сряда, 2 април 2014 г.

Читателю, на помощ

Видях го, нещо в мене трепна,
чух гласа му и дъхът ми секна.
Оттогаз нетърпелива всяка нощ очаквах,
а без да го видя, сякаш вишня, окапвах.

Докато необикновена една вечер,
когато надеждата бе отишла далече
Фортуна прекрасна на мен се усмихна
и радост безкрайна из очите ми бликна.

Това бе запознанство едно ненадейно,
от което щастие на лицето ми грейна,
тогава цял-целеничка треперех ази
и чувствувах тръпка след тръпка как по тялото лази.

След това плахо пристъпих към този,
който накара тяло да стене, сърце да проси
за нежна усмивка, за блага дума
и стори тъй, че изхвръкна ми ума.

Румена тръгнах, а бледа пристигнах,
смело погледнах, неволно мигнах,
поканих го с мен да поиграе,
а в туй време дъхът ми спира – не трае.

Играхме двамата с него на федербал,
а аз сънувах, че сме на маскен бал.
Играх аз тогава, както нивга преди,
а в ума ми танц след танц се реди.

И се заредиха нощ след нощ омайни,
когато аз виждах тез очи сияйни,
когато, чувствайки се лека кат' сърна,
към него летях на крилете на любовта.

Но неговите чувства заотслабваха полека.
Защо ли – отговор не намирам и търся утеха.
А в същото време ме мисли разкъсват,
а в същото време ме страсти разтърсват.

Дни, нощи минават без ний да се видим.
За него си мисля, но той не разбира,
чакай, скъпи, след време ще видим
кой кого обича, кой кого разбира.

И времето отминало дава своя плод -
колко аз му липсвам, той не осъзнава.
Аз тръгвам да посетя далече своя род,
а въпросите заваляват, че времето минава

без той да ме види, без да ме чуе.
Сега чак той разбира любовта какво е -
пита за мен, с часове ме издирва
и умът му работи – за миг си не мирва.

Аз го разбирам, знам мъка какво е,
но нека чака, да се чуди и мае -
за мен е той от всичко на света най-важен,
но далеч не е за всички най-важен.

Той е далече и тъй ми липсва,
аз съм далече и също му липсвам.
Изпращаме един-другиму чрез куриер послания -
за развръзка подходяща на читателя осланям се.

Нека се той постарае сам да отгатне,
ако нещо му хрумне, леко да загатне -
какво накрая случи се между мен и него -
без да има нечие наранено его.


Троян                                   18.07.2001 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар