Ти

Докосна ме нежно с ръка,

прошепна ми мили слова.

Не се бях чувствувала нивга така,

до нашата среща в мига.

Аз те видях и в миг един разбрах,

че в твоя плен паднала бях.

Сърцето ми ти превзе със замах,

в близост до тебе безсилна веч' бях.

За мене думите ти бяха опиат,

към който пристрастена сякаш бях.

Превърна се във въздух ти за мен,

необходим, за да живея, нощ и ден.

А когато те нямаше ставах самотна.

Не исках да съм, да ме има.

Не помня как живяла без тебе аз бях

и не искам да се разделяме пак.

Ти ми вдъхна желание, за да живея,

ти ме накара от радост да пея.

Ти беше този, който ме събуди

и чувства прекрасни в мене пробуди.

А сега сме заедно двамата с теб

и щастлива съм, че съм до теб.

Говорим красиво, гледаме мило

и сякаш „преди“ не е никога било.

Монтана                       24.05.2000 г.