Крадец

Вмъкна се в душата най-нахално,

не попита искам ли дори,

отне покоя ми брутално,

остави сърцето до зори

да се лута в мрака непрогледен,

да се чуди от ‘де се ти яви.
Зададох ти въпрос ответен,

но не получих отговор, уви.

Защо мълчиш? Отговори ми

кой ти дава право на това

да ограбваш мислите ми,

неканен да идваш в съня.

Отеква ехидно гласа ти,

в безкрая се смеят твоите очи.

В борбата между нас ти победи –

ще те обичам до края на своите дни.

гр. София                         08.02.2006 г. http://vbox7.com/play:6475f7d6