Вървя в сянката на мрака
и не мисля, и не чувствувам нищо.
Сякаш чакам да дойде влака,
а не чувам и не виждам нищо.
Не знам как туй нещо се нарича,
не знам и на какво прилича.
Любов с омраза, страх със трепет
смесват се лудо, подхващат вихрен танц
като разпръснат в мрака бляскав гланц.
„Кой е той?“ -
питам се аз.
„Къде е той?“ -
не знам отговора аз.
Дали това е любовта?
Защо духът е в самота?
Или може би омраза -
проклятието на разбита ваза.
Тези въпроси душата ми тревожат
и не могат чувствата ми в ред да сложат.
Ах, защо отговорите не знам на тез въпроси?
Като че седя в градина от бодливи рози.
Няма коментари:
Публикуване на коментар