А беше време...

Печал, безкрайна мъка и тъга...

Живот противен изпълва ме сега.

А беше време, когато живот живяхме

с тебе и на всичко се радвахме.

А беше време, когато с изразителните си очи

погледнеше ли ме ти, сърцето в мен щеше да изхвърчи.

Твоят поглед, нежен и омаен,

се впиваше дълбоко в мен.

Мислех, че животът е нескончаем

и също като роза майска ухаен.

Че любовта ни никога не ще приключи -

би могла само в земята с нас да се заключи.

А беше време... А беше време...

Едната фраза повтарям ден и нощ.

А беше време... А беше време...

В сълзи се дави животът ми – неспирна нощ...

01.05.2000г.                              гр.Монтана