сряда, 2 април 2014 г.

На батко

Казват, времето лекува
всяка болка – може би.
Но сърцето, що тъгува
не може то да изцери.

Живяхме с теб разделени
един от друг като деца.
Като пъзел разпилени
чувства събираме сега.

Минаха толкова години,
порастнахме със теб големи,
вече нищо не дели ни,
няма никакви проблеми.

Щастлива съм, че брат си ми
и че аз твоя съм сестра.
„Обичам те, батко мили,“
крещи и малката сестра.


София                03.12.2003 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар