8. Подкрепление

8.      Подкрепление

-          Ало, Колин? Обажда се Алекс Глоувър. Да, приятел на сестра ти. Имаме проблем.

-          Точно щях да ти звъня. Имаме развитие по твоя случай. Е, не точно, но нещата са свързани. Какво става там? Как е Мони?

-          Затова се обаждам. Братле, отвлякоха я. Не трябва да викам полиция, естествено, затова звъня на теб, като на брат. Имам 1 час да се предам на враговете си в замяна на Мони или...

-          Не казвай нищо друго. Къде е срещата? Да, знам го. Ще се видим на бензиностанцията на миля от там след 45 мин. Ще я спасим, дръж се, братле. Копелетата ще си сърбат попарата, кълна ти се.

-          Здрасти! Алекс Глоувър.

-          Колин Ейбръмс.

-          Каза, че има развитие по проблема. Какво си открил?

-          Имаме труп. От доста време. Никой не го търси, нищо около него, освен, че е убит. Млад, здрав, отличник, изобщо многообещаващ студент. Родителите са в чужбина, едва ги издирихме да им съобщим. Шокирани са; нямал врагове, бил тих и кротък (на такъв ни изглеждаше и на нас). Никакви подозрения в какво може да се е забъркал, което е излязло от контрол. Едва, когато се разрових по твоя случай, открих фирма, свързана с този, Робъртс. Там студентът фигурира като „младши експерт производствени технологии”; фирмата е за химикали. На езика на улицата, той е бил „готвач” на Робъртс; нещо се е объркало в лабораторията и готвачът е поръчан. Това се приема за „основателно съмнение” и започва ново разследване, т.к. преди време случаят с момчето беше приключен поради „липса на доказателства” и „неизвестен извършител”; сега го разархивират. Вече е въпрос на време да го пипнат.

-          Да, но сестра ти няма време. Ако този разбере, че го разследват по стар случай, ще полудее и тя ще бъде в голяма опасност. Какво ще правим?

-          Мисля. Имам идея. Да вървим!

-          Извинявай, но ще ме осветлиш ли как точно планираш да измъкнем сестра ти от лапите на звяра предвид, че сме двама срещу.... не знам, 15-20 души?

-          Не сме двама, а трима. И всеки от нас струва колкото още двама. Значи, 3 по 3, това прави 9 срещу Х. Имаме някакъв малък шанс, но мотивацията ни струва повече от всички тях.

-          Как така, трима? Къде е? Кой е?

-          Здрасти, аз съм Еди.

-          Алекс. Все още не разбирам. Кой е...?

-          Еди е братовчедът, специалист по самоо...

-          Самоотбрана. Ясно.

-          И може да бъде смъртоносен, ако поиска.

-          Добре тогава. Какъв е планът? – попита Алекс, все по-изнервен с всяка изминала минута.

-          Ти влизаш през парадния вход, без оръжие, разбира се. Ще те пребъркат преди да влезеш. Дай го на нас. Аз влизам отзад, има друг вход, леко встрани от главния, на срещуположната стена. Има и един авариен изход, отляво. Него ще използва Еди. Ще разчитаме на изненадата. Не мисля, че ще имаме друга опция.

-          Да действаме!

Тримата се запътиха към хангара, Алекс даде пистолета си на Колин, а ножа, с който никога не се разделяше – на Еди; реши, че няма по-подходящи ръце за него от тези на инструктор по самоотбрана. 

назад  напред