ГЕОГРАФИЯ НА ТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА, СЪОБЩЕНИЯТА И КОМУНИКАЦИИТЕ – ГЕОПРОСТРАНСТВЕНИ МОДЕЛИ И КЛАСИФИКАЦИИ

№30

I.   География на световната транспортна система

1. Определение за транспортна система
2. Особености в развитието на транспортната система
3. Класификации в транспортната система
4. Фактори за развитие и териториално разположение
5. Методи и показатели за географски анализ на транспортната мрежа
6. Сравнителна характеристика на видовете транспорт
7. Основна характеристика на регионалните транспортни системи

II .  География на съобщенията и комуникациите

Транспортната система е един от най-географските отрасли, който присъства непрекъснато в пространството и времето. Почти няма региони на планетата, където да не се използва един или друг вид транспорт. За развитието на транспорта работят много други отрасли на материалното производство. За транспорта се използват 1/3 от произведения метал в света, 70% от каучука, 1/3 от световния добив на нефт. Нефтените кризи директно се отразяват върху транспорта. За значимостта на транспорта показателно е, че общо в света са заети 100 млн. д.

Транспортът е система, съчетание и координация между всички видове транспорт, които се разглеждат като подсистеми на транспортната система. Възможно е прилагането на най-нови технологии в транспорта (ро-ро, ро-ла, хукепак превози). У нас са развити всички видове транспорт, познати на човечеството. България е на I място в света по брой космонавти на жител /2 души/. Транспортът се разглежда от различни науки: инженерни /строителство на инфраструктура, технологии/, икономически /себестойност на превозите, печалба, система на разходите/, география /условия и фактори за развитие на транспорта, изследване географията на инфраструктурата и предлагане на най-изгодни маршрути за различни видове превози/, логистика /компютризиране, прилагане на различни програми, ГИС/.

Транспортът формира 5-10% от БВП на отделни държави /в България – 8%/. Транспортната дейност е функция на развитието на националното стопанство, върви заедно с икономическия растеж и трансграничното сътрудничество. Транспортната инфраструктура е важен фактор за развитието на стопанството. Страни с по-висок дял на транспорта в БВП: Нидерландия /14-15%/, заради търговията и пристанището Ротердам /400 млн. т/год., най-големият товарооборот в света/, на 150 км протежение по брега. Събират се всички видове транспорт, това е най-големият логистичен център в света – съсредоточие на транспорт, без да се пречи на останалите системи на дейност и живот. В Западна Европа има 20 такива.

Въпросът към кой сектор спада транспорта все още е дискусионен. След 1992г. в България той е в III сектор, а в ОНД и днес товарният транспорт е към II, а пътническият – към  III сектор.

Товарният транспорт формира 85% от приходите, но пътническият транспорт има важно социално значение.

 Транспортната система е съвкупност от 3 основни взаимосвързани елемента:

1.      транспортна инфраструктура - ИФС

2.      превозни средства - ПС

3.      работна сила - РС

Транспортната инфраструктура включва всички видове пътища от различните подсистеми, различни гари, сервизи, бази. Обикновено транспортната инфраструктура се измерва с различни показатели, като L – дължина /км/.

Общата дължина на транспортната инфраструктура в света е около 40 млн. км /без морските пътища/. Автомагистралният пръстен на България „Хемус-Тракия-Черно море” трябва да е с дължина 1000км, изградени са само 300км. 37300км е дължината на пътната мрежа у нас. От 40-те млн. км, 30 млн. км се падат на шосейната мрежа, 1,5 млн. км – жп мрежа, 1,3 млн. км – тръбопроводи, 1,2 млн. км  - вътрешни водни пътища, 6 млн. км – въздушни коридори. От превозните средства най-многобройни са моторните превозни средства – над 500 млн. леки автомобили. Автомобилостроенето дава годишно 40-50 млн. автомобила, около 150 млн. са камионите и автобусите, 45 хил. кораба, 15 хил. самолета, вагоните са няколко стотин хиляди.

Показатели, които отразяват експлоатационната дейност – 3 вида:

1.      свързани с обема на превозите. Той се изразява с броя превозени пътници или товарите в тонове – V

2.      свързани с извършената работа /превози на известно разстояние/ - W в пътникокм. или тонкм.

3.      приведени тонкилометри – т/км /общ показател за двата вида превози – пътнически и товарни/; п./км:т/км=1:1

Отрасловата структура на транспорта е съотношение между отделните видове транспорт. При пътническите превози над 2/3 се падат на автомобилния транспорт. При товарния транспорт в България водният транспорт е на I място. Над 2500 км е средното превозно разстояние.

Транспортът има изключително значение за производствения процес и неговото продължение в сферата на размяната и потреблението. Той е следствие и едновременно с това предпоставка за всяко производство. Транспортът пространствено и по време събира средствата на труда, предметите на труда и работната сила, след което осигурява превозването на продукцията до местата на нейното потребление. В тесен смисъл под транспорт се разбира самото превозване на товари и пътници. Това е цел и резултат от транспортния процес. Той се осъществява при сложното взаимодействие на товарите, транспортната мрежа и осигуряващите съоръжения  /транспортна инфраструктура/ и подвижния състав. Последните формират материално-техническата база на транспорта. Незаменимо е мястото на транспорта при осъществяване на социалните контакти и развитието на културния живот на обществото.

Като самостоятелен стопански отрасъл транспортът има редица особености.

1.      транспортната продукция е специфична форма на продукция – преместване на товари и пътници;

2.      при транспортния процес не се създава нов продукт в материално-веществена форма;

3.      продукцията на транспорта не е разделена по време и място от производствения процес. Тя съществува само във времето и мястото на неговото осъществяване. Следователно в транспорта потреблението на продукцията съвпада с нейното производство;

4.      при осъществяване на производствения процес част от средствата за производство трябва да се преместват на големи разстояния;

5.      Транспортът поддържа универсални връзки и взаимообусловеност с всички стопански отрасли и с много сфери на обществения живот;

6.      за разлика от промишлеността и земеделието, които са разположени съответно пунктово /точково/ и ареално, транспортът има линейно разположение;

7.      Транспортът е непосредствено свързан с обема на производството и потреблението и с тяхното териториално разположение. Той има важна роля при формирането на стопанските комплекси на страните и районите;

8.      Основните средства в транспорта имат значителна стойност, използват се дълго време и имат по – бавна възвръщаемост;

9.      Продукцията на транспорта се измерва в пътникокилометри и тонкилометри. Важен показател е себестойността на превозите. Възможно е голямо отклонение на превозните цени (тарифите) от експлоатационните разходи с цел стимулиране на превозите с някои видове транспорт в едно или във всички направления, в един или друг район;

10.  Транспортните средства са големи потребители на метал, горива, смазочни масла и автомобилни гуми.

Общите транспортни разходи могат да бъдат намалени както чрез усъвършенстване на транспортно – икономическите връзки, така и чрез усъвършенстване работата на транспорта. Нивото на развитие на транспорта в голяма степен отразява нивото на социално-икономическо развитие на страните. Разрастването на процесите на специализация и коопериране на производството и повишената мобилност на населението поставя повишени изисквания пред транспорта. Нарасналата интензивност на превозите налага подобряване на качествените свойства като: надеждност, безопасност, редовност, скорост, честота на транспортните връзки, комфорт и т.н. Развитие получи системата „Джъст ин тайм”, т.е. гарантираните доставки на нужните стоки и нужното количество и със запазено качество на нужното място в заявения срок. В производствения процес и в управлението на транспорта навлязоха комплексната автоматизация и електронизания. Въвеждането на уедрени товарни единици – контейнери, палети, пакети и др., способства за по – пълна механизация на товаро – разтоварните работи. Изградиха се големи складове с висока степен на механизация и автоматизирани складови стопанства, механизирани рампи, контейнерни терминали и др. Подобрява се енергийната ефективност на транспорта. В някои страни се въведоха принципно нови транспортни системи – полупроводи, монорелсов жп транспорт,  пневмо – контейнерни тръбопроводи и др. Те са с голяма пропускателна способност, екологична чистота и висока енергийна ефективност. Голям положителен ефект би имало обновяването на подвижния състав. Превозните средства са най – активната част на основните фондове на транспорта.

В структурно отношение транспортът е много разнообразен. В зависимост от функциите си в националното стопанство той се поделя на вътрешен (задоволява технологичните нужди на производството) и външен. Първостепенно значение има структурирането на транспорта по начина на осъществяване на превозите и вида на пътя и по вида на превозваните обекти – хора и товари. Върху структурата на транспорта в отделните страни влияние оказват икономически, исторически и природно – географски фактори.

Основните видове транспорт са: жп, автомобилен, воден (морски и речен), въздушен и тръбопроводен, космически. С известна условност, като самостоятелен вид транспорт, може да бъде обособен вътрешноградският. Отделните видове транспорт имат технико – икономически особености, оказващи влияние върху териториалното им развитие и сфера на приложение.

Класификацията на транспортната система може да се извърши в зависимост от различни критерии:

·         според географската среда: сухопътен, воден (речен и морски), въздушен, космически

·         според територията: вътрешнозаводски, вътрешноградски, междуселищен, международен, трансконтинентален

·         според формите на собственост: частен, личен, държавен, ведомствен, общински, акционерен

·         според двигателя или потребяваното гориво

Тръбопроводният транспорт е само товарен засега. Използват се: тръбопроводи, нефтопроводи, газопроводи, продуктопроводи.

От природните фактори, които влияят върху развитието на транспорта на първо място е релефът. При планински релеф строителството на пътища е 3-5 пъти по – скъпо, отколкото при равнинен релеф. При планински релеф се изразходват повече гориво и амортизацията е по – голяма. След 1910 г. след регионализацията на транспортните услуги в България се преминава към пътникоцени (билетите за преминаване през планински релеф са по – скъпи, отколкото през равнинен релеф). Влияние на климата

През зимните месеци в умерените географски ширини, в частност в България, особено в североизточната част много села остават транспортно изолирани.

Водите оказват влияние върху развитието на водния транспорт. Дунавският транспорт е сезонен: през зимата се образува ледоход; през лятото са характерни ниските води. При речния транспорт се използва фарватера, нанасян на картите /път за движение на кораба/.

От социално-икономическите фактори водещо е значението на НТП – всяко едно откритие се въвежда с предимство в армията и транспорта.

Държавната политика има решаващо влияние върху транспорта чрез гласуването на закони и влагането на инвестиции. Жп транспорта в България е държавен. Той е електрифициран и използва енергията на лигнитните въглища от Марица-Изток, т.е. не е зависим от вноса на енергийни суровини от чужбина.

Методи на икономгеографско изследване на гъстота и конфигурация на пътната мрежа:

1.      гъстота на шосейната / жп мрежа

2.      гъстота на транспортната мрежа /обобщаващ/. Тя се изчислява в 2 направления:

·         дължина на пътищата към територията;

·         дължина на пътищата към населението

1. Д=(L/S)*1000 [km/km²]

Д – гъстота на пътно-шосейната мрежа;

L – дължина на пътно-шосейната мрежа [km];

S – площ на територията [km²]

2.  Дж=(L/P)*10000

Р – брой на населението

Показатели за транспортна осигуреност на определена територия

Използват се различни коефициенти, като:

• коефициент на Енгел /включва и територията, и населението/:

Ke=L/√SP

За България този коефициент има стойност 113. Използват се още коефициент на Успенски, коефициенти за инфраструктурна обезпеченост и проходимост на територията и др.

• Транспортна подвижност на населението – изчислява се за инвестициите, закупуване на превозни средства и т.н.:

Тп=(N/P)*1

N – извършена работа /п./км/

P - брой на населението в съответната година

За Северозападна България Тп=1,8

За Западна Европа Тп=8,2

За Северна Америка Тп=12,7

Конфигурация на транспортната мрежа – това е морфология или рисунък на транспортната мрежа. Когато се прави оценка на морфологията на транспортната мрежа на дадена държава или регион се използват оптимални отсечки: за икономичност, скорост, безопасност, комфорт на пътниците. Тя се обвързва с маршрутизацията на пътната мрежа. Графата е опростена схема или чертеж на взаимно разположени точки и линии. Линейните участъци се наричат ребра, а местата на събирането им са върхове. Този метод е свързан с оценката на конфигурацията, прилага се в милионните градове с множество автомобили. Когато се разглежда морфологията на мрежата /за Северозападна България жп мрежата е клониста/ пътно-шосейната мрежа има по-голяма диференциация и се разкриват множество форми: ветрилообразна, тангенторна, клониста и др. За Северозападна България има 3 типа транспортни мрежи: дървовидна, циклична, клетъчна. За представяне гъстотата на пътно-шосейната мрежа се използва картографския метод.

Железопътният транспорт има голяма превозна способност, универсално приложение, сигурност, редовност и комфорт. Превозите на големи разстояния имат ниска себестойност. Средните превозни разстояния са по-големи в сравнение с автомобилния транспорт. По тази причина делът на жп транспорта в извършената работа по превозването на пътници (п./км) и стоки (т/км) е по-висок от дела му във физически обем превозени пътници /бр.п./ и стоки /т/.

Предимствата на автомобилния транспорт са голямата маневреност, способността му да „покрие” почти цялата територия на страните, по-ниските разходи за пътно строителство в сравнение с тези на жп транспорта, непретенциозността към вида на товарите, осъществяването на превозите „от врата до врата”, ниската себестойност на превозите на къси разстояния. Поради малките средни превозни разстояния автомобилният транспорт отстъпва на железопътния по извършена работа, макар че превозва повече пътници и по-голям обем товари.

Водният транспорт има най-голяма превозна способност при най-ниски енергийни разходи на единица продукция и най-ниска себестойност на превозите. Използва се с най-голям ефект при превозване на масови товари на далечни разстояния. Водният транспорт обслужва основна част от външнотърговския обмен на страните. Превозните разстояния на водния транспорт са несравнимо по-големи от тези на останалите видове транспорт, а използването му за междуконтинентални превози на големи количества стоки – единствено възможно.

Въздушният транспорт има най-голяма скорост, т.е. той е най-бърз, но е с висока себестойност на превозите. Той е най-ефективен при превоз на пътници и поща на далечни разстояния.

Тръбопроводният транспорт се използва за превоз на големи количества течни, газообразни и прахообразни товари. Той е екологично чист, осигурява голяма редовност и непрекъснатост на доставките.

Отделните видове транспорт не функционират независимо един от друг.

Голяма част от товарните и пътническите превози са комбинирани, т.е. с участието на два или повече видове транспорт, така и между транспортните системи на отделните страни. Тя се изразява в осигуряването на директни връзки на транспортните мрежи, съвместно транспортно строителство, експлоатация на общи транспортни линии, регулиране на условията на транзита, съвместно използване и обмен на вагони, контейнери и др. Единствената транспортна система на страните е функционално единство на различните видове транспорт, включващо материално-техническата им база и осигуряващо оптималното им съчетаване. Единните транспортни системи на страните се свързват с регионални транспортни системи с различна степен на зрелост, а те – в световната транспортна система. Тя е необходима предпоставка за международното разделение на труда. Световната транспортна система ангажира труда на над 100 млн. д. Общата дължина на пътищата възлиза на 30 млн. км. Превозват се над 1 трлн. пътници и 120 млд.т стоки, които формират 12 трлн. п./км и 50 трлн. т/км транспортна продукция. В превозния процес са включени 666 млн. бр. автомобили, няколко стотин хиляди вагони и локомотиви, няколко десетки хиляди търговски кораби и т.н.

Съществуват различни транспортни системи. В Бразилия е типична дървовидната транспортна система с начало Сао Паулу-Рио ди Жанейро.

Меридионална е транспортната система на държави като Швеция, Финландия, Италия, Чили, Перу, а паралелна – на Австрия, Чехия, Словакия, Турция. Радиална е транспортната система на Франция и Унгария.  

Разработени са различни регионални и типологични класификации на транспортните системи. Те се основават на икономически и географски обусловени връзки, конфигурацията на транспортната мрежа, участието на отделните видове транспорт, транспортната усвоеност на територията, подвижността на населението и други показатели.

Транспортната система на Северна Америка се характеризира с най-голям товарооборот, дължина на транспортните линии и подвижност на населението. Много висок е делът на автомобилния транспорт.

Европейската транспортна система се отличава с по-голяма гъстота на транспортната мрежа, сложна конфигурация на пътищата /исторически наследена/, висока степен на модернизация на транспорта.

 Транспортната система на страните от ОНД съчетава наличието на свръхдълги транспортни линии с наличието на обширни транспортно неусвоени територии. Голяма роля играе жп транспорта. Подобряването на транспортната достъпност има решаващо значение за по-пълното усвояване на стопанските ресурси.

Транспортната система на Австралия притежава редица специфични черти на североамерикански тип – предимно паралелни транспортни магистрали, голям дял на автомобилния транспорт и др., докато японската е сходна със западноевропейския тип – голяма гъстота на транспортната мрежа, оптимално съчетание на всички видове транспорт, участието на свръхбързи влакове и др.

Големи различия съществуват в развитието на транспортната мрежа на развиващите се страни. В тях подвижността на населението е много по-малка. Транспортната мрежа е разредена, разкъсана и разнородна. В много развиващи се държави транспортът е едностранно развит и конфигурацията на транспортната мрежа отразява общата икономическа изостаналост и монокултурността в стопанството. Основна част от фондовете в транспорта са морално и физически остарели. Сравнително по-добре е развит транспортът в латиноамериканските страни, Китай, Индия и др. Обща тенденция е разширяването на териториалните рамки на транспортните системи и ускорено развитие на новите видове транспорт – въздушен и тръбопроводен. Обектите на транспорта заемат значителни площи и съществено влияят върху териториалноустройственото и селищното развитие. Формирани са транспортни коридори, възли, пунктове, транспортно-промишлени комплекси и др. форми на териториална организация на транспорта. Подчертаната линейност на транспортната мрежа не изключва образуването на териториални съсредоточия от стационарни обекти – складови стопанства, ремонтни депа, топлинни бази, гаражи и т.н. В тях се създават условия за съчетаване на транспортна с промишлена дейност. Транспортно-промишлените комплекси привличат огромни товаропотоци. Пример за това са промишлено-пристанищните комплекси в устиевата част на р. Рейн, Токийския залив и др. От голямо значение за концентрацията на производството са транспортно-географското положение и изградената транспортна инфраструктура. Развитието й е важна предпоставка за стопанското усвояване на по-изостанали територии, както и за привличане на инвестиции и икономическо активизиране на райони със забавено икономическо развитие.

Транспортният процес е много динамичен в пространството и времето. При транспорта много трудно се разкриват районите и се говори най-вече за форми на териториална организация: транспортен пункт, транспортен център, транспортен възел, транспортен комплекс /район/. За България последният почти не се разкрива. Транспортният пункт е селище с един вид транспорт, обикновено автомобилен, с малка концентрация на материални активи и транспортни фирми /пример от Северозападна България е Вълчедръм/. Транспортният център изпълнява ролята на организиращо звено на транспортния процес. В него може да се пресича транспортната инфраструктура на няколко вида транспорт. Тук се зараждат и погасяват по-големи пътникопотоци или товаропотоци /Бойчиновци/. Транспортният възел е по-висша форма в йерархията на транспортното райониране. Той е съвкупност от близо разположени транспортни пунктове и центрове. Транспортният комплекс съчетава на една територия няколко транспортни центъра и възли.

Съобщенията включват пощенски, телеграфни, телефонни, мобилни, радио-телевизионни съобщения, интернет-комуникации и др.

Най-стари са пощенските съобщения, а интернет-комуникациите се развиват най-динамично. Съобщенията представляват триединство от съобщителна инфраструктура, съобщителни средства и работна сила.

http://download.pomagalo.com/743113/geografiya+na+transportnata+sistema+syobshteniyata+i+komunikaciiite++geoprostranstveni+modeli+i+klasifikaciii/