с необходимата питейна вода, вода, нужна за пожарогасителни дейности, както и водата за работата на мелниците. Днес е превърнат в Музей на водата.

·         Най-старата запазена зъбчата железница в света - Райсцуг.

·         Най-добре запазените ренесансови водоскоци (Wasserspiele Hellbrunn).

·         Ежегоден музикален фестивал. Провежда се през ноември. Смята се, че Залцбургският музикален фестивал е с най-скъпите билети в света и с най-силно присъствие на финансово-политическия елит. На фестивала идват Виенската филхармония, Берлинската филхармония, Щатскапеле Дрезден и др.

След като сме разгледали всички тези обекти (без музикалния фестивал), купили сме сувенири и бонбони „Моцарт”, направили сме няколко стотин снимки, е време да продължим пътя си към следващата ни цел: Виена. Разстоянието е 295 км.

Виена е столицата на Австрия със статут на нейна провинция. Тя е с население от 2,2 млн. души с предградията. Разположена е в югоизточната част на Централна Европа, близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Историята на Виена като населено място започва в средата на 1 в. с началото на строителството на територията на днешния Стар град на преден пост на 15-ти римски легион. Той получава името от келтски произход Виндобона. Паралелно с военния лагер започва да се развива и малък град. В началото на 5 в. Виндобона преживява голям пожар, а към края на същия век римляните напускат тези места. Освен това селище, на територията на днешна Виена по това време има няколко аварски и славянски селища.

През 9 в. дошлите от запад Каролинги построяват в североизточната част на бившия римски лагер неголям замък и съхранилата се и до днешно време църква „Св. Рупрехт“. Броят на домовете все още е малък и селището няма голямо значение. През същия век е първото писмено споменаване на Виена: в старите „Залцбургски анали“, с дата 881 г., е запазен запис за това, че край Вения е имало сражение с унгарците. 

Към средата на 12 в. Виена става седалище на австрийската херцогска династия Бабенберг. От 1278 г. Виена е твърдина на династията Хабсбург и става център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. През 1469 г. император Фридрих III се сдобива от папа Павел II с правото да учреди във Виена епископство (до 1469 г. Австрия духовно е подчинена на епископа на Пасау). 

През 1679 г. Виена е опустошена от чумна епидемия. Населението на града, тогава около 100 хил. души, намалява с една трета. В памет на избавлението от епидемията, в центъра на града през 1693 г. е издигната Чумната колона. През 1713 г. обаче градът е сполетян от нова чумна вълна. Само в катакомбите под катедралата „Св. Стефан“ са погребани 11 000 жертви на епидемията. За това събитие в историята на града днес напомня величественото здание „Карлскирхе“.

От 16 в. Виена става столица на многонационалната държава на австрийските Хабсбурги. Градът се превръща във водещ център на европейската култура, особено на музиката.

През 1805 г., с разпадането на Свещената Римска империя, градът става столица на Австрийската империя, а по-късно на заместилата я Австро-унгарска империя.

Към началото на 20 в. Виена е един от най-големите градове на Европа с население над 2 млн. души. Площта на Виена е 415 км². По този начин, столицата е най-малкият федерален окръг в Австрия.

Градът е разположен в източната част на Австрия, в подножието на Алпите, на брега на р. Дунав, на 60 км от границите със Словакия и Унгария. През Виена преминава Дунав със своя ръкав — Донауканал. Река Виена също пресича града. Историческият град се е развил южно от Дунав, но в последните два века Виена се разраства по двата бряга на реката. Градът е заобиколен от Виенската гора.

Важното географско положение прави Виена удобно място за развитие на отношенията с източните страни. Това става особено видно след 1989 г., когато пада желязната завеса. Например, Виена се намира само на 60 км от столицата на Словакия, Братислава. Това е най-краткото разстояние между две столици в Европа (с изключение на Ватикан и Рим).

Виена е разделена на 23 окръга. „Инерещат“ (днешният Централен градски район № 1) - историческият център на Виена, е бил обграден със стени, за да защити града от потенциални агресори. Стените са съборени през 1857 г., създавайки условия градът да се разрастне и да се обедини с околните селища. На мястото на градските стени е прокаран широк булевард „Рингщрасе“, край който са издигнати забележителни обществени и частни сгради, паметници и паркове. Такива постройки са Кметството на Виена, Императорският театър, Виенският университет, Парламентът, двойката музеи – Природонаучният и Музеят за история на изкуствата, Виенската държавна опера. Там се намира и Хофбург - бившият императорски дворец. Основен представител на готическата архитектура е катедралата „Св. Стефан“, разположена в центъра на Инерещат на площад „Щефансплац“.

Чрез Дунавския канал Инерещат се свързва с р. Дунав. От другата страна на Дунав са разположени новите квартали, където се намира и Виенският международен център. Промишлеността е съсредоточена в южните и източните части на града.

През 2007 г. е публикувано изследване за качеството на живот в света. По равнището на качество на живот, Виена не за първи път заема първото място в Европейския съюз. Градът получава най-добрите оценки в сферите: инфраструктура, обществен транспорт, банки и финанси, безопасност, култура и забавления през свободното време. Съгласно данни на статистическия институт на ЕС Евростат, Виена е град и регион с високо равнище на благосъстояние. Съгласно доклада, регионалният брутен продукт във Виена е 178 % от средния за Европа.

Изкуството и културата са традиционни за Виена в области като театър, опера, класическа музика и изящни изкуства. Освен Императорския театър, който с неговия филиал Akademietheater се нарежда сред най-добрите театри в немско-говорещия свят, Народният театър и Театърът в Йозефщат също предлагат постановки от висока класа.

Виена предлага много възможности за любителите на операта: Виенската държавната опера и Виенската народна опера предлагат за всекиго по нещо, като втората е известна с типичната виенска оперета. Концерти с класическа музика има и в прочутата концертна зала на Виенското музикално дружество, дома на Виенския филхармоничен оркестър и Виенския концертен дом. Гостите са привличани от всеизвестните таланти на виенската музика (по-специално работите на Волфганг Амадеус Моцарт и Йохан Щраус-син).

В много католически църкви в Централна Виена може да се чуе църковна или класическа музика.

Редица музеи са организирани в Музейния квартал - бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс от музеи през 1990 г.

Между големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун, както и множеството художествени галерии (включително Албертина, в двореца Белведере и в Музейния квартал). Гледката от Виенското колело и Кулата Дунав също привлича много посетители, както и множеството музеи. Всеки от тях има повече от 250 000 посетители годишно.

Местата, свързани с композиторите, живели във Виена, са често посещавани.

Има и модерни атракции - Газометер, Кулата Милениум и Виенския международен център.

Зоологическа градина Лайнц — част от Виенската гора, устроена като парк-резерват с голямо разнообразие от свободно придвижващи се вътре в градината диви животни. Голяма част от нея е разположена в 13-ти район на Виена, а по-малка част — към Долна Австрия.

Дом на морето в парка Естерхази в 6-ти район на Виена, построен в зенитна кула от времето на Втората световна война. Разгърнат на площ от 4 000 м² и има над 10 000, предимно морски, животни.

Обясних едната част от заглавието на този разказ. Ред е на другата. Защо точно Сиси? Защото ме вдъхновява; защото е била силна воля и свободен дух; защото крехкото ú тяло не ú е попречило да постигне в политиката онова, което много силни мъже преди и след нея само са мечтали; защото е била пътешественик по душа, както съм и аз; защото е осъществена като жена (сред най-красивите в света в своето време и съпруга на император), майка (4 деца) и политик (спечелва уважението и доверието на унгарците; австро-унгарският външен министър, граф Андраши, е сред най-близките ú хора). Коя е била тя и защо е била толкова необикновена личност?

Нейно имперско и кралско величество Елизабет Амалия Евгения Вителсбах – Сиси

(24 декември 1837 - 10 септември 1898 г.) —принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, съпруга на негово имперско величество Франц Йосиф — император на Австро-Унгария.

Майката на Сиси и дядото на Лудвиг II Баварски, са били сестра и брат, което значи, че Сиси е един вид леля на Лудвиг, за който разказах предишния път (вж. тук).

Когато е на шестнадесет, Елизабет придружава майка си и по-голямата си сестра Хелена в курорта Бад Ишл, Горна Австрия, където Хелена трябвало да впечатли 23-годишния си братовчед, австрийският император Франц Йосиф. Бракът между двамата бил уговорен отдавна. Въпреки това Франц Йосиф е впечатлен от по-малката сестра на Хелена — Сиси. И не случайно — това е една от най-красивите жени по онова време в света. Висока е 171 см, тежи 46 кг, а талията ѝ е 51 см. Франц Йосиф и Елизабет се женят на 24 април 1854 г. във Виена, където баварската принцеса е обявена за императрица на Австрия.

В столицата на Австрийската империя Сиси трудно се адаптира към строгия етикет в двора на австрийските Хабсбурги. Въведеният от Карл V дворцов церемониал регламентира строго живота на придворните, както и този на Елизабет, която като императрица на Австрия e лишена от всякаква свобода и личен живот. Лоши са и отношенията ѝ с майката на Франц Йосиф, София, която се стреми да контролира изцяло снаха си. В тази ситуация Сиси се опитва да намери подкрепа от съпруга си, но напразно.

Въпреки тези трудности, за кратък период от време Сиси ражда на Франц Йосиф две деца: София и Жизела. Елизабет обаче е лишена от възможността сама да отглежда дъщерите си. С това се заема майката на Франц Йосиф.

През 1857 г. Сиси придружава съпруга си по време на обиколка из Унгария. Решена да събере семейството на едно място, далеч от непосредствения контрол на властната си свекърва, Елизабет успява да убеди Франц Йосиф да вземат децата си заедно с тях. В Унгария обаче двегодишната София се разболява и издъхва в ръцете на майка си. Смъртта на дъщеря ѝ разстройва сериозно нервите на императрицата, която обвинява себе си за случилото се. Елизабет частично преодолява скръбта по дъщеря си, когато на следващата година се ражда синът ѝ Рудолф.

По време на войната с Франция от 1859 г. императорската двойка преживява дълга раздяла. В тази обстановка спасение от задушаващата я дворцова среда Сиси намира в усамотението, четенето, писането на поезия, рисуването, ездата. Това обаче не успокоява разстроените ѝ нерви, поради което тя предприема редица пътешествия из Европа и Средиземноморието: Унгария, Мадейра, Корфу, Англия и др.

Навсякъде из Европа Елизабет става еталон за красота и стил. Императрицата впечатлява с красотата и външността си, поддържани със строга диета и продължителни физически упражнения, благодарение на които тя запазва 50-сантиметровата обиколка на талията си. Постоянните диети и оскъдното хранене в съчетание с емоционалната нестабилност на Елизабет са причина у нея да се появят и първите признаци на анорексия.

През 1867 след неуспешни опити за реформи в Австрийската империя е направен така нареченият „Компромис“. Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархия —Австро-Унгария. Сиси, която симпатизира на унгарската кауза, придружава съпруга си в Будапеща, където той трябва да бъде коронован за крал на Унгария. Там Елизабет получава новата титла — императрица на Австрия и кралица на Унгария. В унгарската столица двамата правят опит да подобрят отношенията си и през 1868 г. се ражда последната им дъщеря, Мария Валерия.

През 1889 г. животът на Елизабет претърпява сериозен обрат. През януари синът ѝ, ерцхерцог Рудолф Австрийски, и любовницата му, баронеса Мария Вецера, са намерени мъртви в ловната хижа на Рудолф в Майерлинг, Горна Австрия. Причината за смъртта им е самоубийство. Шокирана от случилото се, Елизабет вини себе си за смъртта на Рудолф, за чиято лудост, както ѝ е обяснено, причина била баварската ѝ наследственост.

След смъртта на сина си Елизабет още по-силно се отдава на страстта си да пътува. Тя посещава Френската ривиера, Венеция, Швейцария, Португалия, Испания, Мароко, Алжир, Гърция и Турция. Австро-унгарската императрица продължава да бъде сензация, където и да отиде. 

На 10 септември 1898 г., докато Елизабет и придружаващата я придворна дама се разхождат по крайбрежния булевард на Женева на път за пристанището, откъдето да се качат на борда на парахода за Монтрьо, един италиански анархист на име Луиджи Лукени пробожда австро-унгарската императрица с пила. Раната се оказва смъртоносна и 60-годишната Сиси умира малко по-късно.

Макар че влиянието на Елизабет върху австро-унгарската политика не бива да се надценява, тя без съмнение се е превърнала в икона на 20 в. и често е сравнявана с Даяна, принцесата на Уелс. Елизабет е била свободна по душа, презирала е стриктния дворцов етикет. Представлява еднакво вдъхновение за театралните и филмовите продуценти.

Виена нямаше да е този град, който виждаме днес, ако не е била друга велика жена, исторически неразривно свързана с него – Мария Терезия. Коя е била тя?

Мария Терезия (*1717 - †1780) е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария, кралица на Бохемия. Основателка е на Лотарингския клон на династията на Хабсбургите.

Управлението ú е време на активни реформи. Сред хабсбургските монарси тя се ползва с най-голяма популярност сред народа си и е единствената жена, заставала начело на Хабсбургската монархия.

Тя е суверен на Австрия, Унгария, Хърватско,Чехия, Мантуа, Милано, Лодомерия и Галиция, австрий­ската Холандия и Парма. По брак е херцогиня на Лотарингия, велика херцогиня на Тоскана и свещена римска императрица.

Мария Терезия започва своето 40-годишно царуване, когато нейният баща, император Карл VI умира през октомври 1740 г. Тя наследява баща си, който не оставя синове, а възкачването ú на трона води до избухване на Войната с Прусия - Войната за австрийското наследство (1740 - 1748). Мария Терезия губи войната с Прусия, но запазва Австрия от заплахата на Бавария. Отдавайки на своя съпруг Франц I Лотарингски титлата "австрийски император", тя слага край на войната и поставя началото на мирно и реформистко управление. Посредством успешни династични бракове тя успява да утвърди Хабсбургската империя като водеща европейска сила през XVIII в.

Мария Терезия налага образователни и финансови реформи. Тя насърчава търговията и развитието на селското стопанство, реорганизира Австрия, за да укрепи международната ú репутация. Мария Терезия ограничава влиянието на църквата върху държавата, премахва крепостничеството и инквизицията.

Мария Терезия е известна също така като „майката на австрийската нация” и „свекървата на Европа”. Защо ли? Защото майчински се е грижела за народа си, както вече споменахме. Освен това е имала късмет, с какъвто малко жени в нейното положение по онова време са могли да се похвалят. В свят на „синя кръв” и уредени и династични бракове, тя се е омъжила за голямата си любов, в резултат на което му е родила 18 деца. Сред тях имало 2 императори (Йосиф II и Леополд II), две от дъщерите ú са омъжени за крале (Мария Каролина за краля на Двете Сицилии, Фердинанд I; Мария Антоанета за френския крал Людовик XVI), ръководител на Тевтонския орден (Максимилиан Франц, от 1780 г.) и 2 игуменки (Мария Анна в Прага и Мария Елизабет в Инсбрук). За успешните династични бракове, които уредила, е наречена „свекървата на Европа”.

Когато починала, през 1780 г., кралят на Прусия, Фридрих II, с тъга писал на Деламбер „Новината предизвика у мен искрени сълзи. Тя правеше чест на своя пол и корона. Воювах с нея, но никога не съм бил неин враг”.

Във Виена е издигнат великолепен паметник в чест на Мария Терезия и най-близките ú съветници, на площад Мария Терезия, между музеите-близнаци, Природонаучният и Музеят за история на изкуството.

В чест на Мария Терезия е наречен астероид (295) Терезия, открит в 1890 г.

Нашата виенска обиколка започва с лятната резиденция на династията Хабсбург – дворецът Шьонбрун. Той е сред най-големите атракции на Австрия и от 1860 г. е сред главните туристически забележителности на Виена.

ЮНЕСКО го включва заедно с градините в списъка на световното културно наследство като забележителен бароков ансамбъл, пример за съчетание с изкуството, през 1996 г. Дворецът и градините отразяват вкуса, интересите и вдъхновението на Хабсбургите.

През 1569 г. императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II купува мястото, където сега се намира паркът на Шьонбрун. Проявява интерес и към новооткрития зоопарк и постановява не само начина на отглеждане на диви животни, но и на редки и екзотични растения.

Новото име Schönbrunn ("прекрасен кладенец") идва от воден кладенец, който се използвал от императорския двор във Виена. През следващия век членовете на австрийската императорска фамилия прекарвали летните си ваканции и лова тук. По време на турската обсада е бил толкова разрушен, че е изглеждало невъзможно да бъде възстановен.

Император Леополд I нарежда да са построи нов дворец. Строежът започва през 1696 г. и след 3 години се настанява в новопостроената средна част. Не оцелява много от първоначалния дворец през следващия век, защото всеки император добавял или променял по нещо от интериора и екстериора. По нареждане на императрица Мария Терезия Шьонбрун е преобразуван в стил рококо и в края на т.нар. епоха на Терезия е истински център на Австрийската империя и императорската фамилия.

През XIX век едно име е свързано с Шьонбрун - император Франц Йосиф. Той прекарва по-голямата част от живота си тук и умира през 1916 г. в спалнята си. През управлението си той гледа на двореца като на истинско произведение на изкуството и го преустройва според историята му.

Дворцовият комплекс включва също и римски развалини и оранжерия, задължителни части на дворците от този тип.

След падането на монархията през 1918 г. новооснованата Австрийска република става собственик на двореца Шьонбрун и отваря красивите стаи и зали за посетители. През ХХ в. е място на редица събития, като историческата среща между Джон Кенеди и Никита Хрушчов през 1961 г.

В двореца видяхме покоите на Франц Йосиф и съпругата му, Сиси. Видяхме небивал и труден за възприемане разкош на интериора. Видяхме леглото, на което е спала и родила 18-те си деца Мария Терезия. Паркът е един от световните върхове в изкуството на дворцовото парково аранжиране; с фонтани, шадравани, статуи, цветни фигури и т.нар. Глориета, където днес се помещава кафе-бар. От двете страни на централната сграда на двореца е имало императорски конюшни, които днес са превърнати в театри и изложбени зали.

Следващата ни спирка е дворецът Белведере (от италиански „красива гледка”). Това е бароков дворцов комплекс, построен през 1721-1722 г. по поръчка на принц Йожен ди Савоя във Виена. Състои се от 2 сгради. По-малката се нарича „Долно Белведере“. Залите ѝ тънат в позлата и в тях могат да се видят скулптури от Средновековието. По-голямата сграда се нарича „Горно Белведере“. Представлява картинна галерия. В нея може да се види най-богатата колекция от платна на известния австрийски художник Густав Климт. Тук е една от най-известните му творби - „Целувката“. На картината художникът е изобразил самия себе си и своята любима Емилия Фльоге. Климт е родоначалник на Виенския сецесион, който обикновено се свързва със стила ар нуво. В галерията може да се видят и творби на Оскар Кокошка и Егон Шиле, които са били съвременници на Климт. Дворцовият парк е много изискан и открива прекрасна панорама към града, откъдето идва и името му. Има множество фонтани, статуи, цветни фигури.

Тук прекарва последните 35 години от живота си известният композитор, музикант и диригент Антон Брукнер. Умира тук на 11 октомври 1896 г.

На 1 март 1941 г. в зала на двореца министър-председателят на България проф. Богдан Филов подписва споразумението за присъединяване на Царство България към Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио.

Продължаваме с обиколка по Рингщрасе; виждаме голям фонтан; Карлскирхе (църква Св.Карл), Виенската опера, площад Мария Терезия с едноименния паметник и музеите-близнаци, дворецът Кобург – родното място на Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Кобург и Гота, известен у нас като Фердинанд I, княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. Днес дворецът е превърнат в хотел, категория 5*.

Следващият обект е дворецът Хофбург. Хофбург е бивш имперски дворец, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство. Днес е официална резиденция на австрийския президент.

Дворецът е бил дом на едни от най-влиятелните личности в австрийската история, включително и на членовете на Хабсбургската династия - владетели на Австрийската империя. В двореца е родена и френската кралица Мария Антоанета. Хофбург се използва като резиденция на Хабсбургите от 1279 г. В продължение на няколко века - от 13-ти до началото на 20-ти в., Хофбург претърпява множество реконструкции и разширения. Така се оформят отделните части на комплекса, строени по различно време и от различни владетели. В сегашния си вид огромният дворцов комплекс съществува от 1913 г. Включва няколко крила, отделени с вътрешни дворове; украсени с паметници, статуи и уникални врати. Притежава около 2600 зали и стаи. Едно от крилата приютява Испанската школа по езда.

През 1938 г. в Хофбург Хитлер официално оповестява аншлуса на Австрия.

Днес в крило на двореца се помещава Етноложкият музей. В Съкровищницата на двореца се съхраняват бижутата на Хабсбургите. В Музея на Елизабет Австрийска – Сиси, могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет.

Следват Хелденплац и руините на Виндобона. На Хелденплац е църквата Св.Михаил, в която са погребани много от членовете на императорското семейство. Продължаваме към Стария град. Тук са разположени няколко известни паметника: Колоната на Св.Троица, по-известна като Чумната колона; статуи на Св.Йосиф и Св.Леополд; Австрийската национална банка и красивата църква Св.Петър. Следва готическата гордост на Виена – Катедралата Св.Стефан. Както е характерно за повечето католически готически катедрали, тя е доста голяма и има орган. Имах късмета при посещението ú да послушам меса за орган; усещането беше.... извънземно. Мисля, че това е точната дума. Носи такъв покой в душата, че ми се прииска да не си тръгвам от там изобщо.

Тук организираната ни обиколка приключи и всеки разполагаше с няколко часа, които да уплътни както сметне за добре. Аз и моята спътничка избрахме зоопарка и тръгнахме с метрото към Шьонбрун.

Зоологическа градина Шьонбрун е зоопаркът във Виена, разположен в парка на двореца Шьонбрун. Открит е през 1752 г. и е най-старият действащ зоопарк в света.

Инициатор за създаването на зоопарка е император Франц I. Първоначално представлявал голям павилион за имперски закуски с 13 кръгово разположени около него клетки с животни.

През 1779 г. е открит за свободни посещения с безплатен вход. Йозеф II организира няколко експедиции в Африка и Америка за попълване колекцията на зоопарка. През 1828 г. е докаран първият жираф, което се превръща в грандиозно събитие за цяла Виена. На 14 юли 1906 г. тук се ражда първият в света слон в плен. До Първата Световна война в зоопарка вече има 3500 животни от над 700 вида. Двете световни войни обаче нанасят сериозни щети на зоопарка и броят на животните през 1945 г. е едва 400.

През 80-те години на 20 в. Виенският зоопарк изпада в сериозна финансова криза и през 1992 г. е приватизиран. През 2002 г. чества 250-годишен юбилей, а днес разполага с 4600 животни от 480 вида, на площ от 17 ха. Виенският зоопарк е един от двата в Европа (с Берлинския), които разполагат с големи панди. Сред най-интересните атракции е павилионът "Борнео", в който се поддържа влажността и температурата на дъждовна гора и могат да се видят на живо уникалните представители на тази екосистема.

Ние със спътничката ми не успяхме да видим пандата, защото ден по-рано беше родила и персоналът я пазеше от любопитни погледи, за да може да си почива и да се грижи за малкото си. Но присъствахме на храненето на пингвините и тюлените, беше страхотно. Видях животни, за които само бях чела или гледала по телевизията; които бях мечтала да видя на живо, като: коала, капуцин, лъвски тамарин, анемонии, риба-зебра, пираня, акула, слонски костенурки, ленивец (спеше в купичката си за храна), папагал амазон, черни мечки, бизон, капибара; разбира се, също диви котки и влечуги. Беше много голям и не успяхме да го обиколим целия, за съжаление.

Освен зоопарк, градините на Шьонбрун подслоняват още няколко оранжерии, които могат да бъдат посетени. Има такива за палми, пустинни растения, тропически растения и др.

Следващата ни спирка с метрото беше световно известният Пратер и Виенското колело (оригиналното!).

Виенският Пратер е голям обществен парк във 2-ри окръг Леополдщат на Виена. Увеселителният парк „Вурстелпратер“ се намира в ъгъл на парка и включва известното Виенско колело. За него казват, че, ако човек не се е повозил на него и не е видял Виена „от птичи поглед”, сякаш изобщо не е бил там. То е също толкова задължително за посещение, както Шьонбрун и Св.Стефан.

Местността, която днес заема паркът, се споменава за първи път през 1162 г., когато император Фридрих І дава земята на благородническия род Де Прато. Думата „Пратер“ се използва за първи път през 1403 г., като първоначално се отнася за малък остров в Дунав, а след това включва и околната местност. На 7 април 1766 г. император Йозеф II прави парка свободен за обществено развлечение и разрешава отварянето на кафенета, което дало началото на „Вурстелпратер“. През 2004 г. започват големи реконструкции на „Вурстелпратер“. Нова линия на метрото е открита на 11 май 2008 г., която включва 3 спирки по протежение на Пратера.

Силуетът на Виенското колело се вижда отдалеч и привлича ок. 10 000 посетители от цял свят всяка година.

Виенското колело е планирано през 1896 г. от англичаните Басет и Хичинс и е построено за отбелязване 50-ия юбилей на император Франц Йосиф. Година по-късно тази виенска атракция е открита. По това време Виенското колело е най-голямото от своя вид и е считано за модерно и новаторско с неговите 30 кабинки.

По време на войната огънят и бомбите почти напълно разрушили колелото през 1944 г. Само след няколко месеца то е сред първите възстановени обекти заедно с катедралата Св.Стефан и Виенската Държавна опера. В 1947 г. то отново е въведено в експлоатация с 15 кабинки.

Има 2 луксозни кабинки, "Юбилей“ и "Императорска кабинка“, които могат да се наемат за специален повод или просто за едно уникално изживяване. Ето и малко цифри за любителите на техническите детайли:

Обща височина	64.75 m
Диаметър на колелото	60.96 m
Външен диаметър на колелото	55.78 m
Вътрешен диаметър на колелото	49.68 m
Ос на колелото	10.78 m дълга, 0.5 m дебела, тегло 16.3 t
Тегло на колелото	244.85 t
Общо тегло на всички железни структури	430.05 t
Скорост на въртене	0.75 m/sec = 2.7 km/h

В парка има и ново Виенско колело, но то е по-ниско и не дава този обзор над града; за сметка на това пък се върти по-бързо.

Ако посетите парка не пропускайте да разгледате и Музея на Пратера. Има макети на всичко в парка от началото на миналия век.

Оставаше ни само още час време до заминаването ни и имах една задачка-закачка, както обичаше да казва шефа ми. Ще си позволя да разкажа за това приключение; днес вече ми се струва забавно, но тогава хич не ми беше смешно.

(Един от шефовете ми, немец,  беше особен род чешит. Щом разбра от колежка, че ще ходя до Виена, веднага ми възложи важна поръчка, а именно (не е за вярване, но е самата истина) – от хотел Империал, от сладкарницата му, да донеса 2 торти Империал! Как не се опитах да го разубедя! Ще пътувам в автобус, а не самолет; в него няма хладилно помещение, а е много горещо все още; отивам за развлечение, а не за търговия; ще вървим по маршрут, водени от гид и няма да можем сами да ходим където ни скимне; не мога да нося отговорност, ако нещо им се случи и т.н. Нищо не помогна; срещу всеки мой довод той даваше по два. И така, аз трябваше да докарам от Виена с туристически автобус 2 торти по €45 всяка. Даде ми €100 и адреса на хотела и каза, че ще чака с нетърпение да се върна и да ги донеса. Кошмар!)

Това беше момента за тортите и за WC. След доста ходене го открихме и влязох в сладкарницата, като се надявах, че тортите ще са свършили, но уви. Една чаровна госпожица веднага донесе 2 торти в дървени кутии, платих ги и излязохме навън. Снимах се отпред с тортите за спомен и тръгнахме към мястото за среща на групата. Оставих си целия багаж една жена да го пази и тръгнах към близкия подлез; там имаше WC. Имаше голяма опашка, затова се забавих десетина минути и като се върнах – що да видя? Един простак от групата пазареше с някакъв азиатец да му продаде едната торта! Ужас! Падна ми перде на очите, както се казва. Отидох там, взех торбата с тортите и като му се разкрещях; имах желание да му святна един в наглата муцуна, но ми бе неудобно от съпругата му. Той започна да се оправдава и каза, че било на шега, нямало да ги продаде и да вземе парите и т.н. Докато стигнахме в София не бях спокойна заради тортите. Щом се прибрах у нас още на следващия ден отидох в офиса да ги дам на шефа и да си отдъхна от тях. Та такова приключение преживях в австрийската столица!   

След тази авантюра се запътихме към автобуса като пътьом разгледахме един магазин Сваровски; имаше буквално всичко от едноименните кристали: от украшения за глава през бельо до обувки. Снимах и това за спомен. После потеглихме обратно. Имахме да изминем 1244 км на връщане по маршрут Виена-Братислава-Загреб-Белград-София. Равносметката?

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
17.09.-22.09.2010	900	3700	568

Това са само цифри. А аз знам, че един ден трябва да се върна. В Залцбург, за да опитам истинска торта Захер и да послушам Моцарт, и във Виена, за да видя пандите и другите животни, които тогава не успях, и за да отдам дължимата почит на Сиси. Освен това имам и друга дестинация-мечта в Австрия. Това е Халщат. Надявам се да го видя един ден, да заведа и дъщеря ми. От това пътешествие може да разгледате снимки в галерията.