Вдъхновено от Вагнер

През лятото на 2010 г. отидох на екскурзия в Германия. Изминахме 262 км по т. нар. Романтичен път на германските крале в провинция Бавария. Маршрутът беше София – Линдерхоф - Хоеншвангау  и Нойшванщайн - Мюнхен. Пътувахме в подножието на Баварските Алпи, като минахме само на 53 км от Цугшпитце – най-високият връх в Германия (2962 м). Не зная дали не е излишно и безсмислено да описвам красотата на Баварските Алпи. Излишно, защото всеки би могъл да си представи колко красива е една планина, особено през летния сезон, а безсмислено, защото речникът ми не е достатъчно богат на епитети, за да обрисува картините, които се редуваха пред смаяния ми поглед. Не зная обаче дали някой би могъл да си представи най-наситения изумруденозелен цвят на склоновете или сапфирените води на езерата в Баварските Алпи. Ето това вече е картина, достойна за описание, но мисля, че думите не биха ми стигнали.  

Какво представляват Линдерхоф, Хоеншвангау и Нойшванщайн и какво е общото между тях?

Това са дворци в Бавария и общото между тях се нарича Лудвиг II. А кой е той?

Лудвиг II Ото Фридрих Вилхелм Баварски (1845-1886 г) от династията Вителсбах е крал на Бавария от 1864 до смъртта си. Лудвиг II е известен със своите строежи на дворци, заради което народът го нарича „приказният крал“ и с умственото си заболяване, за което пък става известен като „лудият крал”. Баща му Максимилиан умира на 10 март 1864 г. На същия ден Лудвиг на 18 години е прокламиран като Лудвиг II - Крал на Бавария.

От самото начало той се ангажира да помага на културата, особено на композитора Рихард Вагнер, когото среща лично за пръв път на 4 май 1864 г. От тук насетне той става негов най-верен почитател и страстен меценат. Той финансира неговата музикална драма „Пръстенът на нибелунгите“ – венецът на Вагнеровото творчество, един от ненадминатите върхове в световното оперно изкуство.

Лудвиг II е определен за нелечимо душевно болен от параноя и безумие на 8 юни 1886 г. без да бъде прегледан. На 9 юни 1886 г. правителството го определя за неспособен да управлява. През нощта на 10 юни комисия пристига в Нойшванщайн, арестува Лудвиг II и го изпраща в Мюнхен. На 11 юни 1886 г. към полунощ идва друга комисия в Нойшванщайн, затварят го и на 12 юни в 4 ч. сутринта го завеждат в двореца Берг на брега на Щарнбергското езеро. На 13 юни 1886 г. към 22 ч. намират Лудвиг II удавен заедно с лекаря Бернхард фон Гуден.

Първата спирка по Романтичния път е Линдерхоф.

Дворецът Линдерхоф се намира край с. Етал, близо до гр. Гармиш-Партенкирхен в югозападната част на Бавария. Той е единственият дворец, който Лудвиг успява да завърши приживе и който обитава. Той започва да изгражда двореца през 1869 г. на мястото, където баща му Максимилиан II имал ловна хижа. Строежът се извършва от архитекта Георг фон Долман и продължава на етапи до 1886 г. През 1874 г. Лудвиг събаря старата ловна хижа и достроява двореца в сегашния му вид. Впоследствие се извършват реконструкции само на вътрешните помещения, основно на кралската спалня.

Архитектурата на сградата и парка е повлияна от Версайския дворец, построен от Луи XIV. Фасадата на замъка Линдерхоф е в стил рококо. Пред нея е разположено стълбище и парк с градини и фонтани. Вътрешният интериор е смесица от барок и неорококо, с пищни украси. Спалнята е най-голямото помещение, създадена по подобие на спалнята на Луи XIV. Всички стаи са богато обзаведени и украсени със злато, сребро,  севърски мрамор, стенописи и майсенски порцелан по проект на художника Християн Янк.

Дворецът е заобиколен от градини, разделени на пет части, украсени с множество скулптури и фонтани. Градините са по проект на Карл фон Ефнер и са по английски модел. Разположени са под формата на тераси върху площ от около 50 ха и са интегрирани в алпийския пейзаж.

На север от замъка има склон с водни каскади от 30 мраморни стъпала, завършващ с фонтана на Нептун.

Южно от двореца е основната градина, в която има голям басейн с позлатена статуя и фонтан, издигащ се на 25 м височина. В горната южна част на терасите пред двореца е изграден храм на Венера.

Както ще видим по-нататък, Лудвиг II е бил пионер за много неща, инициатор е на много „първи в света...”.

Архитектът Август Диригъл построява през 1876-1877 г. изкуствената „Пещера на Венера“ с височина около 10 м. Това е първата в света изкуствена пещера и в нея са поставяни първите в света подземни концерти. В пещерата е пресъздадена сцена от операта на Вагнер „Танхойзер“, като самата сцена представлява лодка, покрита отвън със златно фолио (същото покрива и парапета на балкона на южната фасада на двореца), разположена насред подземно езеро, разбира се, изкуствено. За тези спектакли, чиято единствена публика бил Лудвиг, е създадена първата в света цветомузика. Интериорът на пещерата включва водопад, който пък е първият в света изкуствен водопад.

В парка са разположени Мавърски павилион, проектиран от берлинския архитект Карл фон Дибич за Международната изложба в Париж от 1867 г. и Мароканска къща, построена в Мароко за Международна изложба във Виена от 1873 г. и впоследствие купена от Лудвиг II през 1878 г. Има също и ловна хижа, копие на описаната от Вагнер в операта „Валкюра” „Ловна хижа на Хундинг”. В средата ú расте огромен ясен, в ствола на който има меч, забит до дръжката.

 В парка има малко езерце, в което плават лебеди, неслучайно наречено Лебедово езеро, а също и параклис, и няколко Христови разпятия.

В двореца има 11 помещения, отворени за посетители. Това са: Огледална зала, Вестибюл, Кралска спалня (в средата); отляво: Западна музикална стая, Жълт кабинет, Стая за аудиенции, Лилав кабинет; отдясно: Източна музикална стая, Син кабинет, Трапезария, Розов кабинет.

Под трапезарията се намира кухнята. Там е инсталиран първият в света „кухненски асансьор”. Представлява дупка в средата на пода, над която стои масата на краля. Когато той е гладен, дърпа въже в трапезарията, което е свързано със звънец за персонала долу, в кухнята. Те започват да навиват друго въже на макара, което е свързано с механизма на масата. Дупката в пода бавно се отваря и масата слиза надолу. Прислугата зарежда кралските ястия върху масата и започва да навива на макара въжето от другия край на масата. Тя се издига нагоре и когато изцяло излезе над пода на трапезарията, дупката се затваря. Кралят сяда на масата. Когато приключи, всичко се повтаря, докато празната и почистена маса застане отново на мястото си. Наричали я „магическата масичка”.

При обиколката из двореца очите не могат бързо да привикнат на толкова много блясък и разкош. От толкова злато, което блести от всички страни, човек може да се почувства като просяк. В Огледалната зала и без друго всичко блести, а когато се добавят и стотиците отражения, няма начин да не се обърка човек, а на мен лично, ми се зави свят.

След обиколката на двореца, парка и пещерата на Венера продължихме по Романтичния път още 60 км до Хоеншвангау.

Замъкът Хоеншвангау е построен от бащата на Лудвиг II - Максимилиан II. Намира се край немското село Швангау, близо до град Фюсен в югозападната част на Бавария.

Замъкът е построен върху останките на средновековната крепост Шванщайн от 12 в. от рицарите Швангау. След 16 в. замъкът е занемарен, многократно сменя собствениците си и постепенно започва да се руши.

По време на Наполеоновите войни от 1800 и 1809 г. крепостта е значително повредена.

Максимилиан II закупува руините през 1832 г. Реконструкцията продължава от 1832 до 1836 г. от архитекта и художник Доменико Квальо в неоготически стил и в него Лудвиг II и Ото I прекарват детството си. След смъртта на Лудвиг, майка им Мария Фредерика Пруска живее в него около три години до смъртта си през 1889 г.

Докато фасадата на замъка е изцяло в неоготически стил, интериорът му е в стил бидермайер по проект на художника Мориц фон Швинд. Паркът е създаден по проект на Петер Йозеф Лене.

Тук Лудвиг прекарва 17 години от живота си, загледан в отсрещния склон, на който се строи неговият Лебедов замък.

Замъкът Нойшванщайн (в превод Нова лебедова скала) е най-известният замък на Лудвиг II, вдъхновил анимационното студио „Уолт Дисни“ да го използва като прототип на замъка на Спящата красавица във филма от 1959 г. и впоследствие станал тяхно лого. Той е използван и като прототип на замъка на Барон Мюнхаузен от филма по едноименното произведение на Рудолф Ерих Распе.

Разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпитце, „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в местността Алгой, община Швангау, на 5 км от гр. Фюсен (на границата с австрийската провинция Тирол).

Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер, Лудвиг II започва през 1869 г. строеж на „замък на мечтите“, но никога не го завършва. Строежът му продължава 17 години по проект на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк в автентичен стил на старите германски рицарски крепости и е едва частично завършен преди смъртта на краля през 1886 г. Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер - „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и др.

Емблематичен за замъка е образът на лебеда (любима птица на краля), който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не. Красотата му вдъхновява Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро”.

През 1866 г. Лудвиг губи две войни с Прусия - първо в съюз с Австро-Унгария, после с Франция. Той бива принуден да приеме победата и превъзходството на Прусия над страната си и да предостави голяма част от армията си под командването на прусите, запазвайки формално независимостта на своята власт. Подтиснат от реалността, той изгражда един алтернативен свят, в който вижда себе си като средновековен владетел. Това вероятно е идеята, стояла зад построяването на този замък. На хребета на великолепната Пьолатска клисура и на фона на внушителните планини той построил своя нов замък. Основите му се полагат през 1869 г. и входните помещения биват завършени през 1873 г. Първоначално кралят е живял тук, а през 1884 г. неговите покои в двореца били готови. За съжаление самият крал успял да прекара само 10 дни в своя приказен замък в този вид. С внезапно настъпилата при неясни обстоятелства смърт на Лудвиг II, на 13 Юни 1886 г., от планираните над 30 стаи в замъка завършени са само 11. Всички по-нататъшни строежи биват замразени.

Главните стаи в замъка "Нойшванщайн" са декорирани предимно със сцени от германския фолклор, на който се базират произведенията на Рихард Вагнер.

Изкачвайки се по великолепните главни стълбища от неполиран мрамор влизаме във вестибюла на 3-тия етаж. Той разделя покоите на краля от тронната зала, до която се достига през мраморния портал вдясно. Стенните картини изобразяват сцени от първата част на сагата "Зигфрид". Сцени от втората част могат да се видят във вестибюла на 4-тия етаж.

Тронната зала е представителната зала на замъка. Мраморното стълбище води до мястото, където златният трон на краля е трябвало да заеме своето място. Този проект никога не бил изпълнен, т.к. след смъртта на Лудвиг, всички незапочнати проекти били спрени. Картините изобразявали дванадесетте апостола, шест канонизирани крале и сцени от техния живот. В задната част на залата се намира картината "Св. Георги победоносец". Тази картина показва в левия си ъгъл, планираният от краля четвърти дворец - Фалкенщайн. Големият полилей с формата на Византийската корона е направен от позлатен месинг и поддържа 96 свещи. За почистването му и смяната на свещите, тежащият 2 т. полилей бил свалян с помощта на лебедка.

Балконът на тронната зала предлага прекрасна гледка към Баварските Алпи. На фона на величествените планини се виждат и двете езера - Алпийското и Лебедовото, а между тях е разположен замъкът "Хоеншвангау".

Картините в трапезарията изобразяват детайли от живота в замъка Вартбург по времето на легендарното Състезание на певците (ок. 1207 г.). Вагнер избира този сюжет заедно със сагата "Танхойзер" за създаването на една от най-прочутите си опери.

Самотният крал (не е бил женен, нямал деца) имал склонност към разкошно декорирани спални. Стаята, направена в неоготически стил, показва богатата дъбова дърворезба, специално тази на балдахина на леглото, на мивката, на стола за четене и на централния стълб. Четиринадесет скулптори работили четири и половина години, за да завършат тази стая. Стенните картини изобразяват детайли от сагата за "Тристан и Изолда", също станала опера на Вагнер. Завесите и покривалата показват предпочитанието на краля към светлото Баварско синьо и били избродирани с гербове, лебеди и лъвове. Мивката била снабдена с течаща вода, достигаща до замъка от каптаж, намиращ се на 201 м над него, така че естественото налягане да може да захранва с вода целият замък, дори и най-високо разположените стаи. Балконът към спалнята открива прекрасна гледка към 45 м високия водопад, а отзад се вижда извисяващата се на 2057 м планина - Заулинг.

От спалнята на краля през странична врата се влиза в малкия "личен" параклис в неоготически стил. Основен елемент е разкошният олтар, където се намира ценно разпятие.

Стаята за преобличане е единствената стая в покоите на краля, която няма дървен таван. Картините по стените показват сцени от живота на главния певец Валтер фон дер Фогелвайде. Над входа е изобразен пак той, заобиколен от птици. Всички останали картини показват сцени от Вагнеровата тема - Нюрнбергските майстори певци. Вратата между спалнята и съблекалнята на краля е декорирана с ковано желязо, което е най-изящното в целия замък.

Минавайки през изкуствено направена пещера и зимна градина влизаме във всекидневната на краля. Включва голям салон и отделеният от колони малък ъгъл за седене, наречен още Лебедовият ъгъл. Мотивите на картините по стените представят сагата за Лоенгрин, която вдъхновява Вагнер да напише операта "Лоенгрин". Над печката е изобразено пристигането на Лоенгрин в Антверп. Срещу него - Чудото на Светия Грал - Парсифал определя своя син Лоенгрин да се бие за Елза от Брабант. Следващи сцени от сагата се показани в Лебедовия ъгъл на стаята. Вратите с големи рамки в римски стил показват сцени от историята за "Тристан и Изолда", "Парсифал" и "Зигфрид". Голяма порцеланова ваза за цветя във формата и размера на лебед стои над печката.

Кабинетът на краля бил построен в римски стил, отговарящ на замъка Вартбург, който служел за модел на Нойшванщайн. Цялата дърворезба е направена от най-висококачествено дъбово дърво. Всички осветителни тела в тази стая, както и в останалите кралски покои, били от позлатен месинг.

Замъкът Вартбург в Тюрингия е използван от Лудвиг II за модел особено за Певческата зала. Картините в самата зала показват детайли от сагата "Парсифал", обект на най-важната Вагнерова опера. Основният декор на сцената "Магическата гора Клингсор" е нарисуван от мюнхенския художник Кристиян Янк. Над двете странични врати на сцената е поставен гербът на династията Вителсбах с надпис: "Лудвиг II, Крал на Бавария, Граф Палатин". Този надпис е единственото сведение за строителя в целия замък. Залата никога не е била използвана приживе от Лудвиг II.

Кухнята на Нойшванщайн се е запазила почти изцяло непроменена. Могъщият свод е поддържан от колони от полиран гранит. Абсолютно модерна за времето си, освен че била снабдена с течаща студена и топла вода, кухнята разполагала и с напълно автоматични въртящи се шишове за дивеч и домашни птици, издигащият се горещ въздух в комина задвижвал турбина в широката тръба над шиша и това движение на въздуха завъртало механизма на шиша (изобретение на Леонардо да Винчи).

Димът от голямата печка, намираща се в средата на кухнята, бил отвеждан навън през пода. Топлината, излизаща от печката към комина същевременно затопляла чиниите във витрината, монтирана в стената зад фурната. Кухнята работила на пълни обороти за период от 2 години.

Още през 1884 г. замъкът Нойшванщайн имал централно отопление чрез топъл въздух, идващ от мазето и пода. Горещият въздух достигал до помещенията дори и на най-горните етажи през въздушни тръби. Големи печки за отопление били поставени в специални стаи встрани от кухнята. Необходимото количество дърва достигало до печките посредством асансьори.

Замъкът Нойшванщайн е една от най-известните туристически дестинации в Германия, посещаван ежегодно от около 1,2 млн. туристи. Заради своята неповторима архитектура и вътрешно оформление е познат сред посетителите като „Приказният замък”.

Над клисурата Пьолат има мост, от който се открива вълшебна панорама към Приказния замък, към Алпите, към езерата и към водопада отдолу. Мостът е наречен Мариенбрюке (Мостът на Мария) в чест на майката на Лудвиг. (вж. авторско видео).

От тук се насочваме към столицата на Бавария – Мюнхен. Изминаваме 119 км. Наричат Германия „Страната на трите Б”, но всъщност и трите Б-та се отнасят до Мюнхен. Тук е родното място на Байерн Мюнхен, централата на БМВ и тук се провежда световноизвестният бирен фестивал Октоберфест. Няма да се спирам на Байерн, т.к. не съм футболен фен, но всички, които се интересуват, трябва да посетят Алианц Арена.

Мюнхен е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург. Намира се на р. Изар. Мюнхен е вторият по промишлена сила град в Германия и важен културен метрополис. Той е на първо място по важност в сферата на информационните технологии в Европа и на второ в сферата на издателската дейност и медиите в света след Ню Йорк. Брутният вътрешен продукт за 2008 г. е 73 милиарда евро.

Мюнхен е популярна туристическа дестинация. През 2009 г. е посетен от почти 5 млн. туристи.

Най-посещаваното събитие в града е двуседмичният панаир Октоберфест. За първи път се провежда на 12 октомври 1810 г. в чест на сватбата на принц Лудвиг I и принцеса Тереза фон Сакс-Хилбургхаузен. Празненствата приключват с конни състезания и в следващите години били продължени и доразвити в бирения фест, познат днес. 

Има ред важни музеи и галерии, сред които са трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотеката на модерното изкуство. Преди Първата световна война тя е средище на художниците от групата Синият конник.

Други известни туристически атракции са Английската градина — парк в центъра с красиви трасета за джогинг, езера, кафенета, място за сърфиране и нудистки площи, Техническият музей, площадът Мариенплац , намиращ се в центъра на града, богато украсеният часовник с движещи се фигури на фасадата на Новото кметство (вж. авторско видео).

Мариенплац е най-красивият площад в Мюнхен, наречен на името на Божията майка. В близост до него са разположени Старото и Новото кметство, центърът за туристическа информация, една от основните търговски улици на града с много магазини, барове и ресторанти. В центъра на площада се издига колоната на Дева Мария – позлатена статуя от 17 в., построена от Максимилиан І след края на шведската окупация, за да ознаменува края на чумната епидемия, при която Мюнхен е изгубил около 1/3 от жителите си. Мариенплац е традиционно място за срещи и провеждане на мероприятия на национално или градско равнище.

Други известни сгради в Мюнхен са Фрауенкирхе (Катедралата „Св. Богородица“) и Олимпийската кула, радио- и телевизионно съоръжение, разположено в Олимпийския парк. Фрауенкирхе е една от най-впечатляващите сгради в центъра — веднага се разпознава по двете си куполни кули, едната малко по-висока от другата.

БМВ Фирцилиндер, сградата на автомобилния гигант БМВ с овалния музей, е построена за Летните олимпийски игри през 1972 г. Тя е задължителна дестинация за любителите на БМВ или просто на бързите и луксозни автомобили.

Мачове от Световното първенството по футбол през 1974 г. и първенството през 2006 г. са играни в Мюнхен. През 2006 г. в Мюнхен е изиграна първата среща от Мондиала. През 1974 г. срещите се провеждат на Олимпийския стадион, а през 2006 г. — на новия „Алианц Арена“.

Ако отидете в Мюнхен не пропускайте да посетите също така и родното място на Лудвиг II – дворецът Нимфенбург, построен от края на XVII - началото на XVIII в. Замъкът се намира в парк с площ  180 ха. В него днес са разположени няколко музея, включително галерията с картини на мюнхенски красавици, поръчани от крал Лудвиг I Баварски на придворния му художник.

И не може да сте в световно признатата столица на бирата и да не посетите най-старата бирария в Бавария – известната на почитателите на кехлибарената течност в цял свят Хофбройхаус (в превод Придворна пивоварна) — голям ресторант с лятна градина, разположен на площад Плацл, недалеч от централния площад на града Мариенплац. Открит в качеството на придворна пивоварна на баварските херцози в 1607 г. От 1828 г. пивоварната е открита за свободни посещения. В 1897 г. сградата е преустроена като ресторант.

През отделни години Хофбройхаус е посещаван от известни политически и културни дейци - Волфганг Амадеус Моцарт, Елизабет Баварска, Владимир Ленин със съпругата си Надежда Крупская, Адолф Хитлер. Днес Хофбройхаус се ползува с популярност сред многобройните чуждестранни туристи и сред местните жители като една от забележителностите на Мюнхен.

Особено приятно е, ако след обиколките в най-горещите часове на летния ден, се отбиете там и седнете или в градината под сенките на лозите, или в салона и изгълтате 1 л. леденостудена бира, собствено производство; асортиментът в менюто би задоволил и най-претенциозните клиенти. Вечер има жива баварска музика; вътре се помещават павилиончета за сувенири, а интериорът наподобява художествена галерия с множеството портрети на някогашните собственици.

След ден, изпълнен с толкова впечатления и стотици направени снимки, се отправяме към дома, като маршрутът е Мюнхен-Загреб-Белград-София. Дистанцията е 1326 км или 14 ч. в път, прекарани както в сън, така и в осмисляне на чутото, видяното и преживяното по време на нашата Баварска приказка. Ето я равносметката:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
07.07.-11.07.2010	800	3000	472

Но това са само скучни цифри. Важното е какво се крие зад тях. А зад тях са спомените и впечатленията, които остават с нас до края на дните ни. И това е най-ценното. (вж. галерия).