Има смисъл

Живот... има ли смисъл животът?

Има ли смисъл да опитваш да бъдеш щастлив?

Има ли смисъл да избягваш хомотът?

В нищото крие се смисъла и човекът е търпелив.

Защо ни трябва да се правим на горди,

защо да опитваме да бъдем различни?

Защото тогава човешката маса кат' орди

ще ни смачка и отново ще станем безлични.

Има ли смисъл човешкият стремеж към доброто

или желанието да не изпускаш перото?

Има ли смисъл да градим пясъчни замъци,

когато те рухват в пожара на хорските пламъци?...

Дали да се оставим да бъдем упоени

или, от битката с живота, уморени

просто да забравим колко сме ний малки

и да не мислим вече колко сме ний жалки.

Защо, защо трябва още човекът да чака,

сякаш е пътник на гара и чака си влака.

Защо се той вече не вземе в ръце

и не спре в ръцете на съдбата да бъде перце.

Защо човекът още трябва да страда,

да иска да ходи, а да се препъва и пада,

защо човек човеку ръка не подаде

вместо да опитва да го убие или предаде.

Налага се човекът веч' да се съвземе

и своето пространство смело да превземе,

защото човекът нов обича свободата,

а презира – какво – най-вече самотата.

Нека да сме горди, нека сме различни,

стига толкоз чакане – да сме динамични,

че ни писна вече на нас да се надсмиват

и, сочейки ни с пръст, от смях да се превиват.

Монтана                                       11.12.2001 г. http://vbox7.com/play:6475f7d6