На Дани

От векове месецът в мен бе септември

със своето спокойствие и чезнеща радост.

Часовникът в мен беше спрял през септември

със своите залези и умираща младост.

И продължаваше той – моят септември -

падащ – не паднал, дремещ – не спящ -

и се въртеше все този септември -

сякаш покрил бе земята със плащ.

Тогава внезапно септември се свърши,

разби се на атоми моята есен.

Вулкан див изригна и ги прекърши

сякаш към синевата бе лумнала песен.

Дойде като вихър, ураган бушуващ.

Моят свят се разби в таз природна стихия.

Яви се отникъде – бесен, лудуващ

и моята кротост кат' спирала изви я.

В миг само замахна и календара разкъса,

а с него и всичко, що мое беше.

Моят мир душевен без жалост накъса

на части и всичко се срути, що там стоеше.

После падна моят септември победен

и като роза разцъфтя новият ден.

Изведнъж сред разруха и пустош роди се май

и сложи на съня вековен щастливия край.

Точно ти беше тази природна стихия,

дето моята ленност безкрайна строши я.

Нахлу тук – в сърцето – и тури край

на спокойствието в моя земен рай.

Монтана                                 09.09.2002 г. http://vbox7.com/play:6475f7d6