събота, 5 април 2014 г.

Епилог

Епилог

След седмица у семейство Ейбръмс се позвъни на вратата.
-          Добър ден! Мони вкъщи ли е?
-          Кой я търси? – попита сестра ú.
-          Алекс Глоувър.
-          Влезте, моля! Сега ще я повикам.
Той седна на дивана в хола и зачака. Чу се „Монииииии, търсят те. Алекс някой-си. В хола е, бързо.” След минута тя дотича и потъна в обятията му. Говориха дълго. Разказа ú за срещата на родителите си с Матю, завел го и при баба им. Предложи ú да отидат на гости у баба му, на която много ú домъчняло за момичето.  Тя не се остави да я убеждават дълго. Каза на семейството си, запозна ги с Алекс, опакова си багажа и заминаха.
След две седмици се прибра само, за да им каже, че с Алекс са решили да живеят заедно и започна да си опакова багажа, този път – целият. Щяха да живеят в голямата къща с Матю; те - на втория етаж, той – на първия.
По пътя натам Мони попита Алекс с игрива нотка в гласа:
-          Случайно да имаш мотор?
-          Трябва ли ми? – не можеше да разбере какво значи този въпрос и съвсем леко се притесни.
-          А защо питаш точно за мотор?
-          Просто искам да разбера дали си предопределен за мен. – усмихна се широко тя.
-          Как така? Това какво общо има?
-          Ами, идеалът ми за мъж беше: висок, зеленоок, униформен и моторист. Искам да знам дали си 3 от 4 или пълни 4 точки.
-          Значи веднага отиваме в салона и купуваме, каквото си представяш, че карам.
И точно така направиха. Взеха страхотен звяр: един невероятен KAWASAKI ZZR 1400, 4-цилиндров, 6+1 скорости, 193 кс при 9500 об./мин., с 2 години гаранция.
-          Сега отговарям ли на профила на твоя мъж-мечта? – с усмивка попита Алекс.
-          Зависи. Това, че имаш мотор не значи, че можеш да го караш.
-          Аз мога. Имам категория А. Патрулирал съм на мотор в полицията. Просто нямах свой. Е?
-          Това е друга тема. Сега отговаряш 100 % на профила на мъжа-мечта. Кога ще го изпробваме?
-          Защо не още днес? Само да те настаним у нас и знам идеалното място за целта. Навита?
-          Да го направим! – тя прегърна идеята с две ръце и запляска от нетърпение.

К Р А Й

назад

Няма коментари:

Публикуване на коментар