Сън

Устни, меки като кадифе,

сънувам аз, пленяват ме

техният жар и безподобна сладост

и ме изпълват с безпределна радост.

Ароматът им – като парфюм в омая -

безспир се разлива в безкрая.

С трепет вдъхвам уханието, плавно,

и се прераждам бавно, бавно...

С цвят на алени рози, прекрасни,

са те – толкоз финни, изящни.

На свойте криле ме поемат в нощта

и ме водят в страната на любовта.

Изведнъж часовника звънна

и в миг един се всичко обърна.

И разбирам аз – не е просто сън,

а гори в сърцето ми огън.

Защото таквиз устни

притежава само принца мой.

Непобедим, величествен герой е той.

С него се чувствувам като във рая,

макар че сме в моята стая.

Монтана                           15.04.2000 г.