Труден избор

Първокурсничка съм пак.

Всеки тук е веселяк.

В курса сме осемдесет човека –

петдесет процента са момчета.

Александър симпатяга е

обаче твърде много пуши.

Той е столичанин –

сам си е стопанин.

Васил е от Силистра;

Боби си го иска –

нему не му стиска,

а и много е висок.

Георги от Панагюрище е –

същински възрожденец.

Той голямо е шубе;

не е за мен, по-добре съм с немец.

Ивайло Йорданов от София

пък е твърде готин, но “зелен”.

Не прилича на бос на мафия,

но не му се занимава с мен.

Калоян – същи софиянец –

държи се като марсианец.

Не спира той да се показва –

чудя се какво ли доказва.

Тодор идва след това.

Тошо е от Гоце Делчев.

Тежък случай, затова

по-добре е с Мишо Белчев.

Нататък да не продължавам:

Ивайловците са трима,

Петровците също трима;

по двама – Васковци, Тошковци,

също двама Красимировци...

навътре да не задълбавам...

Мисля накрая, сама ще си остана,

но как, в крайна сметка, да престана

да търся “принца”, идеалното момче –

той към изгрева да ме поведе.

гр. София                      12.11.2003 г.