5.
Доверие
Следващото, според Алекс, беше да провери
лоялността на Пийт, и се замисли как да го постигне. Мони му даде идея, която
бе взела от един епизод от любимия си криминален сериал. Уговориха се, че, ако
Мони иска да му съобщи нещо, ще му прати sms за по-дискретно. Сбогуваха се и той потегли с
колата към града. По пътя звънна на Пийт и му уговори среща след час на
обичайното място. Паркира колата на 2 пресечки от там и тръгна пеш към целта.
Щом стигна заобиколи кръчмата и се огледа за подозрителни типове и/или коли.
После влезе през служебния вход, мина през кухнята и през една пролука се
вторачи към тяхната маса. Нямаше никого. Добре, оставаха още 5 минути до
срещата. Зачака като не изпускаше от очи масата и входната врата. След 2 минути
влязоха двама непознати и седнаха на тяхната маса. Това го накара да настръхне;
той беше резервирал по телефона тази маса и само той и Пийт знаеха за това.
Значи Пийт е накарал тези двамата да дойдат на срещата вместо него. От вида им
можеше да съди, че не бяха точно „доброжелатели”, а по-скоро „чистачи”; изпод
якето на единия се показваше оръжие. Всичко беше ясно. В този миг телефонът на
втория тип иззвъня.
-
Да!
Няма никой тука! Или са те пратили за зелен хайвер, или твоя човек е загазил.
Ние се махаме; не искаме проблеми, затова няма да се набиваме на очи. Чао! - И
двамата излязоха.
Алекс тъкмо се питаше дали да изчака малко или и
той да си плюе на петите, когато вратата се отвори и влезе Пийт. Той погледна
към празната маса, после отиде до бара и попита бармана той ли приема
резервации по телефона. След положителен отговор Пийт го накара да провери има
ли обаждане от такъв номер за резервация за 13 ч. на името на Алекс Глоувър.
Барманът отново потвърди. Алекс ясно виждаше как Пийт пребледня, едва видимо се
олюля, после се обърна и излезе с телефон в ръка. След секунди телефонът на
Алекс извибрира в джоба му. Беше Пийт. Замисли се за секунда какво да му каже,
после вдигна.
-
Ало.
-
Как
е, брат? Защо не дойде, както се разбрахме? Станало ли е нещо?
-
„И
още питаш, копеле! А аз ти вярвах! Бил съм глупак!” – помисли си Алекс, а на
глас каза:
-
Точно
преди минута пристигнах, погледнах през прозореца и видях едни типове, двама,
да седят на нашата маса. Реших, че не е удачно да се виждаме там и така и не
влязох. Ти къде си? Там ли си? Ало! Брат! Не те чувам. Нещо ми прекъсваш...
Разбира се, последните му думи бяха номер.
Трябваше да прекъсне връзката с предателя без той да се усети. Сега трябваше да
го намери и да разбере какво е намислил. Беше излязъл през служебния вход
(както бе влязъл) и сега се оглеждаше за най-омразното лице на света.
Яд като отрова протичаше по цялото му тяло
като се сетеше за сляпото доверие, което му имаше и че заради него сега враг
знаеше за случая с Мони; успокояваше го единствено мисълта, че Пийт не знаеше
за къщата на баба му. Докато пътуваха натам, Алекс много внимателно следеше
пътя за опашка, но така и не видя. Ядосваше се също на себе си и заради това,
че не повярва в думите на Мони за „приятеля” му. Тя е имала основателно
съмнение, а той ú се скара за това. Помисли си, че винаги непознат човек може
да даде обективна оценка за друг човек; всеки, който го познава, е предубеден;
само непознатият не е. Вчера Мони бе видяла Пийт за пръв път и му даде оценка;
тази оценка е била обективна точно поради тази причина, а Алекс я бе отхвърлил
като невъзможна. Днес, с капана, който Мони му подсказа, той установи, че тя е
била права. Това заключение го накара да се почувства много зле по две причини.
Първо, приятелят му се оказа предател, което го нарани най-силно; второ,
приятелката му го бе разкрила, а той не ú бе повярвал. Чувстваше се гузен
заради Мони, но си втълпи, че тя ще го разбере и ще му прости, само за да
продължи с поставената задача вместо веднага да хукне към дома на баба си и да
се извини на момичето.
Огледа се наоколо много внимателно като
няколко пъти сканира с очи целия периметър около заведението и накрая го видя.
Тъкмо влизаше в колата си. За да не рискува да го разкрият, Алекс скочи в
най-близкото такси и каза на шофьора да следи дискретно аудито отпред. Той не
задава въпроси и не чака да го подканят. След около половин час аудито спря
пред една разкошна вила, а таксито сви в следващата пряка и спря. Пийт влезе в
къщата, а Алекс слезе от таксито и се огледа наоколо; имаше доста коли, все
луксозни и черни. Той писа на Мони „каква беше колата, от която стреляха по
теб”. Отговорът не го изненада. На метри пред
себе си виждаше черно волво. „Само да знаех номера му”, мислеше си той.
Така или иначе беше 99 % сигурен, че това е колата, но как можеше да го докаже?
Снима регистрационния му номер с телефона си.
Като се замисли по въпроса му хрумна идея.
Не беше сигурен дали ще се получи, но нищо не губеше, ако опита. Както се казва
„от опит глава не боли”. Той се приближи до волвото като се оглеждаше да не го
забележи някой, заобиколи го (беше паркирано до стената, която ограждаше двора
на вилата, но не плътно) и клекна от другата му страна, между колата и стената.
Нали беше полицай, винаги носеше в джоба си самозалепващо се пликче – човек
никога не знае кога ще му потрябва. Извади го, а също и малко швейцарско ножче,
подарък от баща му, когато бе още хлапе. Остърга малко пръст от грайфера на
левите гуми (и предната, и задната, за всеки случай) и я пусна в пликчето;
затвори го; огледа се наоколо отново, за да не бъде забелязан; качи се в
таксито и замина. Отидоха до дома му; качи се да вземе още 1 такова пликче;
после взе проба от настилката на пътя пред дома си и я прибра, като не забрави
да надпише двете пликчета; потеглиха отново. По пътя се обади на свой познат,
който беше дежурен в лабораторията по криминология и му каза, че разполага с
материал за анализ, взет „неофициално” и трябва да бъде изследван при
спазването на най-голяма дискретност. Остави двете проби на лаборанта и замина
отново.
Трябваше да отиде да си прибере колата;
надяваше се, че ако колата му е била следена, е успял да заблуди следящите го.
Тъкмо се качваше в пежото, когато телефонът му иззвъня.
-
Алекс,
резултатите са готови.
-
И? –
не се стърпя той.
-
Пробите
съвпадат 100 %. Материалът в двете пликчета е идентичен. Само че, ако си се
забъркал в нещо, това няма да ти е от полза. Нали знаеш, веществени
доказателства, придобити „извън протокола” не важат в съда. Все едно, че нямаш
нищо. Ще ме осветлиш ли за какво иде реч, все пак?
-
Не
сега. Само заключи пробите и резултатите в някой сейф. Като дойда да ги взема,
всичко ще ти обясня. Разбра ме, нали?
-
Нямаш
грижи. И, Алекс... успех, братле! Май ще ти е нужен!
-
Да. –
отговори кратко той.
Запита се дали да звънне на Мони да
провери как е. После му хрумна, че тя би искала да разбере докъде е стигнал в
„разплитането” на историята, а още не смяташе за удачно да ú разкрива всичко.
Освен това тя имаше право да научи за Пийт като я гледаше в очите, докато ú
разказваше за измяната му; „не че тя ще се изненада – все пак първа го разкри”
– каза си наум. Щеше да ú обясни щом се прибереше вечерта у баба си. Замисли се
какво следва оттук нататък. Несъмнено трябваше да разкрие 2 неща: кой е
поръчителят в дъното на цялата бъркотия и какво смята да прави с откраднатия
пистолет на Алекс. Реши, че решаването на едната гатанка несъмнено ще даде
отговор на другата. Трябваше да разбере на чие име е регистрирано волвото и
дали това лице и собственикът на вилата са един и същ човек; ако не – тогава
каква беше връзката между тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар