Стана рано. Машинално се облече,
грима, прическата, последен поглед в огледалото... и излезе за лекции. Както
всеки делничен ден. Правеше го по навик; когато я приеха в университета беше
горда със себе си и го посещаваше с удоволствие, а сега всичко постепенно се
превърна в рутина. Замисли се как се променят живота и начина на мислене на
човек само за някакви си две години. После й мина през ума, че това може да
стане дори само за миг и прогони тези мисли от главата си. Но това беше една
лоша идея, т.к. мястото им беше заето от далеч по-безнадеждни мисли. Днес се
навършваха 8 месеца, откакто бе сложила край на последната си връзка,
продължила при това едва 2 седмици. В началото на тези 8 месеца търсеше някого,
който да го замени, но без резултат. Постепенно реши, че мъжете са глупаци, за
да не я забелязват и че само те губят от това и се успокои. Но и това беше само
привидно, под външното безразличие бушуваше ураган от негодувание срещу себе си
и срещу целия свят. Питаше се наистина ли е толкова безинтересна на другия пол
или просто не е настъпил точният момент с точния човек.
Денят в университета мина повече
от скучно и Мон-джи, както сама се наричаше, с нетърпение се качи в автобуса,
който щеше да я закара у дома. Дом ли – не, това беше просто общежитието, в
което живееше, докато следваше. И въпреки че по принцип там беше весело и имаше
много приятели, сега не искаше да вижда никого и дори блокът й бе противен и й
действаше потискащо. На входа портиерката я поздрави, а Мон-джи дори не я
погледна – целият свят й бе враг в онзи момент, мразеше всичко и всички, а
най-вече себе си.
По-късно същия ден излезе да
напазарува в близкия супермаркет и на връщане се отби при портиерката да се
стопли и да обмени малко информация. И го видя да влиза в блока. Реши, че е
дошъл на гости при някой от колегите си. Сети се, че някога й харесваше.
Виждаше го за пръв път, откакто беше се върнал от Германия и го намери не
по-малко привлекателен; дори повече. Замисли се за времето, когато редовно идваше
у тях; беше колега на бившата й съквартирантка Ес. Идваше на гости и за купони,
и за да учат заедно с Ес, и за да поправи нещо, което се бе повредило. От много
неща разбираше това момче, а и изглеждаше доста секси. Стори й се, че са минали
10 години от тогава, а само няколко месеца. И сега я привличаше също така
неустоимо. Тази мисъл я накара да потрепери и усети пак онази топлина –
влудяваща, разтърсваща. Беше толкова готин, а онзи поглед... Чувстваше как я
пронизва и чете в дълбините на душата й... Реши да се прибере в стаята си, но и
там нямаше да намери спокойствие. Твърде добре се познаваше. Този образ щеше да
я преследва отсега нататък за неопределено време. Естествено, точно така и
стана. Вечер си представяше горещи сцени, в които двамата бяха главни действащи
лица, а сутрин се будеше с името му на уста. Така продължи доста време. Това
състояние заплашваше да придобие страхотни размери, но се случи нещо, което
промени нещата из основи.
Една
вечер беше сама в стаята. Взе си душ и мислеше да си ляга, макар да беше едва
22:10ч. На вратата се почука. Изненада се, не очакваше никого и вместо да каже
„влез“ както винаги, отиде да отвори. Не вярваше на очите си, това просто не
беше истина. Реши, че е тъпо да се гледат през вратата, а и беше по хавлия, и
го покани да влезе вътре. Направи по един чай и започна да го разпитва за
Германия. Постепенно разговорът се насочи към общите им спомени: купоните,
уискито, тостерът... Времето се изнизваше неусетно, а те си даваха сметка, че
им е приятно да са заедно. Към 00:50ч. си тръгна с уговорката да дойде пак,
когато има време. Работеше в един хипермаркет и почти не му оставаше свободно
време.
Започнаха
да се срещат често като добри приятели. Тя знаеше къде живее, но така и не
събра кураж да го посети вкъщи. След едно контролно си тръгна по-рано. Беше
доволна от резултата и искаше да сподели успеха си, затова директно отиде у
тях. Беше свободният му ден и много се зарадва, че го е посетила. Говориха за
много неща, държаха се като близки приятели до момента, когато устните им се
срещнаха в една целувка, която сякаш нямаше да има край и заплашваше живота и
на двамата. Леко се отдръпнаха и се погледнаха в очите също така безкрайно.
Съшото се повтори и те единодушно решиха, че е време да проведат сериозен
разговор. Говориха дълго, говориха много. С всяка минута тя чувствуваше, че
сърцето й ту се качва в гърлото, ту слиза в петите. Всеки момент щеше да полети
и едновременно беше пред припадък. Всичката кръв се бе събрала в главата й.
Опита да си събере мислите; беше трудно. Беше ужасно трудно. Помисли: едно
страхотно момче, с безупречно поведение, големи ръце, секси тяло и изпепеляващи
очи й говореше, че я харесва от деня, в който я видял за пръв път. Каква се
очакваше да бъде нейната реакция? Спря да мисли: просто се отпусна в ръцете му
и потъна в най-блажената прегръдка, каквато дори не си беше представяла, че
съществува. Можеше да остане така в обятията му до края на света и не й се
искаше този вълшебен момент да свършва изобщо.
Започнаха
да се срещат всеки ден, но вече не като добри приятели и не можеха да се
нарадват един на друг. Беше супер тактичен, не споменаваше бившите си гаджета и
не искаше от нея да му разказва за нейните. Нито веднъж не поиска секс и това я
озадачаваше. Започна да се пита дали всичко е наред. А той просто се радваше на
това, което има и не питаше за още. Когато го заговаряше по този въпрос
неизменният отговор беше: „Наистина ли го искаш или го правиш заради мен?“. А
тя винаги казваше в отговор: „Искам само ти да си щастлив с мен“. Продължиха
така цял месец и една седмица. Когато учебната година свърши родителите й
поискаха от нея да се върне вкъщи за лятото. Не се беше прибирала цялата учебна
година, не беше започнала работа, както й се искаше и следователно нямаше
достатъчно основателна причина да откаже да се прибере. Приготви си багажа,
сбогува се с него с разплакани очи и си тръгна.И двамата не знаеха кога ще се
видят отново; и на двамата им беше тежко...
Вкъщи
положението беше по-тежко от всякога. Не я свърташе на едно място. Излизаше
рано всеки ден и се прибираше вкъщи чак вечерта. Беше по-нервна от когато и да
било и това не убягна от вниманието на родителите й. Все пак те отлично
познаваха дъщеря си. Когато я питаха защо е толкова неспокойна, им отговаряше
уклончиво и неопределено. Обстановката с всеки изминал ден ставаше все
по-напрегната. Към края на месеца, откакто си бе вкъщи, бомбата избухна. Разбра
се, че е изхарчила голяма част от спестяванията за следването си за ваучери. От
разпечатката на телефона стана ясно, че всички те са изразходвани за разговори
по повече от час и множество съобщения
на ден към един и същи номер. Беше отчаяна и съсипана както психически и
емоционално, така и физически, и им призна всичко, което пазеше в дълбока тайна
от идването си вкъщи преди малко повече от месец. Следващите два дни бяха повече
от ужасни за цялото семейство. И тогава бащата на Моника й каза да си купи
билет за пътуване до столицата, за да се види с него. Каза й, че може да остане
няколко дни, а тя просто не вярваше на ушите си.
На
следващия ден вече пътуваше към Били, както галено го наричаше. По време на
пътуването се обади на хазяйката му и я помоли да й помогне да изненада Били.
Същия ден той беше на работа до късно и трябваше като се прибере да намери
Мон-джи в квартирата си. Докато той работеше, хазяйката му и Мон-джи отидоха в
близкия супермаркет да напазаруват и приготвиха чудесна романтична вечеря за
двама. Планът трябваше и щеше да успее. Когато Били се прибра още от входната
врата усети приятния аромат, но мисиз Симс му каза да се освежи преди вечеря,
докато тя нареди масата. Той влезе в стаята си и това, което видя го накара да
застине за миг. Тя седеше там, на леглото му и го чакаше. Приближи се до нея и
я прегърна. Простичко, без думи, но с цялата любов, която живееше в сърцето му.
След това започнаха въпросите: „Как? Кога? Защо?“ и т.н. Бяха толкова щастливи,
че се виждат отново, че щяха да пропуснат вечерята, но мисиз Симс заяви, че
няма да позволи „двамата да си легнат гладни“. По време на вечерята говориха
много за какво ли не. Но десертът все още предстоеше. Беше зададен неизменният
въпрос, но този път отговорът беше друг. Каза му: „Заради двама ни“ и алената
роба, сякаш сама се свлече на пода. Покри нежната кожа с безброй пламенни
целувки. При всеки допир младото тяло потръпваше, сякаш през него протичаше ток.
Двамата потънаха сред вълни от екстаз. След това заспаха притиснати един до
друг и целият свят спеше в краката им.
25.10.2005 г., София
Няма коментари:
Публикуване на коментар