На гости на Ференц Лист и Антонин Дворжак

След като запознах уважаемия читател с местата, които посетих през лятото на 2010 г., е време да разкажа за последната ми екскурзия в чужбина през същата година. Беше септември. Отвори ми се възможност да посетя 2 централноевропейски страни.  Това бяха родините на двама много прочути композитори и музиканти и по-точно, столиците на тези страни. За тях искам да разкажа тук.

Първа главна спирка – Будапеща. Разстоянието е 770 км. Преди да я посетя, за Будапеща знаех само, че е столица и най-голям град на Република Унгария; че е разположена по двата бряга на р. Дунав и те са свързани с няколко моста и че унгарският Парламент е една от най-големите парламентарни сгради в света.  А също, че големият композитор Ференц Лист е унгарец. Само това. А ми предстоеше да науча още толкова много неща. Това им е хубавото на пътешествията – винаги се връщаш обогатен не само с впечатления, но и с познания.  Пристигаме в един дъждовен ден, но сякаш специално в наша чест, само след 40 мин. изгрява слънце и вече всичко е толкова ведро и свежо, както може да бъде само след дъжд. Разбира се, веднага усмивки озаряват 45 лица, а най-голяма е моята. Защото една стара мечта вече се сбъдва, а Слънчо ще ми бъде спътник. Първо ще разкажа малко за града.

Будапеща е най-големият град и столицата на Унгария. Разположен е в Среднодунавската низина (Панония), на двата бряга на р. Дунав, заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2,5 млн. души (с предградията) - това е 1/5 от населението на Унгария.

Днешната столица на Унгария е съставена от два исторически града, разположени на двата бряга на реката - Буда и Пеща, които се обединяват през 1873 г. Пеща е съставлявала около 2/3 от града и е по-равната, по-комерсиална част на източния бряг на Дунава. Буда и старата ú част (Óбуда) са разположени на западния бряг на реката - по-хълмистата част на града, където са разположени Кралският дворец и хълма Гелерт.

Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда (Стара Буда). От 106 г. до края на 4 в. той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща, се появява селище, наречено Контра Аквинкум илиТранс Аквинкум.

Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.

През 18 и 19 в. най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административният център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 д., а това на Буда и Обуда само 5 пъти.

Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 в. населението на Будапеща е около 730 000 д.

През 20 в. разрастването на града става най-вече за сметка на предградията. Днешният си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 близки села.

Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г.

Днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет.

Около Будапеща е концентрирана почти 60 % от промишлеността на Унгария. Тук са центровете за машиностроене, металургията и леката промишленост. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са разположили своите заводи тук.

Будапеща винаги е била основен транспортен възел на Централна Европа. Край града преминават десет международни жп линии и осем автомагистрали. Будапеща е и важно пристанище на р. Дунав. Край града е изградено модерно летище.

Будапеща е една от най-атрактивните дестинации за туристите от цял свят. Изключително важно е, че в града максимално са запазени историческите и културни забележителности.

Много любопитни за туристите са внушителният комплекс на Унгарския парламент, наскоро ремонтиран, Рибарският бастион, Кралският дворец, църквата „Матяш“, катедралата „Св. Стефан“, Националната опера и много др. В края на известния булевард „Андраши“ е разположен впечатляващият „Площад на героите“, където се издига сградата на Музея за изящни изкуства, притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на Рафаел, Диего Веласкес, Ел Греко, Гоя, Ван Дайк, Огюст Роден и много др.

Голяма притегателна сила е и пистата за Формула 1, изградена на около 20 км от града през 1986 г. Ежегодно в средата на август, за да наблюдават Формула 1, пристигат около 120 000 фенове от цяла Европа.

На един от островите в р. Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни. В града има много хотели и хостели. Тук са разположени хотели от веригите „Хилтън“, „Мариот“, „Арт Хотел“, „Холидей Инн“ и много др.

Други забележителности са мостовете в столицата. Будапеща се пресича от 7 моста (от север на юг): Арпадският мост (построен в 1950 г. на север от о. Маргит); мостът Маргит (построен в 1901 г., разрушен през войната от експлозия и възстановен в 1948 г.); Верижният (Шечени) мост (построен в 1849 г., разрушен през II Световна война и възстановен в 1949 г.); мостът Елизабет (завършен в 1903 г. и посветен на убитата кралица Елизабет, бил разрушен от немците през войната и възстановен в 1964 г.); мостът на Свободата (открит в 1896 г. и преустроен в 1989 г. в стил Ар Нуво); мостът Петьофи (завършен в 1937 г., разрушен през войната и възстановен в 1952 г.); мостът Ракоци (завършен в 1995 г.). Най-забележителни по своята красота са мостовете Маргит, Шечени, Елизабет и мостът на Свободата.

Сега логиката изисква да разкажа и за Ф.Лист – все пак представлява 50 % от заглавието.

Ференц Лист или Франц Лист (на немски) е унгарски пианист и композитор от романтичния период. Той е бил един от най-известните изпълнители в Европа през XIX в., признат особено за умението му в изпълнението и за невероятните му пианистки способности. Днес той се смята за един от най-великите пианисти в историята. Лист е признат заради редефинирането на свиренето на пиано, което той прави, неговото влияние още е видимо и днес, както чрез композициите му, така и с наследството му като учител. Той е признат заради неговото откривателство на симфоничната поема, както и на модерния соло пиано рецитал, виртуозността, на който му печели одобрението на композитори и изпълнители едновременно.

На 11-годишна възраст започва да дава концерти като смайва публиката с импровизаторските си способности и бива определян като дете-чудо, някои даже го сравняват с Моцарт.

Концертира във Виена, Париж, Ваймар и Рим. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа.

През 1854 г. Лист основава „Нововаймарския съюз“. Той е един от основателите (1875 г.) и пръв президент на Музикалната академия в Будапеща.

Близък приятел с Рихард Вагнер, който се жени за дъщеря му Козима.

Причина за смъртта му е пневмония, от която се разболява по време на пътуване и която не забелязва в началния ѝ стадий. Произведения:

·         симфонии - „Данте“ по „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ по „Фауст“ на Й. В. Гьоте;

·         13 симфонични поеми (създател на жанра) - „Прелюдии“ по А. дьо Ламартин, „Тасо“ по Гьоте и др.;

·         2 концерта за пиано, клавирни творби - сонати, концертни етюди, валсове („Мефисто валс“);

·         19 рапсодии („Унгарска рапсодия“), фантазии, транскрипции и др.

·         Автор е и на множество есета, посветени на музиката.

Започваме с нашата обиколка.  Първият обект е Градска енорийска църква до моста Елизабет и самият мост.

Следва панорама към хълма Гелерт. Това е хълм с височина 235 м, от който се открива прекрасна панорама към р. Дунав и Будапеща. Наречен е в чест на Герард Унгарски (унг. Sagredo Gellert) – бенедиктинец, католически светец, просветител и покръстител на Унгария, убит от езичници. Бил вкаран в бъчва, в която имало гвоздеи и която заковали и бутнали от хълма надолу в дунавските води. Днес се почита като мъченик, на 24 септември; считан е също за покровител на Унгария. На мястото, от което бил бутнат, е издигнат паметник във формата на голям кръст. На върха на хълма има цитадела и е издигната Статуя на Свободата. Крепостни стени започват още в подножието на хълма и го опасват целият. Тук се намират и Минерални бани Гелерт.

Следва панорама към Замъка на Буда. Това е историческият замък на унагарските крале в Будапеща. До крепостта може да се стигне с Будайския фуникуляр Шикло и с автобус от площад Сел Калман. В 2002 г. Будайската крепост заедно с древния Аквинкум и булевард Андраши е включена в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Първата кралска резиденция на мястото на съвременния замък била построена от унгарския крал Бела IV между 1247 и 1265 г.

Най-старата част на съвременния замък е построена в XIV в. от херцога на Славония Стефан, по-малкия брат на унгарския крал Людовик Велики.

При крал Сигизмунд замъкът бил сериозно разширен. През следващите векове голяма част от него е разрушена.

В 1715 г. крал Карл VI заповядал да се разчисти територията на замъка от развалини и започнал строителството на нов комплекс от здания. В 1749 г. строителството на новия Кралски дворец е завършено.

След революцията от 1918 г. и свалянето от власт на Хабсбургите Кралският дворец станал резиденция на управляващия Унгария.

След войната са проведени археологически разкопки с цел възстановяване на някои средновековни сгради. Резултатът бил откриването на някои постройки от времето на Сигизмунд.

В март 2006 г. Националният фонд за Културно наследство на Унгария изготвил план за дългосрочно развитие на замъка.

Следващите спирки са църквата Св.Маргарита, булевард Андраши и Площадът на героите.

Булевард А́ндраши е парадният булевард на унгарската столица. Заради своят величествен елегантен облик булевардът е наричан будапещенските Елисейски Полета. Носи името на министъра на външните работи на Австро-Унгария Дюла Андраши. Булевардът с дължина 2,5 км свързва площад Ференц Деак с площада на Героите и Градския парк.

Под булевард Андраши е прокарана първата линия на най-старото в континентална Европа метро.

Основни забележителности

·         Музей на пощата

·         Унгарска държавна опера

·         Държавен куклен театър

·         Дворец Дрекслер

·         Мемориален музей Ференц Лист

·         Музикална академия Ференц Лист

·         Музей Ернст

·         Музей за източно изкуство Ференц Хоп

·         Дом-музей Золтан Кодай

·         Унгарски университет за изобразителни изкуства

·         Музей на терора

Площадът на героите — един от знаменитите площади на унгарската столица, разположен в Пеща. На площада на Героите свършва булевард Андраши, а зад него започва градският парк Варошлигет. Площадът бил оформен за празнуването на „1000 години Унгария” в 1896 г. и събрал тогава над 50 хил. гости, пристигнали в Унгария.

Площадът е украсен от няколко паметника. Първият, разположен в центъра, е посветен на хилядолетието от преминаването на маджарите през Карпатите и представлява висока колона, на чийто връх се намира фигурата на архангел Гавриил на земното кълбо с короната на крал Ищван и апостолски кръст. Издигането на паметника отнело 42 год. Според легендата покръстването на унгарците от Св. Ищван е наредено именно от архангел Гавриил, който му се явил насън. В подножието на монумента са изобразени вождовете на седемте маджарски племена начело с княз Арпад, основател на управляващата унгарска династия.

Две полукръгли колонади, разположени на площада зад колоната на архангел Гавриил, — това е паметник на героите на Унгария. Дължината на всяка колонада е 85 м. Между колоните отляво надясно са поставени бронзовите статуи на представители на династията на Арпадите: Св. Ищван, Св. Ласло, Калман І Книжовник, Андраш II и Бела IV, след това представителите на Анжуйската династиия: Карл Робер и Людовик I Велики, Янош Хунияди, Матяш Корвин, след тях трансилванските князе Ищван Бочкаи, Габор Бетлен, Имре Текели, Ференц II Ракоци и борецът за свобода на унгарския народ Лайош Кошут. Колонадите са увенчани с алегорически фигури на Труда и Процъфтяването, Войната и Мира, Мъдростта и Славата.

До централната колона е поставена каменна плоча — мемориал на унгарските войници, паднали в световните войни, където в дни на национални празници стои почетен караул и преминават тържествени церемонии с полагане на цветя.

От двете страни на площада има две сгради в стил неокласицизъм — Музей на изобразителните изкуства и Изложбена зала Мючарнок (Музей за съвременно изкуство).

Замъкът Вайдахуняд е замък в парка Варошлигет. Строен е от 1896 до 1908 г. по проект на архитекта Игнац Алпар.

В 1896 г. в хода на празненствата, посветени на хилядолетието на Унгария, в парка Варошлигет по проект на известния архитект Игнац Алпар е построен „Исторически павилион”. Той бил от дърво, шперплат и папие-маше и представлявал еклектична  смес от романски стил, готика, ренесанс и барок. В своя проект за замъка Алпар включил елементи от 21 известни сгради в Унгария, в това число замъка Вайдахуняд (замъка на Корвините), крепостта Шегешвар, кулите на брашовската крепост Каталина, църквата в Як и цяла поредица от други храмове, кули и замъци. Доколкото елементите на съоръжението, копирани от архитекта от замъка Вайдахуняд, родово гнездо на рода Хунияди в Трансилвания, били най-забележими, „Историческият павилион” също започнал да се нарича Вайдахуняд.

След края на тържествата павилионът бил разглобен, въпреки че се ползувал с такава популярност, че било решено да се построи същият на същото място от камък. Работите по издигането му приключили в 1908 г.

В двора на замъка има статуя на Анонимус, неизвестен автор на хрониката Gesta Hungarorum, и на Бела Лугоши – актьор, известен с ролята си на легендарния граф Дракула. Освен това до замъка има паметник на архитекта му - Игнац Алпар.

В наши дни в замъка Вайдахуняд е разположен Селскостопански музей.

Вероятно ви е направило впечатление колко странно звучат за нас думите, дори имената в унгарския език. Той е наистина уникален. Ако искате да чуете няколко думи на него, погледнете авторското видео.

Музей на Ференц Лист – помещава се в тристаен апартамент, който големият композитор е обитавал през последните пет години от живота си, когато е прекарвал редовно зимата в Будапеща.  Спалнята му е служела и за работен кабинет. На бюрото му и в шкафовете има много лични вещи. На една малка масичка можете да видите бронзова отливка от дясната ръка на Лист, направена от Алайос Стробл.  В дневната е разположено пианото „Бьозендорфер”, любимият инструмент на композитора. До Мемориален музей Ференц Лист се стига с метрото (линия 1) до ул. Вьорошмарти. Адресът е ул. Вьорошмарти 35.

Следваща спирка – Парламентът. Унгарският парламент е органът на законодателната власт на Унгария. Неговата сграда се намира на площад "Лайош Кошут", на десния бряг на р. Дунав. Това е една от най-представителните и известни парламентарни сгради в света. Годишно привлича милиони туристи.

Унгарският парламент е построен в нео-готически стил по плановете на Имре Щайндл. Строежът започва през 1885 г. и е завършен през 1904 г. В строежа са участвали хиляди работници; използвани са 40 млн. тухли, 1/2 млн. плочи от мек варовик и 40 кг злато.

Монументалният строеж е дълъг 268 м и широк 123 м. Интериорът включва 10 двора, 13 пътнически и товарни асансьора, 27 порти, 29 стълбища и 691 стаи (освен това и повече от 200 сервизни помещения). Със своята височина от 96 м, това е една от най-високите сгради в Будапеща. Фасадата е украсена с 242 скулптори на унгарски и трансилвански владетели и на известни военни, като Арпад, крал Ищван и Янош Хунияди. Над прозорците могат да се видят изобразени гербовете на крале и херцози. Основната фасада е към Дунав, но главният вход е от източната страна и представлява стълбище, украсено със статуите на два лъва.

Сградата на унгарския парламент се отличава със своята величественост и красота. Има 365 кули - за всеки ден от годината, а височината от 96 м е свързана с навършването на хиляда години през 1896 г. от пристигането на маджарите в Панония.

При бомбардировките през Втората световна война е бил почти напълно разрушен, но след войната е възстановен и днес унгарците са горди с величествената постройка, една от най-красивите парламентарни сгради в Европа.

Срещу Парламента е монументалната сграда на Етнографския музей. На площада пред Парламента има няколко паметника: на Лайош Кошут, на Ракоци и Паметник на унгарската революция от 25.10.1956 г.

Рибарският бастион, срещан и като Рибарските кули, е сред най-посещаваните от туристи забележителности в Будапеща.

Наречен е Рибарски, тъй като е построен на мястото на намирали се по-рано там Рибарски квартал и Рибарски пазар. Строежът му започва през 1895 г.

Представлява архитектурно съоръжение от галерии и кули, изградено около тераса. Мястото предлага незабравима гледка към Парламента, мостовете над Дунав и голяма част от града.

В непосредставена близост до него се намира друга забележителност на града - красивата катедрала "Матяш".

Църквата Ма́тяш е католическа църква в Будапеща, в състава на комплекса на Будайския замък. Построена е в пищен късноготически стил през втората половина на XIV в. и в значителна степен е реконструирана в края на XIX в.

Църквата Матяш е разположена на Будайския хълм между площад Св. Троица и Рибарския бастион. Главната фасада на църквата е обърната на запад, излиза на площад Св. Троица с Чумната колона.

В централната част на главната фасада са разположени вратите, над които има готически прозорец - розетка. В югозападния ъгъл на храма е издигната камбанария с височина 80 м. Камбанарията на църквата Матяш е най-високото съоръжение на Будайския хълм. От северната страна главната фасада е ограничена от кулата на крал Бела. Още един вход в църквата се намира в портала на южната стена на храма. Църквата Матяш  е тринефна, с голям брой странични параклиси. Централният неф е отделен от страничните с редици от масивни колони.  

Наречена е на крал Матяш Корвин. Той два пъти се е венчавал в тази църква. По негово време е издигната камбанарията. От времето на управление на Матяш Корвин храмът станал известен като църква Матяш в чест на краля, по време на управлението на когото църквата била значително преустроена.

В църквата Матяш са провеждани коронациите на последните унгарски монарси (от династията Хабсбурги), в това число Франц-Йосиф  и неговата съпруга Елизабет.

След разходката по Будайския хълм следва разходка по р. Дунав с корабче. Сервират парче торта и чаша шампанско на всеки турист, поне на нашия кораб. По двата бряга на реката виждаме цяла поредица забележителности като Будайският замък, Концертна зала Вигадо (задължителен обект за ценителите на класическата музика), крепостните стени на Будайския хълм, дворецът Грешъм (днес в него се помещава хотел „4 сезона”, категория 6*), минаваме под Верижния мост (Шечени), виждаме Унгарската академия на науките, Калвинистката църква на брега на Буда, църквата Св. Франциск, църквата Св. Анна (изящната църква с 2 кули е чудесен пример за италианска барокова архитектура, доминираща на площад Батиани. Построена е през 1740-1762 г.); виждаме Парламента, фуникуляра към Будайския замък, Централният пазар, Университета за технологии и икономика, хотел Гелерт, Паметника на Гелерт и Статуята на Свободата, минаваме под Моста на свободата и акостираме на брега на Пеща (авторско видео тук).

Следва пешеходна разходка по улиците Ракоци и Ваци; излизаме на площад Вьорошмарти. На адрес площад Вьорошмарти 1 има нов голям търговски център (мол) – стъклена фасада с диагонални линии. Представени са всички известни световни марки. Това е рай за любителите на т.нар. shopping туризъм. Съвсем близо е паметникът на големия поет и драматург Михай Вьорошмарти, чието име носят площада и една улица в града. Близо до него пък видяхме Едно Ферари с цвят червен... Следва площад Рузвелт с двореца Грешъм (пример за архитектурния стил Ар Нуво в Централна Европа. Завършен в 1906 г. като офис сграда и апартаменти, а днес е луксозен хотел, управляван от верига „Хотели 4 сезона”).

Следва другата голяма „перла в короната” на Будапеща – базиликата Шент Ищван (Свети Стефан) — католическа катедрала, най-големият храм в унгарската столица.

Базиликата на Св. Стефан е разположена в Пеща, заема по-голямата част от площад Св. Стефан (унг. Szent István tér). Базиликата е ориентирана по линията запад-изток. Главната фасада на базиликата гледа на запад. Апсидата излиза на улица Байчи-Жилински.

Дължината на храма е 87,4 м, ширина — 55 м и височина — 96 м. Наред със сградата на Парламента (височината и на двете здания е еднаква — 96 м) — това е най-високата сграда в Будапеща. Базиликата влиза в тройката най-големи църкви в страната.

Храмът е построен в стил неокласицизъм, в план представлява равностранен кръст. В точката на пресичане на напречния трансепт с главния неф е разположен масивен купол с диаметър 22 м.

Катедралата е строена 54 год. Строителството започнало в 1851 г. В 1868 г., когато храмът бил практически готов, куполът на сградата се срутил. Храмът е осветен на 9 ноември 1905 г. На освещаването присъствал император Франц Йосиф.

Имаме последни минути в унгарската столица. На площад Св.Стефан виждаме мъж, който свири на чаши (виртуозно изпълнение), позлатена статуя на слонче, чешма и няколко наниза с червени сладки чушки – както разбираме после, това е символ на Унгария.  Купуваме последни сувенири и се сбогуваме с Перлата на Дунава, като си обещаваме отново да се видим някой ден. Имам още непосетени атракции – не съм се изкачила до цитаделата на хълма Гелерт, не съм влязла в двореца на Буда, не съм се разходила пеш по мостовете Шечени и Ержебет (Елизабет на унгарски). Така че има още какво да се види и направи тук.

Потегляме. Следваща дестинация – Чехия. Първата ни спирка тук е тропс къща Меликана, където обядваме. Следва Прага.

Прага е столицата и най-големият град на Чехия. Населението на града през 2012 г. е 1 241 273 д., което е над 10 % от населението на Чешката република. Разположен е на р. Вълтава. Прага е смятан за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.

Известен е с многообразната си архитектура от различни периоди - барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др. Наричат Прага „градът на стоте кули”. Това, разбира се, е много хубаво поетично название, но е много неточно. Защото кулите в Прага са над 1000. Но никой не знае точният им брой. Но „стоте кули” звучи далеч по-добре от „хилядата кули”, нали? Затова е град на стоте кули.

Прага има една от най-интересните истории в Европа и света. Още от Средновековието селището по р. Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора ѝ. След края на Първата световна война и разпада на Австрийската империя възникваЧехословакия. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през 1939 г. и по време на Втората световна война е създаден протекторат Бохемия и Моравия с център Прага. През 1945 г. Прага е последният град, който слага оръжие пред съюзниците, като тук се окопава най-боеспособната групировка на Вермахта ведно с остатъците от руската армия на генерал Андрей Власов, като след това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от СССР. През 1967 г. настъпва т.нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите с помощта на демокрацията. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. от войските на Варшавския договор, включително и Българската народна армия. След падането на Берлинската стена през 1989 г. Чехословакия през 1993 г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така, както е било по време на Втората Световна война.

Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини.

Старият град на Прага обединава 4 квартала, които исторически са били отделни градове; дори са воювали помежду си. Това са Старе место, Нове место, Пражки Храд (кв. Храдчани) и Мала страна.

Нашата обиколка започва с Нове место. Тук виждаме Музикалния театър, Чешката народна банка, Чешкия национален музей,  Обществения дом и Барутната кула. Последната е вход към Старе место. Да ги разгледаме по-детайлно.

Нове Место е един от историческите пражки градове, които в 1784 г. Йосиф II обединява в един централизиран град .

Името „Нов град” не отговаря на историческата истина. Той бил основан в 1348 г. от Карл IV на мястото на още по-старо селище, след като астролог предсказал на Карл, че Старе Место ще загине от вода, а Мала Страна от огън. Неговата история надминава 650 год. Районът бил така планиран, че да обедини Старе Место и Вишеград.

Карл IV решил, че Прага ще стане резиденция на императорите на Свещената Римска империя. Това било исторически прецедент, т.к. до него императорите нямали постоянна резиденция. Така може да се обяснят големите мащаби на градостроителните работи в Прага. Карл IV решил да разшири Прага, основал Университет, повишил статуса на Пражката епархия до архиепископия.

Барутната кула (по-правилно Барутната врата) е готическа кула в Прага, архитектурен паметник от XV в. Намира се на Площада на Републиката в съседство с Обществения дом и е свързана с него с покрит мост. При вратата започва улица Целетна, c която оттук започва първата част на Кралския път, водещ до Пражки Храд.

Първият камък на кулата е положен в 1475 г. под ръководството на майстора-каменоделец Вацлав. Вратата трябвало да бъде един от 13-те входа в Стария град, въпреки че това не могло да стане. Скоро след началото на строителството кралят, страхувайки се за своята безопасност, се върнал в Пражки Храд и старият дворец с околностите му бързо изгубил значението си. Кулата така и не била довършена, по-късно е поставен временен покрив и сградата послужила като склад за барут. Именно тогава кулата започнала да се нарича Барутна. По време на обсадата на Прага от пруската армия в 1757 г. вратата силно пострадала и в 1799 г. от нея били свалени повредените декорации. В началото на XIX в. тя била реставрирана и достроена в псевдоготически стил.

В 1878 - 1886 г. е проведена значителна реконструкция под ръководството на Йозеф Моцкер и вратата получила нов неоготически вид по подобие на Староместката мостова кула на Карлов мост.

Височината на кулата е 65 м. Вътре се помещава фотоизложба. В кулата, на височина 44 м има обзорна площадка, до която води вита стълба със 186 стъпала.

Общественият дом е построен на мястото на стария кралски дворец, служил за резиденция на чешките крале в XIV—XV в. Строителството започва в 1905 г., завършва в 1912 г. Сградата е изпълнена в архитектурния стил  Ар Нуво. В декорацията участвували най-известните чешки художници: мозаечното пано на фасадата е изработено от Карел Шпилар, другите елементи на декора принадлежат на Ладислав Шалоун, Йозеф Маржатка, Карел Новак и др. Над интериора работили Алфонс Муха, Ян Прейслер, Макс Швабински. Цялото оформление на зданието е проникнато от тематиката на националното възраждане.

В 1918 г. тук заседавал Националният комитет на Чехословакия - първият представителен орган на новата държава. На 28 октомври 1918 г. в Обществения дом е провъзгласена независимостта на Чехословакия. На 13 ноември 1918 г. е приета Временната конституция на Чехословашката република.

През ноември 1989 г. тук се състояли първите преговори на комунистическото правителство на Чехословакия с представителите на Гражданския форум начело с Вацлав Хавел.

Днес Общественият дом се използва основно като място за провеждане на концерти. Главната му зала носи името на чешкия композитор Бедржих Сметана и е една от основните концертни сцени на Международния музикален фестивал „Пражка пролет”.

Преминаваме през Барутната кула и вече се движим в Старе место. Старе место е името на част от централния район на Прага. Това е и мястото на първите заселници на града. Едва през 14 в. император Карл IV разширява района, построявайки около него „Нов град”. Двете части са разделени от улица „На Пржикопе“.

Интересни забележителности на Стария град са Староместкият площад с Кметството с астрономическия часовник, църквата Дева Мария пред Тин и Карловият мост. Характерни са и тесните улици, сред които най-известна е Карловата улица, започваща от площада на Кметството с часовника и извеждаща до Карловия мост.

Староместкият площад е централното място на Стария град. Разположен между ул.Вацлавска и Карловия мост, площадът е непрекъснато оживен от туристи, особено през летния сезон. Около площада се намират две църкви - Дева Мария пред Тин и бароковата Св. Николай (Миколаш).

На площада е разположено старото Кметство на града, известно с Кулата с астрономическия часовник. Този часовник не само показва точния час, но и месеца, и текущия сезон. При това той показва зодиакалните знаци (традиционния зодиак, не новия, който наскоро бил открит), слънцето и празниците на християнския календар. Всеки час фигурата на смъртта (представляваща скелет) се появява и камбаната отброява времето, а дванадесетте апостоли се появат над нея. В допълнение пее петел и изкачат статуетки като Турчинът, който клати глава невярващо; Скъперникът, който гледа в златната си чанта и Суетният мъж, който се гледа в огледалото.

В центъра на площада се намира паметникът на Ян Хус - църковният реформатор, който е изгорен на клада заради идеите си. Паметникът е построен през 1915 г., за да отбележи 5 века от неговата смърт.

Дева Мария пред Тин или само Тин на Староместкия прощад е една от забележителностите на Старе место на Прага и главната църква за тази част на града от 14 в. насетне. Завършена е в средата на 15 в. и е в готически стил.

Тук завърши нашата обиколка през първия ни ден в Прага. Имахме късмета да се повозим на корабче по р. Вълтава с включена вечеря на шведска маса и чашка билков ликьор. Беше доста силен (за ликьор). По реката имаше шлюзове, с които се преодолява разликата в различни водни нива. Беше интересно за мен – знам за такива шлюзове, но за пръв път виждах такива на живо и видях как работят. След това се връщаме в хотела, като за целта използваме метро. Когато видях за какво иде реч, стоях и гледах като вцепенена. Затова щом се прибрахме се поинтересувах за тази метростанция. Имало е защо, затова тук ще споделя малко информация за любопитните.           

„Площад на Мира” е станция на пражкия метрополитен, открита в 1978 г. по линия А на метрото. Разположена е под ул. Корунни. Изходът на повърхността, към едноименния площад, става через подземен вестибюл, съединен с платформата на най-дългия в Евро-съюза ескалатор (дължина 87 м). Дълбочината на „Площад на Мира” е 53 м — най-голямата сред станциите на пражкото метро (минава под нивото на р. Вълтава). Съответно тази станция е и най-дълбоката на територията на ЕС. Дължината на платформата е 139 м.

На следващото утро започваме нашата разходка от квартала Храдчани. Виждаме Страховския манастир с неговата богата библиотека, Старото кметство на Пражки Храд, паметника на Едвард Бенеш – чешки политик, президент на Чехословакия. Близо до него се намира Църквата „Св. Богородица от Лорето”. Тя е сред най-посещаваните от туристите забележителности на Прага. Тя е копие на къщата в Ефес, в която Богородица е прекарала последните години от земния си път. По време на чумните епидемии в Западна Европа през XIV – XVII в. се възражда култът към Св. Богородица и в по-богатите градове започват да се строят църкви, копия на тази къща. Вярвало се е, че Божията майка ще закриля населението на града от страшното бедствие. Изграждането на Пражкото Лорето започва през 1626 г. по инициатива на баронеса фон Лобковиц. Днес тя е архитектурен и исторически паметник. Тук е изложена Лоретанската съкровищница, в която са подредени художествени изделия и църковна утвар от периода ХVI-ХVIII в., в това число и "Пражкото слънце", чиито лъчи са украсени с 6222 диаманта.

Храдчани в Прага е крепостен дворцов ансамбъл на хълма над р. Вълтава. От 10 в. е резиденция на чешките владетели. От 1918 г. е резиденция на президента на републиката. Датиращ от 9 в., замъкът е бил седалище на крале на Бохемия, императори на Свещената Римска империя и президенти на Чехословакия. Съкровищата на бохемската корона се пазят в тайник в него. Те са четвъртите най-стари в Европа. Книгата на рекордите Гинес определя Пражкия замък за най-големия стар замък в света. Той заема площ от почти 70 000 кв.м, с около 570 м дължина и средна ширина от около 130 м. Сградите в комплекса представят всички архитектурни стилове от последното хилядолетие. Комплексът включва няколко църкви:

·         църква и манастир Св. Георги

·         Катедрала Св. Вит, Вацлав и Войтех

·         Базилика Св. Георги и др.

няколко двореца:

·         Старият кралски дворец

·         Кралски летен дворец

·         Нов кралски дворец

зали:

·         Залата с колоните

·         Испанска зала

·         Галерия Рудолф

·         Зала Ротмайер

·         Зала на Владислав

Интересно е да се наблюдава церемонията по смяна на караула, включваща церемонията с фанфарите и знамето. Провежда се всеки ден в 12.00 ч. в първия двор на двореца. Смяната до портите на замъка става на всеки кръгъл час от 7.00 до 20.00 ч. през летния сезон и от 7.00 до 18.00 ч. през зимния сезон.

В непосредствена близост с комплекса е Златната уличка. Тя е получила името си от легендата за алхимиците, живеещи на нея по време на управлението на Рудолф II, които се опитвали да добият не само философския камък или еликсира на младостта, но също и да трансформират метали в злато. Един от известните обитатели на тази улица бил писателят Франц Кафка в дом № 22. Също и пражката гадателка Мадам de Thebes, която била убита от Гестапо във войната, защото предсказала края на нацизма.

На площад „Храдчани” са също Архиепископският дворец, Колоната на Св.Троица (Чумната колона), дворецът Шварценберг (ренесансов дворец, строен през  17 в., днес Народна галерия).

Катедралата „Св. Вит, Вацлав и Войтех “ в Храдчани е най-забележителният храм в Чехия и една от най-големите и най-значимите готически катедрали в света. Строежът е започнат в 14 в. от Матияс от Ара и Петър Парлерж и завършва в края на 19 в. Дължината на главния неф на катедралата е 124 м, височината на Голямата южна кула е 96,5 м. От западната страна се извисяват две 82-метрови неоготически каменни кули с 10-метров кръгъл прозорец във вид на розетка между тях. Трите портала на катедралата са богато украсени със скулптури, каменни и бронзови релефи.

Вътре пред посетителите се разкрива впечатляващата панорама на готическата катедрала: неоготическият архитектурен стил в областта на централния неф с оребрени мрежести сводове с височина 33,5 м почти незабележимо прехожда в областта на хора в средновековната част, пронизана от топлата светлина на витражните стреловидни прозорци. Забележителни са стъклописите - шедьоври на Алфонс Муха, със сцени от живота на Св. св. Кирил и Методий и малкия бъдещ крал Св. Вацлав с майка му Св. Людмила, изписани в центъра на витража. Катедралата е акцента в силуета на Прага и като корона увенчава чешката столица.

След като сме разгледали комплекса на хълма, слизаме по едни стълби до ул. Нерудова. Наречена е в чест на Ян Неруда, чийто дом е разположен тук. По нея се спускаме в 4-ия исторически пражки град – Мала страна. Тук интересни са няколко църкви, кметството на Прага и най-вече храмът „Св. Николай” и разположеният в съседство с него бивш Йезуитски колеж. Пресичаме Малостранския площад и излизаме на ул. Мостечка, която ни отвежда до Карловия мост.

Карловият мост е исторически комплекс от мост и крепостни кули, свързващ частите на Прага, разположени от двете страни на р. Вълтава (Мулдава). Строежът на „Пражкия мост“ (както е наричан в началото) започва през 1357 г. под покровителството на Карл IV и завършва в началото на 15 в. Мостът свързва директно Старе место и замъка Храдчани. Той става известен като Карлов мост след 1870 г.

Мостът е 516 м дълъг и 10 м широк. „Охраняван“ е с две кули от страната на Мала страна (района под замъка) и с една откъм Старе место. Кулата от страната на Старе место често е определяна като една от най-удивителните секуларни (светски) готически постройки. По протежението на моста има повече от 30 скулптури на светци, повечето издигнати в бароков стил в началото на 18 в., като най-старата скулптура е кръст от 14 в., следвана от тази на св. Йоан Непомук от 16 в., а най-новата е на Св. св. Кирил и Методий, от времето на президента Томаш Масарик.

Монументът на славянските просветители и християнски покровители на Европа Св. св. Кирил и Методий заменя в 1928 г. съборената от придошлата в 1890 г. р. Вълтава, статуя на Игнасиус Лойола. Слизайки от Храдчани на северния парапет на Карлов мост петата скулптурна група, която гледа с лице към идващото течение на Вълтава, или втора след разпятието, между белокаменната св. Ана и тъмнокаменния св. Йоан Кръстител е тази на Солунските братя и славяните.

Преминавайки по моста, вече сме в Старе место и виждаме Карловия университет, след това излизаме на Староместкия площад и старото кметство с часовника. Така кръгът от исторически места в Прага е затворен.

Петрин е хълм в центъра на Прага на левия бряг на р. Вълтава. Висок е 327 м. В езическите времена хълмът бил място за поклонение на Перун. При Карл IV на хълма е изградено отбранително съоръжение. Според легендата от Петринския хълм княгиня Либуше предсказала раждането на Прага. По склона на хълма, до реката, е прокарана линията на фуникуляра.

Петринската кула е построена на едноименния хълм по инициатива на Клуба на чешките туристи след посещение на Световното изложение в Париж в 1889 г., и е подобие на Айфеловата кула. В 1890 г. именно Вилем Курц написал статията „Наблюдателна кула на Петринския хълм — поглед от близкото бъдеще на Прага” с инициативата за строителство в пражкия район Петрин на наблюдателна кула. Кулата е построена от метал. Теглото на конструкцията е около 170 т.

Строителството започва на 16.03.1891 г., а още на 20.08. се състояло нейното тържествено откриване. Височината на кулата е 60 м. След монтирането върху ú в 1953 г. на телевизионна антена кулата „пораснала” с още 20 м. Това била първата ТВ ретранслационна станция в Чехия, която работила до 1998 г., когато е открита нова ТВ кула в Жижков. До Петринската кула може да се стигне пеш, преодолявайки 299 стъпала или с асансьор. От обзорната площадка на кулата, разположена на височина 55 м, се открива великолепна панорама към Прага с всичките ú забележителности, живописни хълмове и околности. В 1999 г. на кулата са проведени реставрационно-възстановителни работи.

На долното ниво на кулата са разположени магазин за сувенири и малко кафе, а на подземното ниво — малък музей на литературния персонаж Яр Цимрман. Жителите на Прага се шегуват, че тяхната Петринска кула, заедно с хълма под нея, е по-висока от Айфеловата кула в Париж.

Метрономът в Прага е монтиран на височина в района Голешовиц в Прага.

В 1991 г. в Прага по време на провеждането на Всеобщото Чехословашко изложение на мястото на паметника на Сталин на стария пиедестал е решено да се постави гигантски метроном. По замисъла на автора, архитекта Вратислав Карел Новак, движението на метронома от височина 24 м над Прага трябвало да подчертае неумолимия бяг на времето. Дължината на щангата е 20 м. Според първоначалния план с приключване на изложението метрономът трябвало да бъде демонтиран, но после градските власти решили да оставят тази забележителност.

Явява се любимо място за отдих на пражките скейтбордисти.

Сега, на примера на Ф. Лист, да кажем няколко думи и за Дворжак.

Антонин Леополд Дворжак е чешки композитор от периода на късния романтизъм, който използва широко в своето творчество мотиви от чешката и моравска народна музика, като стилът му е определян като „романтично-класически синтез“.

Дворжак е автор на камерни, хорови и симфонични творби, концерти, опери и други оркестрални и вокално-инструментални произведения. Един от най-изтъкнатите симфоници от края на XIX век. Сред най-известните му работи са симфонията „Из Новия свят“, „Славянски танци“, „Струнен квартет № 12“, операта „Русалка“, „Концерт за виолончело“ и ораториите „Стабат Матер“, „Реквием“ и „Те Деум“.

Дворжак е роден на 8 септември 1841 г. в чешкото село Нелахозевес, северно от Прага. Бащата, Франц Дворжак (1814-1894), е ханджия, касапин и професионален музикант, който свири на цигулка и цитра. Освен от баща си, първите си музикални уроци той получава от местния учител, който го учи да свири на цигулка. Младият Антонин не наследява бащиния си занаят и 16-годишен заминава в Прага, където започва да се препитава като инструменталист в градските музикални състави. В периода 1857–1858 г. учи в Пражката органова школа, където започва да съчинява собствени композиции. Малко след завършването на школата той композира своя първи струнен квартет.

След като завършва школата, Дворжак получава щатно място като виолист в оркестъра на Чешкия национален театър, който от 1866 г. се ръководи от знаменития Бедржих Сметана. Макар и вече професионален музикант, доходите му са съвсем ограничени и той е принуден да ги допълва, като дава частни уроци по пиано.

По време на уроците, които дава, Антонин Дворжак се запознава с бъдещата си съпруга. След женитбата си Антонин Дворжак напуска оркестъра на Националния театър, в който е свирил в продължение на 11 год. Той успява да си намери работа като органист в пражката църква „Св. Адалберт“, което му осигурява прилични доходи, по-добро обществено положение и достатъчно свободно време, за да се концентрира върху композирането. През 1875 г., когато е роден и първият му син, той пише своя Струнен квинтет № 2. През същата година той композира множество други произведения, сред които Симфония №5, Трио за пиано №1 и Серенада за струнни инструменти.

През 1877 г. критикът Едуард Ханслик съобщава на Дворжак, че музиката му е привлякла вниманието на световно известния по това време германски композитор Йоханес Брамс, на когото Дворжак силно се възхищава. Брамс оказва голямо влияние върху музиката на Дворжак, а по-късно двамата стават лични приятели. Със съдействието на Брамс, Шимрок, един от големите европейски издатели на музика, публикува през 1878 г.  част от композициите на Дворжак, които предизвикват положителни отзиви.

Кантатата „Стабат Матер“ от 1880 г. става първата композиция на Дворжак, която е изпълнявана на много места извън Чехия и Австрия. След успешното ú представяне в Лондон през 1883 г. той е поканен да посети Англия, където е посрещнат възторжено година по-късно. В Лондон Дворжак пише своята Симфония №7, чиято премиера е на лондонска сцена през 1885 г.. През 1890 г., подтикнат от Чайковски, Антонин Дворжак посещава и Русия, като дирижира в Москва и Санкт Петербург. През следващата година той получава почетна титла от Кеймбриджкия университет и му е предложено професорско място по композиране и инструментация в Пражката консерватория. Първоначално той отказва предложението, но след това се съгласява, вероятно заради спор с издателя Шимрок за възнаграждението му за неговата Симфония №8. По-късно през 1891 г. в Бирмингам се състои премиерата на неговия „Реквием“.

Връх в музикалната кариера на Дворжак е престоят му в САЩ, където композира едни от най-значителните си творби, сред които прочутата симфония „Из Новия свят”. През 1892 г. е назначен за ректор на Нюйоркската консерватория. В Америка Дворжак е изключително продуктивен. Създава многобройни клавирни и камерни творби (прочутите „Хуморески“, „Американският квартет“, религиозна музика (Стабат матер и Те Деум). Впечатлен от динамичното развитие на живота в САЩ, композиторът създава най-внушителната си симфония — № 9 (според старата номерация №5) „Из Новия свят“, където прави уникален синтез между богатството на славянския фолклор и модерните космополитни симфонични традиции.

През 1901 г. Дворжак наследява Антонин Беневиц като директор на Пражката консерватория и остава на този пост до края на живота си. Шестдесетата му годишнина е отбелязана в Чехия като събитие от национален мащаб с множество концерти и банкет в негова чест.

Антонин Дворжак умира на 1 май 1904 г. в Прага от сърдечна недостатъчност след продължило пет седмици боледуване. На 5 май е погребан във Вишеградското гробище в Прага, а на гроба му е поставен паметник, изработен от скулптора Ладислав Шалоун.

От 1963 г. в рамките на годишния международен музикален фестивал „Пражка пролет“ се провежда конкурс за виолончелисти на името на Дворжак.

В чест на Дворжак е наречен кратер на Меркурий; също така и астероид (2055) Дворжак.

Музеят „Антонин Дворжак” в Прага е част от Чешкия музей на музиката, а от 1932 г. се помещава в бароковия Летен дворец. Експозицията е свързана с живота и работата на Дворжак; организират се беседи, концерти, можете да си купите също CD с негова музика. Музеят разполага с уникален набор от музикални шедьоври, ръкописи, които представляват почти 80 % от всички съществуващи днес в света ръкописи на композитора.  Адресът е Летен дворец „Америка”, Ke Karlovu 20, 120 00 Praha 2.

Тръгваме си като минаваме под Метронома и се качваме в автобуса, на път за България. От нея ни делят 1431 км по нашия маршрут. Ако трябва да охарактеризирам тези два града с една дума, нямам никакво съмнение по отношение на всеки от тях. За Прага това без съмнение е „история”, а за Будапеща – „култура”, макар че и Прага е „културен” град, както и Будапеща – „исторически”, но тук става въпрос за усещането, което „вибрираше” в мен през повечето време, докато бях там. Традицията повелява да споделя с вас равносметката от това пътуване. Ето я накратко:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
17.09.-22.09.2010	900	3700	568

И, разбира се, много впечатления и спомени за цял живот. За желаещите да разгледат снимки, можете да погледнете галериите: Будапеща, Прага. До нови срещи!