Смърт!

Тихо е. Вали.

Студено е, но дали

толкова, колкото в мойто сърце,

дето свистят ледени ветрове.

Полунощ е. Непроницаем мрак.

Сякаш чакам закъсняващ влак

седя. Незряща, бездиханна,

желая аз смъртта коварна

кръвта в жилите да вледени,

от страдание душевно да ме освободи.

Чакам я. Ела, о, смърт!

Не ща да се превръщам в кърт.

Живот, махни се, напусни ме!

Навеки трябва мойто име

да се изтрие и забрави

и само ти мож' туй направи.

Вятърът свиреп лудее,

сърцето веч' не бушува, а тлее.

И ето! Животът, сърдит, заминава -

тръгва и ме отминава.

Животът свива при завоя -

СМЪРТТА идва -

идва ПОКОЯ.

Монтана                  21.03.2000 г. http://vbox7.com/play:6475f7d6