Ролята на Великите географски открития за развитието на географската наука

Тема #19

1. Велики географски открития - исторически обхват и значение
2. Начало на Великите географски открития –Енрике Мореплавателя, неговата школа и откритията на португалците. Бартоломео Диаш и заобикалянето на Африка от юг
3. Четирите експедиции на Христофор Колумб и откриването на Новия свят. Експедиции на Джон Кабот и Себастиан Кабот. Откриването на Южна Америка и Бразилия – Алонсо де Охеда и Педру Кабрал. Аферата с Америго Веспучи и името Америка. Първото геополитическо разделение на света – Тордесияски договор от 1494 г.
4. Вашку да Гама и португалската експанзия в Южна и Югоизточна Азия
5. Испанска и португалска експанзия в Америка. Конкистадори и легендата за Елдорадо. Британски и френски експедиции към Северна Америка
6. Околосветски пътувания на Фернандо Магелан и Елкано. Втора околосветска на Френсис Дрейк
7. Бернхард Варениус и неговата „Обща география”. Изследване вътрешността на континентите
8. В търсене на Terra Australis Inkognita – откриването на Австралия от Вилхелм Янц. Експедиции на Джеймс Кук. Откриване на Антарктида и последици от ВГО
9. Роля на ВГО за развитието на географската наука

1. През цялата история на човешкото общество равнището и темповете на социално-икономическото развитие на отделните народи и страни са неравномерни и лидерството преминава от едни към други. Така е и през Античността, и през Средновековието. На етапа на разпадане на феодализма в средата на XV-XVII в. се зараждат и утвърждават капиталистическите отношения. Налагането им в различните страни също протича неравномерно и се отличава с голямо своеобразие. Най-рано в края на XIV в. елементи на новия капиталистически строй се установяват в големите италиански градове като Флоренция и Генуа. През XV-XVI в. те се развиват в Холандия и Англия. По това време в другите европейски страни още господствува феодализмът, въпреки че капиталистическият елемент вече се разпространява във Франция, Германия, Испания, Португалия.

Центровете на развитие на буржоазните отношения били градовете, където се струпва човешка прослойка, съставена от търговци, лихвари и майстори-занаятчии. Между града и селото се развиват стоково-парични отношения, които подриват натуралните основи на феодалното производство. В резултат задълбочаването на общественото и териториалното разделение на труда протичат промени в разпределението на производителните сили, тяхната структура, което води до усилване на обмяната. Възниква нова форма на организация на производството – манифактура.

За създаването на манифактура са необходими две условия: свободни капитали и наличие на свободна работна ръка. Тези две условия се създават в процеса на първоначалното натрупване на капитал, чиито източници в епохата на генезиса на капитализма са доходите от външна търговия, ограбването на колониите, възникването на системата на държавния дълг, налозите и развитието на откупната система, протекционистичната политика, търговските войни между европейските страни и др.

Огромна роля в този процес изиграват Великите географски открития, имащи множество важни социално-икономически последствия, различни за различните страни.

Преди всичко се ускорява развитието на световните производителни сили; известната по това време територия се увеличава 6 пъти през XVI в.; остават все по-малко бели петна. Търговските пътища от Северно, Балтийско и Средиземно море се изместват в Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Благодарение на това търговските пътища свързват континентите помежду им. Мореплаването позволява установяване на стабилни икономически връзки между отделните части на света и обуславя формирането на световната търговия. Предислокацията на търговските връзки определя бързите темпове на икономическо развитие на европейските страни, разположени на крайбрежието на Атлантическия океан и забавя развитието на Германия, Скандинавските страни и особено Италия, останали феодални.

2. Решаващите тласъци, подпомагащи развитието на Португалия като морска сила, са предприети от принц Енрике. През 1418 г. той основава първия изследователски географски център в Европа. Той е създаден близо до днешното пристанище Лагош, на п-в Сан Винсенте. Той изгражда тук астрономическа обсерватория, голямо картохранилище, като целта била съхранение на стари карти, съчинения, вещи, уреди, необходими за изследователската работа. Главната задача, която поставя той пред Института, е усъвършенствуване методите на навигация, възприемане десетичната система за измервания и подготовка на кадри за морски пътешествия. С пътуванията с разузнавателна цел, които по негова инициатива са предприемани далеч в открития Атлантически океан, достигайки чак до Азорските острови и по протежението на западноафриканското крайбрежие, историците обозначават началото на века на Великите географски открития.

Като член на кралското семейство принцът разполагал с възможността да приложи идеите си на практика. Самият той никога не предприема плаване по море, а възлага изпълнението на всяка мисия на смелите си капитани. В средата на XV в. по указания на Енрике е организирано пътуване на юг с цел – Екватора. При тези пътувания моряците слизали на брега и установявали контакти.

Най-известното пътуване, организирано от центъра, било това на Бартоломео Диаш. Целта била да достигне най-южната точка на Африка. Но морските течения го отвяват в друга посока. Прякорът на принц Енрике „мореплавателя” се появява едва през XIX в. Когато през 1460 г. той умира, западноафриканското крайбрежие е разучено чак до областта на сегашното Сиера Леоне. За да постигне целите си, Енрике води вещи съветници в лисабонския дворец и в Сагреш, където обичал да отсяда. При него все още не е породена идеята за откриването на морския път към Индия.

3. Христофор Колумб се смята за откривател на двете Америки. Той е роден в Генуа от родители испанци. Проявява голяма любознателност от малък. Възприема идеята за кълбовидната форма на Земята. Запознава се с всички карти /портуларии/ от това време, изчита множество пътеписи. На 14-год. възраст заминава за Португалия и в началото на 90-те години на XV в. се обръща със специална молба към португалския крал за организирането на морска експедиция, чрез която да открие нов път към Индия, пътувайки на запад. След като кралският двор в Португалия се запознава с плана, отклонява неговото предложение. Тогава Христофор Колумб заминава за Испания със същата молба. Испанският крал, Фернандо Арагонски, свиква експерти, които дават отрицателно мнение, но кралицата, Исабела Кастилска, се съгласява. В началото на месец август 1492 г. Христофор Колумб, получил финансова подкрепа от испанския кралски двор, тръгва с 3 кораба на запад да открие нов път към Индия.

Трите кораба на Колумб, „Ниня”, „Пинта” и „Санта Мария”, плавали вече 70 дни на запад и почти било взето решение да се връщат назад, когато на 12 Октомври 1492 г. в морето се появили признаци на суша: клонка с неизвестни плодове, издялана от ръка пръчка, птици, които летели на югозапад, несъмнено към суша. На вахта на кораба „Пинта” стоял матросът Родриго де Триана. Именно той пръв изкрещял „tierra!” – „земя”. Достигат о. Сан Салвадор от Антилските острови. Христофор Колумб е объркан, той е чел за Индия, но това, което вижда не съвпада с идеите му. През 1493 г. провежда нова експедиция като достига северния бряг на Южна Америка; връща се отново след 3 години. Организира ново пътешествие като достига южния бряг на Северна Америка. През 1506 г. умира, мислейки, че е открил Индия.

През 1499 г. по крайбрежието на Гайана плавала експедицията, водена от Алонсо де Охеда /Драган от Охрид/. В състава на експедицията влизал Америго Веспучи, поредният италианец, достигнал през Севиля до бреговете на Венесуелския з-в и устието на р. Амазонка. Той изпращал многобройни писма до фамилията Медичи, както и множество карти и схеми.

Португалските експедиции достигнали бреговете на Южна Америка също в края на XV в. През март 1500 г. от пристанището на Лисабон тръгва голяма флотилия, начело с Педру Алвариш Кабрал, на път за Индия. Експедицията обаче, отдалечавайки се навътре в Атлантическия океан, попада на бразилското крайбрежие – южно от днешния гр. Салвадор. Новооткритите брегове Кабрал обявява за владение на краля на Португалия – Мануел, след което продължава за Индия през н. Добра Надежда.

Америго Веспучи, плаващ този път в състава на португалска експедиция, достига бреговете на Бразилия и през януари 1502 г. попада в красив залив, който приема за устието на река и го назовава на името на месеца – Риу ди Жанейру /януарска река/. Веспучи твърде емоционално и живо описва своите пътешествия в писма, които са публикувани в Европа. Постепенно се изяснява, че земите от другата страна на Атлантика не са азиатски, а става въпрос за нов континент. Затова и немският географ Мартин Валдземюлер през 1507 г. предлага тези нови земи да се наричат Америка. И така честта, която заслужава Колумб, е отдадена на друг с далеч по-скромни заслуги. Америго Веспучи умира в Севиля през 1512 г.

Великите географски открития от края на XV в. полагат началото на остра борба между Португалия и Испания за новите, невиждани земи и за морските пътища към тях. Спорът между тези феодални държави на Пиринейския полуостров за „правата” за овладяване на всички новооткривани области по земното кълбо е отнесен за отсъждане от римския Папа. През 1493 г. папа Александър VI издава поред няколко були, с които установява всеки път новата граница между предполагаемите владения на Португалия и Испания от север на юг през Атлантическия океан. Цялото пространство на запад от тази линия се смята за испанско, а на изток – за португалско. В крайна сметка разграничителната линия в областта на Атлантическия океан е установена с договора от Тордесияс от 7 юни 1494 г., подписан от Португалия и Испания. Тази линия минава на около 370 мили на запад от островите Зелени нос /Кабо Верде/. Всички новооткривани земи на изток от този „папски меридиан” щели да се смятат за владение на Португалия, а на запад – за владение на Испания. Но първото околосветско пътешествие на Фернандо Магелан /1519-1522 г./ и завземането от Испания на Филипинските острови отново поставят въпроса за разграничаване зоните на господство на Испания и Португалия, но вече в областта на Тихия океан. Със Сарагоския договор от 1529 г. е установена линията през Тихия океан, разделяща между двете държави от Пиринейския полуостров зоните на господство по земното кълбо. Испания от самото начало нарушава условията на договора, невръщайки на Португалия завладените от нея в португалската зона Филипински острови. Основавайки се на този договор, санкциониран от римския папа, Испания и Португалия смятат не само сушата, но и водите на всички новооткрити области за свои зони. Всеки кораб, навлизащ в тази зона без съответното разрешение, подлежи на конфискация, а екипажът му бива осъждан на смърт или продаван в робство. Доктрината на папата за разделението на целия новооткрит свят между Испания и Португалия служила за удобно оправдание за отказа да допускат до колониалните завоевания другите държави.

4. Когато португалският крал Мануел решил да отправи нова експедиция за търсенето на морски път към Индия, за неин началник той назначил Вашку да Гама.

Подготовката на експедицията била много сериозна. За целта построили специални нови кораби. Експедицията взела със себе си много стоки за разменна търговия. За флагмански кораб Вашку да Гама избрал „Сан Габриел”.

На 8 юли 1497 г. мореплавателите на 4 кораба напуснали Лисабон и се отправили на дълго и трудно пътешествие. Много били препятствията, през които преминала флотилията на Вашку да Гама. Независимо от всичко той успял да заобиколи н. Добра Надежда и достигнал арабското пристанище Малинди, на източния бряг на Африка. От тук им помагал арабският лоцман Ахмед ибн Маджид.

Ден след ден португалските кораби неотклонно се придвижвали напред. Вятърът бил попътен, а океанът – спокоен. Накрая, на 23-я ден от пътуването, в далечината се забелязали очертанията на неизвестни брегове – Малабарското крайбрежие на Индия.

Целта на не едно поколение европейски мореплаватели била достигната – морският път към богатата Индия бил открит. Така била създадена още една много важна връзка между отдалечените и малко известни една на друга части на тогавашния свят.

5. През 1519 г. испанците, начело с Ернан Кортес, подготвили войска и флота, за да завладеят територията на днешно Мексико. Те слезли на мексиканското крайбрежие при днешния гр. Веракрус. Испанците били малобройни, но имали огнестрелно оръжие, железни доспехи, бойни коне, които всявали ужас у местните жители, т.к. не им били познати. Кортес бил щедър на обещания, служел си с подкупи, а често, ако сметнел за необходимо, ставал и жесток.

Нашествието на Кортес в страната на ацтеките започнало с променлив успех. Той срещнал упорита съпротива от местното население. Същевременно сред войниците му избухнали раздори. Тогава Кортес наредил да се свали всичко от корабите и след това ги изгорил. Връщане назад нямало.

Монтесума, вождът на индианското племе ацтеки, приел испанците много тържествено в столицата си Теночтитлан, като се надявал така да избегне опасността. Но в двореца и в града испанците видели големи богатства, които ги подтикнали да завладеят Теночтитлан. Със своите войници и дошлите с кораби подкрепления, както и с 2000 воини от местното племе тласкала, Кортес опитал да превземе столицата, но претърпял поражение. Едва през 1521 г., след като събрал големи сили, Кортес успял да влезе в Теночтитлан. Повечето от жителите били избити, а градът – изгорен. Кортес успял да завладее държавата на ацтеките и на нейна територия създал вицекралство Нова Испания. На мястото на Теночтитлан бил изграден днешният гр. Мексико – столицата на едноименната държава.

През 1513 г. конкистадорът Васко Нунес де Балбоа достигнал Тихия океан, обявил го за владение на Испания и основал Порт Панама, от който на север и на юг започнали да се отправят експедиции.

По това време упорито се носели слухове за голямо богато царство на юг от Панама. Сред тези, които повярвали, бил и Франсиско Писаро. Негова дясна ръка станал Диего де Алмагро. Първият им опит да проникнат на юг от Панама завършил неуспешно през 1524 г. и дори в бой с местни индианци Алмагро загубил едното си око. След две години поредната експедиция се добрала на юг по крайбрежието, където не била посрещната приятелски от индианците. През 1527 г. Франсиско Писаро застанал начело на отряд от 30 доброволци и се отправил на юг към залива Гуаякил, където бил разположен гр. Тумбес. Там конкистадорите били посрещнати радушно.

Скоро Писаро се отправил в Испания с цел да получи пълни правомощия за завоюване на юга от господаря си Карл V. Писаро успял да оформи документите си за назначение на пост губернатор и капитан-генерал на Перу и побързал да се върне в Панама. В това време Алмагро търсел пари, кораби и хора за предстоящия поход. Завръщайки се от Испания, Писаро довел и трима свои по-млади братя – Ернандо, Гонсало и Хуан. С времето били наречени „змийското племе”. Походът започнал в края на 1530 г. Войската на конкистадорите била незначителна. По това време в инкския императорски двор имало размирици и сблъсъци между претендентите за трона. Писаро се възползвал от ситуацията като предлагал помощ ту на един, ту на друг. Имало множество сблъсъци. През 1533 г. Франсиско Писаро убил инкския император Атауалпа и на 15 ноември влязъл в столицата Куско. Така рухнала великата империя на инките, а нейната столица била подложена на разграбване. През  1536 г. във въстание против испанците бил убит Хуан Писаро. Диего де Алмагро не бил доволен от разпределението на плячката, взета в Куско и в 1537 г. отнел управлението на Куско от Ернандо Писаро като поставил на престола свой инка-марионетка. Една година по-късно Ернандо Писаро нанесъл поражение на Алмагро и заповядал, след като го пленил, да бъде удушен. В междуособиците се включил синът на Алмагро със свои привърженици и през 1541 г. успял да убие в Лима Франсиско Писаро. Така покоряването на инките не донесло много радости на Писаро, но той завинаги останал в историята като покорител на една от най-големите империи на Земята – инкската.

Една от най-прочутите легенди е тази за Елдорадо – Златния човек.

Един от походите бил оглавен от Васко Нунес де Балбоа, чиято цел била да се осъществи контакт с индиански вожд, който отговарял за събирането на злато в района. Били организирани три нови похода през 30-те години на XVI в., оглавени от Хименес де Касада, Федерман и Беналкасар. При тяхната среща във вътрешността те основали Богота.

Легендата разказва за загадъчен ритуал, изпълняван на езерото Гуатавита, разположено на 3000 м.н.в. Обрядът бил свързан с възкачването на нов владетел, който заедно с поданиците си и цял товар със злато и изумруди навлизал на тръстиков сал навътре в езерото. В центъра на езерото той и свитата му хвърляли златото и скъпоценностите във водата. През 1585 г. един испански търговец – Антонио де Сепулведа, наел над 8000 индианци, за да направят V-образен прорез в един участък от брега на езерото, откъдето да изтече водата му. Намерено било злато за 12 хил. песо, а този прорез и днес може да се види.

Потокът от злато, пристигащ в Испания от Новия свят, разгорял въображението и на англичаните. През 1595 г. сър Уолтър Релей се отправил към Гвиана с цел да открие истинското Елдорадо в басейна на р. Ориноко. И макар да загубил два от корабите си по пътя, той успял да достигне до Тринидад. Събрал много минерални образци, но злато и сребро не намерил. Сър Релей не се отказал от идеята си да открие Елдорадо и през 1617 г. отново потеглил към Гвиана. Но крал Яков I предал на испанците плановете на Релей и те направили засада, в която загинал синът му. Уолтър Релей се върнал в Англия, където го чакал гневът на краля и в крайна сметка бил екзекутиран.

6. 26 години след смъртта на Христофор Колумб започва подготовка за първото околосветско пътешествие, организирано от Фернандо Магелан. Моделът е същият като на Христофор Колумб – Португалия му отказва и финансирането се поема от Испания. През 1519 г. започва първото околосветско пътуване, на Фернандо Магелан. Разполагал с 6 кораба, 700 души екипаж, карти и големи познания. Целта била да се достигнат Островите на подправките, плавайки на запад, без да се слиза на португалските брегове. Това е едно от най-легендарните плавания по време на Великите географски открития. Магелан успял да премине на юг покрай бреговете на Южна Америка и открил между множеството острови опасен проток, носещ днес името му, разположен северно от островите Огнена земя. На 27-28 ноември 1520 г. корабите на Магелан достигнали просторите на нов, спокоен и необятен океан, който назовали Тихи. Експедицията известно време плавала покрай западните брегове на Южна Америка, след което навлязла навътре в океана и достигнала Филипинските острови, където Магелан бил убит в сражение с местното население. Така експедицията през Индонезия навлязла в Индийския океан и единственият кораб, достигнал впоследствие Испания станал и първият, направил околосветско пътешествие. Това станало през 1521 г. като от 700-те души само 18 са живи и се връщат в Испания. С това трагично пътешествие се слага край на тезите за формата на Земята. Тези пътешествия стимулирали изследователската работа.

Сър Френсис Дрейк е английски корсар, мореплавател, той е първият англичанин, който обикаля земното кълбо по вода /1577-1580 г./. Той взима участие в търговията с Гвинея през 1565 г. Две години по-късно той придобива слава като командир на кораб в ескадрона на братовчед си Джон Хокинс, който търгува с Америка въпреки забраната на Испания. Хокинс и Дрейк са нападнати в пристанището Сан Хуан де Улуа и всичките им кораби, без два, са разрушени. При връщането си в Англия те искат обезщетение от английското правителство, но не го получават и решават да възстановят загубите с пиратски експедиции срещу испанския търговски флот. През 1570, 1571, 1572 г. Дрейк прави три пътувания до Западните Индии като при третото превзема и ограбва испанския град Номбрес де Диос. Много от крайбрежните градове са изоставени поради сериозните щети, причинени им от атаката на Дрейк. Той се зарича следващият път неговият кораб да бъде първият английски кораб, който ще преплава Тихия океан. През 1577 г. Дрейк предприема прочутото си пътуване с кораба „Златната кошута” и още 4 по-малки по пътя на Магелан. По време на това пътуване Дрейк е изоставен от един от корабите си, губи друг в буря, потушава два бунта, но успява да прекоси тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка на 57^о ю.ш. /днес – проток Дрейк, разделящ Южна Америка от Антарктида/. Дрейк ограбва Валпарайсо, превзема Какапуего и на север достига до Сан Франсиско. Смятайки, че е по-безопасно да не се връща през протоците, Дрейк потегля през Тихия океан към островите Ландронес. „Златната кошута” пуска котва за кратко край о. Ява, а след това и при Сиера Леоне и накрая достига Англия с пълни трюмове с подправки и испанско злато и сребро през 1580 г.

Испанският посланик настоява екипажът да бъде обесен, но Кралица Елизабет I се позовава на факта, че Испания е забъркана в бунтовете в Англия и Испания срещу нейното царуване, а освен това английските кораби са третирани така, както Дрейк третира испанските. Освен това тя държи на правото на английските кораби да прекосяват Тихия океан, въпреки че испанците гледат на него като на свое вътрешно море.

През 1585 г., есента, Дрейк е изпратен с флота от 25 кораба в Испанска Америка, за да отмъсти за ембаргото, което Испания е наложила на английските кораби. При това пътуване Дрейк ограбва испанския град Виго /Галисия/, след това прекосява Атлантика, превзема и ограбва Сан Доминго, Картахена и няколко градчета във Флорида. Той завежда и първите английски колонизатори във Вирджиния и се връща в Англия през лятото на 1586 г. Следващата задача, която му е възложена, е да атакува испанските пристанища, в които се подготвя испанската „Непобедима Армада” за нашествие в Англия. Дрейк напада Кадис и унищожава 38 кораба. Атаката му срещу Армадата през 1589 г. е по-малко успешна, но той все пак успява да изгори част от експедицията, подготвяна в Ла Коруня. Английските кораби са дебаркирани в Лисабон, но атаката срещу португалската столица се проваля и Дрейк е обвинен, че не е подкрепил нападението и са му отнети наградите. Следващите пет години няма данни за дейността му и последната му експедиция /1595 г./ със сър Джон Хокинс до Западните Индии е неуспешна. Испанците са предупредени и всяко тяхно пристанище е силно укрепено. Хокинс умира близо до Пуерто Рико, а Дрейк умира от треска на 28.I.1596 г. при атака на Сан Хуан, Пуерто Рико. Погребан е в морето.

7. През 1579 г. италианецът Людовиго Гуичардини публикува „Описание на Нидерландия”. Някои руски географи смятат, че това е първото модерно географско описание на една страна. То следва нов алгоритъм за анализ. Първата част е общо описание на природата, населението, стопанството. Втората част е посветена на отделните райони. Така се осмисля по нов начин предметната същност на географията по времето на Ренесанса. Силно влияние тогава оказват трудовете на древногръцките автори.

През 1650 г. в Нидерландия се публикува трудът на Бернхард Варениус „Обща география”. Тя е важна, защото следва алгоритъма на Людовиго Гуичардини, при който географското знание е поделено на обща география и районна география. В първия раздел той прави логична разработка на природата на Земята: релеф, климат, води, растителност, почви, а втората част е географски анализ на познатите тогава континенти. Акцентът в този труд е, че е много важно описанието, научното обяснение на различията на нашата планета. В този труд предметната същност на географската наука се насочва към изучаването на голямото разнообразие на населението, природата, стопанството.  Той очертава новите съдържателни контури на предметната същност на географската наука. Този труд търпи 4 издания.

Дейвид Ливингстън е най-големият изследовател на Африка. Той бил шотландец, мисионер.

През 1840 г. Дейвид Ливингстън слязъл на най-южния бряг на Африка и се отправил на север през тогавашната английска Капска колония. През 1844 г. пръв от европейците преминал през пустинята Калахари. Централна Африка привличала Ливингстън особено много. Той потеглил към поречието на р. Замбези, почти достигнал до изворната й област и след това се насочил на запад като излязъл на атлантическото крайбрежие при пристанището Луанда. За изследванията си съобщавал в Лондон. Скоро Ливингстън отново се върнал в долината на р. Замбези. Той следвал течението на реката, открил големият водопад, наречен от него Виктория и към средата на 1856 г. достигнал устието на Замбези в Индийския океан.

След като пътувал из Африка около 15 години, Ливингстън се върнал във Великобритания с цел да запознае обществеността с изследванията си в „Черния континент”. Неговата книга „Пътешествия и изследвания на мисионера в Южна Африка” придобила широка известност.

През 1865 г. Ливингстън заминал за източното африканско крайбрежие. От него той навлязъл в континента и се отправил за езерото Танганика, но заболял от малария и останал там на лечение. През 1871 г. бил намерен от Хенри Стенли и двамата изследвали района около Танганика. Ливингстън предал дневника си на Стенли, за да бъде отнесен и публикуван в Лондон, а самият той продължил изследванията си. През 1873 г. се разболял тежко и починал.

Опознаването на вътрешността на Южна Америка е ставало по трите големи реки – Амазонка, Ориноко, Ла Плата. В средата на XVI в. францискански йезуитски мисионери навлизали все по-дълбоко навътре в континента с цел покръстване на местното население в християнската вяра.

Европейците били удивени от невероятната природа на Южна Америка. Французите организирали експедиция, начело с Шарл-Мари дьо ла Кондамин през 30-те години на XVIII в., която на кану и салове плавала по р. Амазонка. Кондамин донесъл много информация, способствал за приемането на метъра като единна мярка, който бил определен като десетмилионна част от разстоянието между Екватора и полюса. Неговите изследвания станали основа на редица нови научни разработки през следващите векове.

Не по-малко интересно било пътешествието на друг френски учен – Жан Годен дьо Одене и жена му Изабела, които решили, като Кондамин, да преминат през Андите и да се спуснат по р. Амазонка. Мадам Годен станала първата европейка и легенда сред покорителите на великата Амазонка.

В 1799 г.  известният немски естествоизпитател Александър фон Хумболд, придружен от Ема Бонплан, пристигнал във Венесуела. Пет години този забележителен учен изследвал природата на континента, добирайки се до върховете на Андите, преброждайки низини и плата, събирайки огромна колекция /30 сандъка/ от неизвестни растения.

В Южна Америка се появили и много други учени, привлечени от необикновения свят на новооткрития континент. Един от тях бил Чарлз Дарвин, който през 30-те години на XIX в. изследвал атлантическото и тихоокеанското крайбрежие на корвета „Бийгъл”.

Забележителни са описанията му на Патагония, Огнена земя, Галапагоските острови. Именно тези изследвания допринесли много за развитието на неговите идеи за еволюцията на организмовия свят.

През 1540 г. се осъществило едно от най-удивителните пътешествия в Южна Америка.

Отряд от конкистадори, начело с Гонсало Писаро, се отправил на изток от Кито с цел да изследва непознатите територии. За няколко месеца преминали Андите и отрядът достигнал р. Напо. Тук за няколко седмици построили плавателен съд, а за капитан Гонсало назначил Трухильо Франсиско де Орелян. Той отплавал със 60 души, за да потърси провизии и повече не се върнал. Орелян продължил с хората си по течението на р. Напо, която ги отвела до Амазонка. По пътя те имали проблеми с продоволствията, стигало се до сражения с индианци. В някои случаи били нападани от жени, което довело испанците до мисълта, че именно по бреговете на тази река се намира царството на амазонките – жените-войни, известни от старогръцките митове. След деветмесечното трудно плаване през август 1542 г. достигнали устието на р. Амазонка, като изминали 4830 км – едно наистина удивително пътешествие за онези времена. Орелян достигнал до Испания, където заинтригувал кралския двор с разказите си за злато и амазонки. Именно заради тях голямата река получила името си. Той организирал нова експедиция, но за нещастие корабът му претърпял крушение и той загинал недалеч от устието на р. Амазонка.

8. Още от времето на Птолемей на географските карти била обозначена Terra Australis – Южна Земя, разположена на юг от Индийския и Тихия океан.

Плаванията на холандския капитан Вилхелм Янц през 1605 г. доказват, че на юг действително има земя.

40 години по-късно неговият съотечественик Абел Тасман се отправя на своето знаменито плаване. Напускайки голямото пристанище Батавия, Тасман прекосява Индийския океан далеч зад пределите на известните дотогава морски пътища. Достига о. Мавриций, след което рязко завива на югоизток. Седмици наред плава в открито море. Накрая на хоризонта се появила непозната земя. На Тасман не се удава да изследва тази земя – моряците отказват да навлязат навътре, уплашени от слухове за кръвожадни гиганти, които уж обитавали южните части на океана. Нанасяйки на картата част от крайбрежието, Тасман назовава новата земя Вандименова – в чест на губернатора на Батавия. По-късно този остров получава наименование, което по справедливост увековечава името на неговия първооткривател – Тасмания.

Плаването продължава на изток и скоро отново на хоризонта се появява непозната земя. Западното й крайбрежие Тасман също отбелязва на картата, без да разбере, че е открил големите острови Нова Зеландия.

Новата 1643 г. заварва Тасман в просторите на Тихия океан, а посоката, която следва е северозапад. Той нанася на картата вулкани и кораловите острови Тонга. Само седмица след като те изчезват от хоризонта Тасман вече чертае контурите на крайбрежието на островите Фиджи. Те са открити на 06.02.1643 г.

Оттук на път за Батавия /на о. Ява/, затваряйки кръга на своето пътешествие, Тасман открива о. Нова Ирландия и преминава покрай известния вече на европейците о. Нова Гвинея.

Северното крайбрежие на Австралия Абел Тасман посещава при следващото си плаване през 1644 г.

Джеймс Кук е роден през 1728 г. в Англия. Едва 24-годишен, опитният моряк става помощник-капитан.

През 1768 г. Британското адмиралтейство му поставя задачата да организира експедиция за изследване на Тихия океан. Така започва първото околосветско пътешествие на Кук. Той прекосява Атлантическия океан, заобикаля от юг Южна Америка и достига о. Таити в Тихия океан. Открива наречените от него Дружествени острови, изследва бреговете на Нова Зеландия и установява, че се състои от два големи острова. През 1770 г. Кук достига източно-австралийското крайбрежие и обявява земята, наречена от него Нов Южен Уелс, за владение на Великобритания. По-нататък Кук плава на север край бреговете на Австралия и изследва Големия бариерен риф, установява, че Нова Гвинея е остров, отделен от Австралия. Мореплавателят посещава о. Ява, прекосява Индийския океан и през Атлантическия океан се завръща във Великобритания през 1771 г.

На следващата година на Кук е възложено да ръководи втората експедиция, която трябвало да достигне и да изследва Terra Ausralis Incognita, ако, разбира се, той съществува. С два кораба Кук заобикаля н. Добра надежда и продължава през най-южните части на Индийския океан, където среща по пътя си много айсберги. Кук е само на 200 км от Антарктида, но не подозира, че тя съществува. При Нова Зеландия буря разделя корабите. Със своя кораб Кук продължава през Тихия океан, открива о. Нова Каледония, заобикаля от юг Южна Америка, открива островите Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови и през Атлантическия океан се завръща във Великобритания.

През 1776 г., отново по искане на Адмиралтейството, Кук се отправя на ново голямо пътешествие, при което всички новооткрити земи трябва да бъдат обявявани за британски владения. Отново през Атлантическия океан и след това през Индийския океан Кук достига Нова Зеландия и се отправя през Тихия океан на север към Хавайските острови. След това изследва северозападните брегове на Северна Америка, минава през Беринговия проток, но отново се връща на юг. Направени са проучвания на о. Хавай – най-големият от Хавайските острови. По време на един сблъсък с местното население Кук е убит /1779 г./. Останали без своя капитан, моряците, следвайки източните и южните брегове на Азия, се завръщат във Великобритания.

Джеймс Кук се нарежда сред най-големите изследователи на океаните за всички времена.

Първият европеец, прекосил Австралия, бил Джон МакДоуъл Стюърт, шотландец. От 1844 до 1861 г. той неколкократно навлизал във вътрешността на континента. През 1859 г. австралийското правителство предложило 2000 фунта стерлинги на този, който първи прекоси Австралия от юг на север. През 1860 г. той с отряд от двама европейци и няколко местни жители се отправили от Аделаида на северозапад. На 22 април отрядът достигнал планини, които по-късно били наречени планини Стюърт. След 100 км започвала пустинята. Почвата била обрасла със спинифекс. Условията постепенно ставали все по-непоносими – горещини, пясъчни бури, безводие. Стюърт взел решение експедицията да се върне. След много препятствия за експедицията, след възпаление на очите, което накарало Стюърт още веднъж да се върне и тръгне отново, на 24 юли достигнали залива Ван Димен. Австралия била пресечена. След завръщането си, Стюърт получил златен медал на Кралското географско дружество, парична премия и огромен участък земя, но наградите дошли сравнително късно. Той така и не оздравял от дългите лишения и, преболедувайки няколко години, починал в Лондон през лятото на 1866 г.

Замисляйки да стане капитан, Руал Амундсен преминал през всички степени на корабната служба. Започнал като прост моряк, а когато станал на 25г. получил предложение да бъде щурман при плаването на кораба „Белжик” в Антарктида. Плаването продължило 3 години. Тук Руал за първи път изпитал полярните несгоди.

XX в. Амундсен посрещнал с диплома на капитан за далечно плаване.

Успял да постигне целта на поколения моряци – откриването на Северозападния морски проход /лабиринт от морето и острови край северното крайбрежие на Северна Америка от Атлантическия до Тихия океан/. Всичко, с което разполагал Амундсен било малка яхта „Йоа” и шест спътници. След плаването на „Йоа” името на Руал Амундсен станало световноизвестно, а неговата яхта и днес се пази в музей.

През януари 1911 г. корабът „Фрам” доставил Амундсен и негови сподвижници в китоловна база в един от заливите на Антарктида. През октомври същата година норвежецът започнал безпримерния си поход към Южния полюс и пръв от хората се добрал до него, на 17 декември 1911 г.

И така, Северозападният път бил открит, на Южния полюс се веел норвежкият флаг. Руал Амундсен решил да продължи делото на своя съотечественик, наставник и

 кумир – Фритьоф Нансен, като повтори неговия знаменит дрейф през Северния Ледовит океан. През юли 1918 г. Амундсен отплавал с кораба „Мод”. През 1920 г., преодолявайки невероятни трудности, опасности и стотици мили, експедицията достигнала Беринговия проток.

Този смел полярен моряк станал един от пионерите на арктическите полети. През 1925 г. Амундсен с петима спътници вече летял над ледовете на Арктика. Година                 по-късно той извършил трансарктически полет на дирижабъл по маршрут: Шпицберген - Северен полюс – Аляска.

На 18 юни 1928 г. хидропланът „Латам”, на борда на който се намирал 56-годишният Амундсен, се издигнал в небето и отлетял на помощ на бедстващ италиански дирижабъл в Арктика. Но „Латам” не се върнал – погълнали го водите на Баренцово море.

9. Роля на Великите географски открития за развитието на географската наука

·         Великите географски открития слагат край на вековните спорове за формата на Земята.

·         Великите географски открития разширяват географските знания за съотношението между сушата и водата, разположението на отделните континенти и др.

·         Великите географски открития променят човешките представи за Земята, формират ново отношение за по-задълбочено обяснение на сложните процеси, които протичат между природата и човешкото общество.

·         Великите географски открития поставят основите на съвременната география като мотивират необходимостта от формулиране по нов начин на предметната същност на географската наука.

Значението на Великите географски открития все още не е напълно оценено. Има факти, които доказват, че още през X-XI в. норманите достигнали Северна Америка, по същото време китайци достигнали Американския континент, но те не са променили хода на човешката цивилизация.

Ако човешката цивилизация беше възприела Великите географски открития като граница в скалата на нейното развитие, щяха да се избегнат несъответствията между летоброенето на различните религии.

http://download.pomagalo.com/502617/velikite+geografski+otkritiya/