„Щастие за двама“

Сълзи капят от небето -

падат като бисери в полето.

Сълзи капят по лицето -

падат като въглени в сърцето.

Момиче плаче от несбъднати мечти.

Природата плаче от щастие почти.

Момиче страда от любов нещастна.

Природата сияе – винаги прекрасна.

Сълзи не капят вече от небето -

в бисери цяло сега е полето.

Сълзи не капят вече по лицето -

във въглен чер превърна се сърцето.

Монтана                            05.08.2002 г.